Книга 29

31.05.134(1998)г.
 Шумен

БЛАГ МЕХЛЕМ
 (ЖЛО / КДХ)

Божието благоволение да обгърне душата ми,
Божието вдъхновение да обгърне духът ми.
Божието благословение да озари сърцето ми.

                                                            Пионел

ЖИВОТЪТ НА ГЪЛЪБИТЕ

Бавно и проникновено влиза в мен
Тишината на покоя.
Изумително и неизменно
Аз живея в тишината на покоя.
Аз живея в лоното на покоя.
Аз живея в извора на покоя.
Блага нежност ме облива.
Душата ми диша покой.
Блага нежност ме обгръща.
Сърцето ми лъха покой.
Блага нежност ме прегръща.
Умът ми плува в покой.
Аз съм в лоното на покоя.
Аз съм в лоното на Бога.

                                                                            Пионел

30.03.134 г., 0,54 ч., гр.Шумен
20,10ч., гр.Шумен.
 След два-три чудесни дни, прекарани с Братството в Мадара на палатки – с песни, паневритмия, изгреви, беседи от Учителя, лекции и общуване с приятели от цяла България, - всеки си тръгна към дома. Ние бяхме трима души от Бургас и двама трябваше да се върнат там, а единият – да остане при приятели в Шумен. Двамата обаче се наложи да слязат в Шумен, понеже изпуснахме първия влак. Тъй като имаше време до следващия, те бяха поканени в жилището на К. Външна причина за изпускането на влака бе изостаналият часовник на П. и тя се чудеше как е станало това, след като го е била сверявала предната сутрин и досега той е бил точен винаги. Когато се озовахме около масата и вече ни гощаваха, ние раз­брахме окончателно защо сме изпуснали влака. Сигурно точно петима е трябвало да пуснат сега космически токове през Шумен. Това се потвърди на два пъти още същия ден: наме­рихме монета от 5 стотинки на кревата, а малко по-късно – без да прави връзка с първите две петици – К. спонтанно предложи за махало не както обикновено ключ, а златен пен­таграм на верижка. Това става за пръв път от 26 години Контакт досега! Въпреки че видът на инструмента или начи­нът на връзка с Елма не се отразяват на истинността на хо­лизацията, съвсем други процеси имат тясна връзка с това. Обикновено видът на конеца и махалото, които са били под ръка,  изразяват естеството на човека и неговия проблем или въобще особеността на космическия момент; на това, което ще се случи; на работата, която Небето върши чрез конк­ретното единение и  най-вече  на съществата, които слизат и възлизат чрез инструмента. Фактът, че този път дойде ред на златния пентаграм, при всички случаи говори за изклю­чителната роля на Шумен и Мадара в настоящия исторически момент на Школата. К. получи импулс да даде този пентаг­рам във Велико Търново, но за колко време – остава да питаме Учителя. Той е готов и да го подари, но ние засега не знаем дали това е правилно, след като пентаграмът е отлят от сватбения пръстен на домакина. В един момент  К. ни подаде и едно свое стихотворение – същото, което е цитирано в на­чалото на днешното осияние. Още като го зачèте, п. изпадна в особено състояние и изпита силно вълнение. В началото той не можа да каже нищо, а после с развълнуван глас каза, че това не е нито само поезия, нито само някаква сугестивна формула и че засега не може да му се даде определение. Спо­мена, че в стаята изведнъж била настанала "бяла тишина" -  и наистина ние всички усетихме странен ток и силно присъс­твие. П. обясни, че това не е текст, но живо същество – едно от съществата или децата ни, които се раждат напоследък в невидимия свят или ги извикваме от далечни светове, поради любовта между две или повече сродни души сред приятелите.  Това са все същите "магнитни овоиди", според терминологи­ята на учени и мистици като Джон Бейнс - същите наши деца и невидими покровители и ангели-хранители, за които гово­рят народите и които споменава и Учителят в предишното осияние и в беседите Си. Когато взаимната любов и хармония спадне или изчезне, тези наши деца се стопяват или си оти­ват откъдето са дошли. П. добави, че  това необикновено произведение за гълъбите е образ на "Татван" – света на Аб­солютния Дух. В астрологията, това е точката на полунощ­ното небе – най-интимния контакт с Бога. Стихотворението на К. е дрешката или тялото на невидимото дете, което се е родило не само от любовта между двама, но и от необикнове­ните думи, с които майката е внушила на бащата основните образи в текста. Когато то се чете и произнася, детето ви­наги ще идва да помага, както и в минутите на най-възвише­ните и нежни взаимоотношения между обикналите се, които са го извикали или създали. Изведнъж К. се сети как е започ­нало всичко това и разказа, че наскоро, когато той се бил обадил по телефона на п. и споделил с него нелекото си ду­шевно състояние поради липсата на близка душа, п. му казал, че изпраща на К. едно бяло гълъбче и че скоро нещата ще се оправят. И наистина, нещата веднага след това се проме­нили. В същото време, една приятелка получава вътрешен импулс да замине при К. - и чак сега ние осъзнаваме колко е била тясна връзката между "бялото гълъбче", заглавието на така нареченото стихотворение и ролята на Ойлумина – Майката на Новородените Истини, - която има силата да спасява черни и бели птици. Сега п. каза, че не си спомня нищо за "бялото гълъбче" – думите са излезли от устата му без никаква памет за това, както и в стотици подобни случаи.
К. имаше и друг въпрос към Елма: към каква професия да се насочи. В една задълбочена изповед п. сподели, че като българи и ученици на Учителя, ние би трябвало дабъдем пер­фектни в професиите си, но да търсим такава работа, която ангажира силите и времето ни в нормална степен и не ни за­тормозява в свободното ни време, както става с материалистите, амбициозните и тщеславните. Нашето призвание не би трябвало да бъде  нито астрологията, нито постоянното тичане да разрешаваме проблемите на хората. Пред нас има планини от Слово, което стои още непроучено. Никой не знае кога точно ще си замине от този свят и тогава Комисията първо ще го запита: "Изчете ли беседите на Учителя? Знаеш ли всичките песни и упражнения?"  А сме се родили българи… Има толкова много работа по спасяване, съхраняване и разпространяване на Словото! Отначало п. си мислел, че можем да попитаме Учителя за професия на К. едва в края на това осияние или на следващия ден, но само след пет минути Той каза: "В най-скоро време работата ще се уреди сама – ще ти предложат много подходяща, приятна и изгодна работа". Досега К. е помагал на един часовникар, а при ученика конкретната професия има не само материално, но и духовно значение. Но  нека  представим  контакта  ни  с Учителя  във  връзка  с  К.  в хронологичен  ред:
Вечерта на 31 май, в апартамента на К. в Шумен, по импулс отворихме беседи от Учителя, още преди да даде лично осияние за него. Паднаха се следните мисли:
“За да приеме Словото, човек трябва ко­ренно да се измени. Защо Бог допусна греха? – За да прекара човека през страдания – да от­неме каменното му сърце и да го замени с ново. Тогава всички – от малък до голям – ще познаят Бога, ще чуят Неговия глас.” (т.”Начало на Мъдростта”, беседа “Любов, обич и почит” от 1.06.1932 г.)

В същото време отваряме Библията и попадаме точно на този стих – че Бог ще отнеме каменното сърце на чо­века! Какво иска да каже Учителят на К. с това? Малко ли страдания е преживял досега, за да стигне до оригиналното Слово на Бога? Дали камъкът в този стих е само символ на безпросветното, егоистично сърце – или Господ иска да каже, че е имало някаква аморфна, каменна, некристална и небиоло­гична цивилизация, на която е предстояло да мутира в по-висока? Какво отношение може да има този образ конкретно към К., щом като се дава на два пъти през няколко секунди? Ние много се надяваме, че повечето от страданията са вече минал етап за него, след като в този си живот той разпознава на два пъти Словото Божие – веднъж в беседите и втори път  в осиянията, а сега предстои да чуе за пръв път, директно за него, Божия глас. За нас всяка мисъл от Учителя, паднала се при спонтанно отваряне на беседи за някого или за някакъв проблем, има фундаментално значение както за момента, така и като прогноза. Това сме го опитали стотици, хиляди пъти. Ето защо и сега съзнаваме, че в началото на прекия контакт на Елма с душата на К. нещата ще започнат с остатъка от интензивните страдания, които са му определени, както става с много хора, за които се получава ЖЛО (живоструйно лично осияние) за пръв път в дадено прераждане. Екстрените събития в следващите дни потвърдиха това – К. прие малко по-твърд курс по някои въпроси  ("каменното сърце") и това предизвика остра реакция. Така огорчен и омъчнен, този приятел получи ново просветление и чу Божия глас. Само който е чул Божия глас, е способен да се извинява. Каменното сърце никога не се смекчава и не може да види вината в себе си.
При отварянето на втория том с беседи, за К. се падна следното:
"Той е в мир и съгласие не само с хората, но и с цялата природа." (т.”Дрехата на живота”, беседа "Новото знание" от 11.06.1933 г.)

Да се надяваме, че горната мисъл на Учителя  за този приятел ще се изпълни бързо и качествено в живота му не само в първата, но и във втората си част. К. има да направи две неща, които да възстановят окончателно хармонията му с природата: да очисти дробовете си и да заживее извън града. Това важи по принцип за всички нас, но щом като за него се пада точно такава мисъл и после се потвърждава конкретно в осиянията, значи че ще му се дадат ясни и ярки шансове, за да успее. Винаги е ставало така при контакта ни с Елма.
При отварянето на третия том се падна мисъл, касаеща съвсем точно една от причините да се развàлят  отношенията на този приятел с околните: "динамическата сила на думите". Ние сега не съдим кой е бил прав и кой – крив. За себе си и от своята гледна точка К. сигурно се е считал за прав, пращайки българските жени "на ушен лекар"; а приятелката, която реагира тъй безпощадно и остро, също имаше своите основания. Всичко е възможно – но само Бог има абсолютен слух; а начинът, по който се изясняват отношенията, наистина има много голямо значение, и "динамическата сила на думите" би трябвало да се употребява само в най-високия смисъл, изразен от Учителя в отворената преди малко беседа:

"Думите, изказани чрез езика, крият голяма динамическа сила в себе си. Езикът е свързан със Словото, а силата на човека е в Словото. Като мисли за Словото, той се свързва с Истината. Като мисли за Истината, човек се свързва със свободата. Като мисли за свободата, човек се свързва с живота, защото животът се проявява само в свободата. Човек е дошъл на Земята именно за това: да изучава Словото, Истината, свободата и живота, в който е потопен. Дòйде ли до това познание, той ще разбере, че и при най-големите нещастия, пак е щастлив. Който е дошъл до това познание, той и в ада може да се чувства като на курорт… За разумния мъчнотиите са благословение; за неразумния мъчнотиите са ад." (т. "Естествен ред на нещата", с.291-292, б. "Наука за езика" от 18.12.1929 г.)

Желателно е почти винаги да коментираме падащите се мисли от Учителя за даден човек или по даден повод, тъй като богатият опит ни учи, че всяка буквичка Слово се превръща неизбежно в уроци и събития. Само който не е следил какво става в живота му, веднага след като е получил такова "писмо от Господа", може да си мисли, че това са само хубави цитати и обяснения, които нямат практическа стойност. Внимателният ученик обаче проследява изречение по изречение, дума по дума, буква по буква и микрон по микрон всяко подобно послание от Баща ни, Който е вечно жив и безгранично много по-"окат" от нас. Ето защо, в постоянната Си будност и присъствие Той може да говори абсолютно подробно за всяка ситуация, за всяко същество, което има вярата и куража да се допита до Него.
От третата мисъл, която се падна за К., може с увереност да се твърди, че Учителят му дава точни методи и прогноза за разрешаване на всички негови проблеми от сега нататък:

1.Ако той  осъзнае "динамическата сила на думите", ще почне да се стреми от сега нататък да си служи само с положителни думи, изводи и оценки - както в личните си взаимоотношения, така и в работата си с хората, на които прави хороскопи и които лекува и поучава. Окончателно ще приключи с маниера на "братовчедите" да изказват отрицателни оценки, диагнози и прогнози, което е по същество  черна магия и страшна сугестия в ръцете на булевардния окултизъм. Не че астрологията и кабалата не са науки и нямат и негативни наблюдения, но белият маг никога не изказва подобни констатации с думи, освен ако вече не е станал Учител. Белият, всемирният мъдрец бърка надълбоко, но извънредно деликатно, за да не накърни с отрицателни определения слуха и душата на което и да е същество. Той вижда ясно злото, но оперира само с инструментите на доброто. Прави всичко възможно да накара пациента си сам да открие причините за своите болести и нещастия, като му изтъква само Божествените качества, достойнствата. Изхождайки почти изключително от позитивните доминанти и положения в черепа, лицето, ръката и хороскопа, белият брат или бялата сестра, за разлика от черните, помага при опасност само чрез действия: явява се лично в живота на застрашения няколко мига преди катастрофата и лично му помага да я омекоти или избегне, ако това е разрешено от Кармата. Или пък подсеща лично щастливеца с "добрите" аспекти, че има опасност да се размине с щастието – че ей сега ще мине Принцът или Принцесата, които се явяват само веднъж или най-много десет пъти в едно прераждане. И при това деликатно будене и подсещане, белият брат никога не се стреми да се намърда на мястото на очаквания принц – да заблуди наивния вярващ в Бога или астрологията, че именно той ще му помогне да разреши проблемите си, а не определеният от Бога.
 Много користни гностици експлоатират науката си, за да се подредят в живота, да се наместят при буретата с мед и масло. Истинският мъдрец използва динамическата сила на думите по такъв начин, че те само да милват и подтикват хората, а не да ги изнудват или плашат. Черният маг и оглашеният, който вече се е изпуснал психически, използват ясновидството и науката си като камшик, за да накарат някого да извърши това или онова. Действията на добрия човек, на белия мъдрец и маг, са съвършено други: той не бичува, но обича хората, а те да се стремят към него като към един вечен приятел и пътник, като към един достоен пример за следване и подражание. Само който може да ни разпознае и настигне, е достоен за нашето временно приближаване към него. Ситите не молят за милост гладни и просяци; а пред напредналите души няма защо да се излагаме с думи и действия.

2. По нататък в тази мисъл на Учителя за К. се казва, че ако той започне да работи за Словото, непременно ще се свърже с Истината. Това е общо положение, валидно за всички, но щом се е паднало конкретно на някого, гаранцията е пълна: още с първите усилия да се посвети конкретно и категорично на работа за Словото, на този приятел ще се разкрият велики Истини, недостъпни за повечето хора. Този ефект вече започна да действа при него: той сподели с нас ценни откровения, до каквито никога не е достигал до този момент. Ако се посвети окончателно на голямото дело за обработка, съхранение и разпространение на Словото Божие, то истините, които ще узнае и преживее К. ще го преобразят коренно и ще бъдат едно съществено богатство за човечеството;

 3.Третият етап от пътя, прокаран от Учителя  чрез цитираната мисъл, оживява на практика за този приятел преминаването на Истината в свобода. Това означава следното: ако К. приеме истината за себе си и даде пълна свобода на всички същества да се проявяват такива, каквито са, без да иска да ги направлява, назидава, укорява, овладява или променя, Бог ще даде и на самия него пълна свобода във всяко отношение. Ще го освободи от всички досегашни емоционални и материални проблеми и ще го изведе в необятното царство на Свободата. Това той трябва да възприеме буквално – като една рядка и изключителна възможност още в това прераждане, обещана му лично от Елма. В тези обещания, давани чрез отваряне на беседи или в осияния, досега не е имало нито едно изключение - стига човек да е разбрал Учителя и да е изпълнил препоръките Му дословно и без отлагане; 

4. Едва след като се постигне обещаната свобода, на К. ще се даде достъп до Живота в истинския смисъл на думата – до онова щастие, за което сърцето и душата му копнеят от векове. По същия начин, той  може сам да разшифрова стъпките и събитията, заложени в останалата част на третата мисъл от Учителя, която се даде за него. Най-важното е правилното влизане в основния коловоз – необходимостта от мълчание и много по-малко говорене, от положително говорене. Така ще ликвидира окончателно с трите драми: драмата "нещастният аз", драмата "вижте ме" и властническата драма.
Ето какво се даде за него  при  новия вид контакт с Елма, в 20,10 ч.:
- Хулиус бе представител на Бога на земята в Испания преди три века. Външно бе трубадур, рицар и член на един орден с доминикански дух. Написа много мъдри изречения, които се пеят и досега като класика от всички испаноговорящи народи.
Шотландия бе следващата му родина, където бе получил в наследство един замък, пълен с астрологична и алхимическа литература. Дядо му бе виден розенкройцер, и това огромно богатство се оказа в ръцете на внука, който се зарови в замъка и не излезе от него до края на живота си. Ядеше по-малко от мишка и всички слуги и съседи го мислеха за луд, но кротък. Един алчен роднина доведе подкупени лекари и съседи, оформиха му диагноза – и замъкът му, с всичките му земи и села, остана в ръцете на вуйчото...

20ч.16м.10с.

Времето се отбелязва с точност до секунда, тъй като в този миг Учителят за пръв път се обръща лично към К. – досега е разказвал за него в трето лице. Това се счита за епоха в живота на ученика и астрологът може да му направи хороскоп на този важен момент - той има силата на новораждане:


- Но това не ти навреди ни най-малко – напротив, развърза те, понеже вуйчото не беше звяр, а само много алчен, и те остави да се ровиш из книгите си, като заповяда на слугите да се грижат за тебе, да те наглеждат. Така ти се освободи от родова карма и тя мина в рода на вуйчо ти, тъй като всяко материално наследство си върви със своите духове. Понякога идваха видни странници при тебе, понеже ти беше написал научни трактати по астрология, кабала и алхимия, които се преведоха на няколко езика. Това накара околните да те гледат с по-друго око, и мълвата че си ненормален се попритъпи. При тебе идваха все повече и повече хора от народа, даже знатни личности, за да ги лекуваш. Ти там обаче си замина сравнително млад, понеже нямаше никакво отношение към природата и към силата, която може да се получи от нея. Изгоря като насмолен факел, гълтайки и пишейки своите книги и отдавайки се изцяло на страдащите. Това ти подготви едно следващо прераждане в Русия като много красиво момиче, което живя само 18 години. Пееше прекрасно, свиреше на пиано и клавесин, но си отиде от туберкулоза, понеже по стар навик не  обръщаше внимание на здравето си и на природата. Името ти беше Настася и живееше в Псковската губерния. Един художник, който бе много влюбен в теб, те зографиса в една църква като светица, и този образ стои там и досега. Той се прочу като чудотворна икона.

Роди се преди 48 милиарда години на Бета от Орион, с името Пионел (Дадено в 20ч.29м.32с. Това време също се отбелязва като фундаментално – времето, когато Елма за пръв път произнася истинското име на някого – б.п.) – "Тайният Съветник на Боговете". Да бъдеш таен съветник на богове, значи да си свързан така изкъсо с Отца, че да получаваш от Него познания, недостъпни и за боговете. Боговете имат същите навици като хората на Земята, т.е. земните хора копират техния живот и борби, проблеми. Митологиите са пълни не само с чудесните дарби и подвизи на боговете, но и с техните зулуми. Бог е оставил боговете да богуват, с цел да научат нещо ново за себе си.  Тези богове, за които говоря, не са първоначалните Божествени същества, които пребивават и досега в невинност, но онези самодейци и бунтари, които направиха сегашната вселена, отклонявайки се от закона на Любовта. Те си мислят, че са свободни, но всъщност са всички до един под плътния контрол на Синедриона на Боговете, който изпълнява ролята на свръхшпионска организация в цялата Стара Вселена. Неговите постове донасят за всяко отклонение на бог, който излиза извън правилата и каноните на Старата Вселена. Затова се налага да има тайни съветници на боговете, които са пратеници на истинския Божествен свят и са обучени да съветват боговете, без Синедрионът да се усети...


Светлината на Праман помага много силно на Пионел срещу Главата на Вещицата,  защото се е родил именно на тази звезда. Тя е известна още като β от Орион, Ригел, Левият крак на Великия, Алджебар (Елджебар), Сребърната Звезда и др. Ригел е 85 000 пъти по-ярка от нашето Слънце.

Твоята същност, изразена в името ти и единствена във Вечността и в Трите Вселени се превежда така: “Чисто възприемане и предаване на Истината, сплетено с най-нежния копнеж за сливане”. Тези, които имат достъп до мисиите на монадите и за пръв път попаднат на теб, вече имат уникалния код и метод за съчетаване на истината в най-чистия й вид с най-нежната жажда за сливане. Обикновено тези две сфери на Битието са разцепени, разделени от дълбока бездна непрогледен мрак. След Великото Грехопадение, всички същества – от най-нисшите до най-висшите – се разделиха на два лагера, които, ако не враждуват, напълно се отричат едни-други. Стремящите се към сливане обикновено забравят Истината, а стремящите се към Чистата Истина остават сухи, строги и напълно невежи за смисъла на живота – сливането със сродните и несродните души, според волята на Бога. Твоето естество, твоята мисия, обединява тези две сфери в хармонично и непротиворечиво единство. Ти знаеш за себе си твърдо и сигурно, че само най-нежното сливане води до Чистата Истина и че Най-Чистата Истина в Трите Вселени е Истината за Нежното Сливане. Огромно количество същества - хора, ангели и богове - не знаят това и затова поддържат грубостта в отношенията и взаимоизключването на Нежното Сливане и Истината.
Срещата ви сега с една тракийска царица има за цел да обедини два потока за лекуване на Битието. Вие сте шивачи, затварячи на рани след операция! Това, което трябва да се допълни към твоята мисия, идва от мисията на тази царица, която влиза като щепсел в контакт в тебе и тогава потичат тройновселенските токове. Да родиш в някого мир и покой, а не неутолима жажда и мъка, това значи да си неговият щепсел – и то без никакво пращене, без никакви утечки. Тази необикновена царица владее науката за сливане на противоположностите, а не само на сродностите. Ето защо, тя умее да усмирява и най-страшни демони, тъй като нейното име е мир, а не война! Мир в себе си, мир със себе си, мир с другите – мир с всички ония, с които другите са непримирими.
Ценното при вас е това, че вие добихте едно дете в будическия свят, което разпространява мир в света. Неговата физическа дрешка на Земята е това стихотворение, което не е стихотворение в човешкия смисъл на думата, понеже не е творение на стихове, а творение на стихванетоСтихването на духа и постигането на мира и покоя е докосване до най-големия и най-главния – до Абсолютния Дух и света Му "Татван". Това е Незнайният, от Който се поят и Създателят, и Бог-Отец и Мировата Майка, и Светият Дух и Духът Божий, и Духът на Христа, Който е господар на Проявеното Битие. Щом две или повече същества стигнат до пламенност и до стихване, те са се свързали пряко с най-дълбоката същност – същността на Абсолютния. Ще Го усетите в най-тъмната нощ, когато няма звезди и наоколо е пълна тишина.
Понеже тази вечер ви качих най-високо и ви свалих най-ниско, ще останем за днес само с това осияние, за да не се повредите. Утре вечер може да се отговори на други въпроси. Сега само искам да отворите още един том с беседи.

2.VI.134(1998)г.
Тук се продължава с текст от 2 юни. К. е отбелязал за себе си един съвет на Елма, който тогава е останал незаписан: "Мога да си направя хороскоп в рамките на тези два дни, в които стана моето Новораждане. Едно от най-верните решения е да фиксирам Новораждането си със звука на сирената – точно в 12,00 ч." За изключителните ни преживявания в минутите на този велик български празник може да се прочете в описанието и холизацията от тази дата – "Четирите асцендента". А за небомига на Новораждането на този приятел сме записали само финалните думи на Елма:
            “…Тогава пък Аз ще изтълкувам този хороскоп за тебе и за България; и каквото кажа – ще стане!”
            Днес някои от нас плакаха от вълнение не само заради часа на Майка България, но и от пребогатите дарове, които ни изсипа Баща ни – от това пълно и сияйно Присъствие, което ни облива така, както трябва да е било по време на физическото присъствие на Учителя на Земята. Ние днес наистина сме в рая! Отворихме още един том беседи – и Татко ни ни отговаря:
        "Давате ли правилно, това даване оставя неизгладим спомен в съзнанието на човека! Това даване е Божествено. Може ли да се изглади от съзнанието, то не е Божествено. Това, което Бог е дал на човека, остава всякога живо." (т. "Естествен ред на нещата", стр.184, беседа "Вкисване", 6.11.1929 г.)
            "Диханието на Бога, Диханието на Бога!…" – това са думите, които К. постоянно повтаряше, покъртен и трогнат до дъното на душата си от този първи по рода си контакт с Бога в този  му живот.
            Сега, в 12,00 ч. на 3.06.134 г. – точно 24 часа след Новораждането на К. – се казва, че ако научи наизуст и ежедневно произнася и приложи на дело Молитвата на искрата Божия и Молитва-верую на гностика, той много скоро ще се измени и външно - ще се подмлади и ще стане по-хубав дори отколкото е бил като младеж.
На К. се отговори устно и относно проблема му къде да живее. Насоката е къща в градина на едно много силно място сред природата, което засега не може да се съобщи.
Приемащият осиянията разказа, че през нощта, в стаята с всичките томове беседи на Учителя - библиотеката на К. - се е разхождал часове наред дух на човек – някакава жена. К. весело отговори, че духовете на заминалите много го обичат и често го посещават. "А пък какво е на Задушница…"
Ето и записаните думи на Елма за К.Д.Х. Става дума за пентаграмата на верижка:

 4.06.134 г.,12:12, Велико Търново

 - Подаряването не е проблем, но не сега. Тъй като е от този пръстен, пентаграмът все още прави мост между Учителя, ученичеството и двамата конкретни съпрузи. Мощта на Бога е в това, че Той е най-слаб. Ако в продължение на една година от сега нататък една душа разбере това и за себе си и смири гордостта и своеглавието си, и ако след изтичането на този срок поиска да прочете писмото от Бога за нея, кармата на рода й ще се опрости и този пентаграм ще стане изцяло благотворен. В противен случай, той ще продължи да провежда ускорено и кармата, и дихармата - не само за нея и рода й, но и за всички, които се докоснат до него. Така че, след една година – ако всичко върви добре – може да бъде подарен, но не е задължително. Сега ви внуших да го вземете до края на вашата конкретна работа тук,  понеже предстоят ускорени събития за прочистване.
Душата, която ходеше в стаята, ще се роди много скоро, но нямам право да кажа коя е. Тя търси да се роди при своите си.  К. не случайно иска да има и физическо дете. Дойде в стаята с беседите при тебе, защото се надяваше, че чрез Учителя ще я чуеш и ще предадеш молбата й. Тя можеше да се роди и по-рано, но има нужда от родители с по-чисти тела. Определена е и майката – едно чудно хубаво момиче, което копнее за Новото Майчинство. По закона на родовете, К. е на първо място; но ако не се чисти в продължение на 12 месеца, детето ще се роди със слаби гърди и ще се разболее много тежко. Затова си позволих да дам примера с дяволския нокът  (мисъл от беседите на Учителя, че дяволски нокът се вади наведнъж, а не малко по малко – б.п.). За Небето няма проблеми да намери друг баща – и след една година ще стори това, ако К. не пожелае да продължи благословението над един тъй стар род на Господа, какъвто е неговият.
Много приятели не знаят, че щастието, което ги очаква, и близките души, които копнеят за тях стоят зад вратата (точно в този миг полузатворената врата сама се отвори с шум, въпреки че навън няма и помен от вятър - б.п.) и чакат да благоволим да се пречистим. И ние въздишаме, и те въздишат тежко, но Бог никога няма да позволи един чист ангел да влезе в един клозет, каквито са вашите дробове и черва, вашата кръв… Тук не става дума само за вселяване в самите вас и за раждане на физически или духовни деца, но и за вселяване в други хора, които копнеят да се приближат до вас.
Някои от вас плачат и казват: “Защо той не ме търси, защо не идва при мене?” – Ние пък казваме: "Една година след последната цигарка! Три години след последния клиент и хонорар! Пет години след последния сарказъм, язвителност, клюка, одумка;  десет – след последната черна диагноза или прогноза."

(Всички врати  в къщата пак започнаха да скърцат и да се движат, въпреки че няма никакъв вятър; а когато по-късно задуха – те си стоят… - б.п.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/