Книга 29


31.05.134(1998)г.
Мадара

ВЪЗДИШКАТА - БЕЛЕГ НА АТМИЧЕСКОТО ТЯЛО


Багдад, 2007. Американските войници влезли в този детски дом и зас­нели това. Има още по-ужасяващи снимки от другите стаи. Някои от де­цата вече са умрели от глад, други още дишат. В кухнята заварили трима от персонала, които се хранели с охота. Наоколо имало малко не­разопаковани храни, лекарства и дрехи за малките, но по-голямата част вече била продадена на черно (http://www.dancehallareaz.com/forum/dhaz-street-journal/19343-orphans-tied-up-left-dead.html). Ние си водим и директория за андроидите в тоя свят, та тази дописка ще иде там. Стига да не е постановка, понеже политическата журналистика е способна на всичко. Не искаме да разп­равяме тук как изглеждаха през 1977 г. сирачетата в с.Бòженица, Ботевградско. Техните креватчета и дюшеци бяха доста по-различни от тези... До 2010 г., пак у нас? – Нищо ново: само 284 умрели: http://www.svobodata.com/page.php?pid=4019&rid=154
Но Небето документира и нас денонощно цял живот, и всичко го има и на снимки и на филми. С много от чувствата си и чувствата на другите сме направили точно това – няма абсолютно никаква разлика. Понякога има – когато употребяваме месомелачката...

Есть очень странный детдом:
плачут, как дети, в нем,
плачут и ночью, и днем
дни и минуты любви.
Там, становясь все грустней,
бродят среди теней
несколько нежных дней –
дети твои и мои.

            Евгений Евтушенко
           
Втората част на последното осияние ("Драмата на красивичките") идва по обед на 29.05.134 г. Там се говори за нашите небесни или космически деца, които се зачеват и раждат при  близки взаимоотношения със сродна или нес­родна душа. Тъй като отдавна има приятели, които не от­състват от училище и винаги са в час, един от тях е присъс­твал на урок точно на тази тема през нощта на 28 срещу 29 май. Всъщност, това е една приятелка. Тя чу текста на осия­нието едва на 30 май следобед. Ето какво разказа за съня си, ако това е сън:

            "Всичко започна от вечерта на 28 май, когато слушахме музиката на Китаро. Пред  очите ми възникна бляскава, среб­риста повърхност, подобна на вода, отразяваща с безкрайните си вълнички слънчевите лъчи. Музиката хармонираше на до­косването на всеки от хилядите слънчеви бликове – и на мяс­тото, където се явяваха те, се разкриваха безчислени кори­дори от светлина, водещи  към  глъбините на тази повърх­ност. Последното усещане, което имах преди да заспя, бе че се намирам едновременно във всеки от тези светлинни коридори или прозрачни процепи, както и всеки един от тях бе в мен. Това блажено всепроникване завърши с един общ взрив на всички тези светлини и аз заспах с усещането за тази неверо­ятна светлина, в която се намирах, както и тя в мен.
            Интересно е, че сънят ми започна именно от този светли­нен гейзер или вулкан. Всичко беше потопено в някаква сребристосиня мъгла или пара, мараня, която леко завоали­раше всички форми, но въпреки това те се виждаха отчетливо. Бях попаднала в  космическа детска градина!  Знаех, че е детска градина, въпреки че никъде не видях деца от земен вид. Усещах ги, но не мога да ги опиша. Формата тук нямаше никакво значе­ние. Просто знаеш, че си там – и че има космически деца. Раз­бираш че са деца по тяхната невинност, искреност и непос­редственост, както и земните деца. Всички те са създадени не само от различни по пол родители, както децата на Земята, но и от приятели и познати - и даже от хора в дисхармония, неза­висимо от пола им. Тези деца са създания, живи същества, ро­дени от нашите добри или лоши взаимоотношения. Но тук няма нито едно нежелано дете, както е на Земята. Дори и при най-лошите взаимоотношения, децата, които се раждат тук, са желани, понеже сме пожелали такива взаимоотношения.
            Най-ясно виждащите се космични деца бяха родените от взаимна любов, проявена едновременно във всичките светове, любов във всичките й форми – дори и любов към цвете, звезда и пр. Тук се усещат всички най-тънки нюанси на любовта, ма­кар и да не могат да се опишат с думи: любовта като прекло­нение, като дълг, като принцип, като служене, отклик, мило­сърдие и пр. Стана ми ясно, че раждаме деца не само когато обичаме и ни обичат, но и при всички други видове взаимоот­ношения. Едни са децата от общуването с някого, който най-добре умее да слуша, други – в интелектуален диалог; трети – при взаимно слушане на музика, поезия и пр. Интересно е и че раждаме деца без пряко физическо общуване с някого, а чрез възприемане на неговите творения. Ако с един човек най-добре се обменяш на концерт или в духовен, интелектуален диалог, с друг раждате най-добри деца, когато се храните заедно или ко­гато само го гледаш или мечтаеш за него, дори и да не се поз­навате. При всички тия случаи се появяват деца – такива деца, каквито видях и усетих с душата си в тази странна космическа детска градина.
            Разбира се, има и деца от по-прозаичните и лоши взаимо­отношения. В такива случаи те не се виждат тъй ясно. В зави­симост от типа подобни взаимоотношения, най-замъглено и мътно се виждаха децата, родени от човешката обида, злоба, завист, омраза, подлост, ревност и пр. Но най-тъмни, почти непрозрачни бяха завеските, с които затулваха децата, родени от духовната ни гордост, самочувствие и самомнение; от чув­ството за собствено превъзходство или превъзходство на нашата вяра над всички останали. Най-нещастни там бяха именно тия деца. Даже децата на лъжата и ревността в тази детска градина са по-малко страшни и нещастни от децата на духовната гордост и самомнение. 
            Много отчетлива разлика, макар и в една и съща гама, усетих и между двата основни вида деца на болката – болката за себе си и болката за другия.
            Както в една добра земна детска градина по-големите деца би трябвало да закрилят по-малките и да се грижат за тях, така беше и в тази космическа детска градина. Единст­вено никой не смееше да се доближи до децата на гордостта и самомнението. Тук разбрах и това, че нашите космически деца помагат или вредят и на самите нас.
            Сега съм напълно убедена, че горе видях не мисъл-форми, а истински, живи деца, родени от човешките взаимоотноше­ния.

11,13
 - В Божественото  училище Словото следва Делото и Живота, а не ги предшества, както е ка­зано в Библията.  "В начало бе Словото" важи за световете, които имат начало – духовния и физи­ческия. Божественият свят няма нито начало, нито край – той е във Вечността. За да се създаде нещо тепърва и да има то начален миг, т.е. раждане, трябва Създателят да се концентрира върху духов­ния и физическия свят, където са началните нишки на времето, състоянието и такта. Ние обаче ня­маме друг начин да засечем действия, извършени в самия Божествен свят, освен по тази последовател­ност: първо спонтанен акт на Живота, на Творчест­вото, на Делото, а едва след това – Слово, разясне­ние и тълкование върху тях. Ето защо, вие ще раз­личавате нещата от човешки и ангелски произход - както в света, така и в самите вас - по това, че първо ви проповядват, кандърдисват, обясняват, съблазняват или забраняват, а едва след това – и то не веднага – вие виждате плодовете от тия човешки и ангелски теории.
          Както виждате, тия от вас, които са вече в Шко­лата, първо преживяват нещата, а едва след това идва Слово за тях. Туй, че Словото идва чрез друг съученик, без да сте му казали още нищо за пре­живяването си, говори само за това, че вие сте от един и същ клас и че сте били в час.
          Относно небесните деца – така наречените "не­видими" от вас – може да се говори много, тъй като това е най-великата наука и практика в Шко­лата на Живия Господ и към това се стреми сам Бог, т.е. Учителят, заедно с всичките небесни йерархии, класове и надкласове.Туй е изразено в първата и най-важна заповед на Битието: "Плодете се и се мно­жете, размножавайте се!" В тази заповед, която е залог за живота ви и за вечния живот, поначало се съдържа всичкото небесно познание, всичката и ця­лата Божествена Мъдрост и пълната методология на Школата. Да се стремиш да бъдеш "едно с Бога и мощен като Бога" означава да Го следваш по стъп­ките Му в най-главната Му дейност – създателст­вото. Бог е Творец, но Бог е преди всичко Създател. Да твориш не е като да създаваш. Бог е също най-великият Инженер и Архитект на Битието, най-ве­ликият Строител, Художник, Дизайнер и пр., но съз­дателството – това е самият Той, в пълната Му цялост и сила. Бог като Мислител, Проектант, Съ­зерцател, Прорицател, Философ, Мъдрец и пр. си има Своите представители в съответните Божествени класове, духовни йерархии, човешки религии, школи, църкви и пр. Всяка една от тях пропагандира Бога като един от Неговите ипостаси и ви рекламира своите "манджи", една от друга по-миризливи и вкусни – т.е. своите човешки и ангелски технологии, за да стигнете именно до това лице на Бога, до ко­ето тя е достигнала или си въобразява, че достига.
          Бог като Творец е самият Тот – Бог-Отец; но трябва да знаете, че Той създава  тварите,  а не съществата в Битието. Над Него има още две лица на Бога – Създателят и Абсолютният Дух. Единият  създава  съществата, т.е. самите монади, които Бог-Отец само подпалва в Своето велико творчес­тво. Затова Бог-Отец е Баща не само на хората – на Человека, създаден по образ и подобие на Бога, - но и на всички твари, които са подпалени от Него с жажда за живот и творчество, обаче още нямат човешка мо­нада; и някои въобще няма да я имат. Трябва да зна­ете, че едно немалко количество творци на земна и космическа култура, включително и земни и косми­чески гении, не са били хора, и за някои от тях няма никаква надежда да станат хора. Те са били  и  са  твари, най-много – творения, но са излезли изпод ръ­ката на Тот, по висше разрешение и усмотрение на Незнайния, без да имат еднùна, т.е. искра Божия в сърцето и душата си. Трябва вече да се опитвате да ги различавате. Това не значи, че всички те са лоши, отклонили се или невъплъщаващи в една или друга степен творческия облик на нашия Отец. Напротив – те са представители и въплъщения на един от най-високите класове в Божествения свят и вършат работа на тотвселената. Повечето от тях съумя­ват да получат монада и да се издигнат един клас по-високо - да влязат в света на Създателя, който е коренно различен от този на Отца, т.е. Твореца. Това е толкова велика тайна, че почти в нито една религия досега не е хвърлена истинска светлина върху нея. На практика, тя е достъпна на всички хора, които стават родители на деца с монади, с ис­кра Божия. Те могат да бъдат от най-различни веро­изповедания, могат да бъдат и пълни материалисти и егоисти или много неуки и необразовани хора, мо­гат да бъдат дори и диваци и човекоядци в джунг­лата, но ако някои от тях са родили поне едно дете с монада, те са се записали в света на Създателя – един свят по-горе от Отца.
          Сега ще оставя между редовете, както в пове­чето беседи и осияния, сами да откриете онова, най-същественото, което искам да ви кажа. Вече се до­сещате, че всички ония, които най-много от всичко искат да се покажат пред другите чрез това, което могат да сътворят и направят, произлизат от света на Отца. Те живеят и се осъществяват чрез своята работа, чрез своите постъпки, творения и малки или големи жертви. Има почти богоравни хора, ангели и божества, които са записали своите имена в историята на космоса чрез великите подвизи и са­можертви, които са извършили, чрез своите вечни творения. Измежду тях има творци на всемирни симфонии, знайни навсякъде из Битието; има и творци на цели вселени. В това отношение, те на­истина са почти богоравни, но... "почти". За да бъ­деш истински богоравен, ти трябва да станеш съз­дател; а основната жажда на създателството е да създаваш деца – и то не какви да е, но деца с искра Божия, а не творения и твари. За Бога едно дете без монада, па било то най-красивото и способното на света, не е нищо повече от един гущер, от една мик­роба, защото иска сàмо да яде и да му служат, а не то да служи на другите; иска сàмо да го признават и да му се възхищават.
          Друго качество на Бога като Създател е жаж­дата да създава постоянно, непрекъснато. При Отца, т.е. Тот, както и при съпругата Му Пралайя, има дни и нощи – време за творчество и време за по­чивка. Създателят е като сърцето – Той не почива никога! В това отношение, Той е пълна противопо­ло-жност на Абсолютния Дух, Който е във вечен, пъ­лен и абсолютен покой. За Него вече не малко сме ви говорили. Който обаче върви по линия на Създателя, той не може денонощно да не мисли и да не жадува за създателство – и то никакво друго, освен създател­ство на деца. В мъдростта на Изтока, това ви е из­вестно като "Тантра". И най-обикновеният баща и майка са проекция на Създателя в една нищожна степен – създали са едно, две или 12 деца, рядко по­вече. В напредналите човечества създателството на деца е като дишането – то не престава нито се­кунда. И тъй като Бог-Отец се проектира в нашето будическо тяло, т.е. душата, а Създателят – в ат­мическото, то дори и най-обикновените мъже, които са проекция на Атма, и по-рядко жени с пробудено атмическо тяло, изпитват непреодолимата пот­ребност да дишат атмически, т.е. да създават непрестанно. В човека, като подобие на Бога, за раз­лика от почти всички животни и ангели и по-голя­мата част от божествата, тази жажда за създа­телство е постоянна. Така, Космическите Жени из­питват нужда от създателство само в кратки пери­оди – или ритмически. Те не бива да бъдат обвиня­вани за това, тъй като у земните и космическите майки трябва да има един дълъг период на съзряване след зачатието. Ако те създаваха постоянно, непре­къснато, нямаше да има вселени и светове под ат­мическия, които са една много красива изложба на Отца. Всички светове под атмическия са много ин­тересни и разнообразни и са едно прекрасно училище за съществата, но те са извън райската градина. Тъкмо поради това, в тях се явява въздишката – дейност на атмическото тяло.
          Когато едно същество въздиша, то копнее за любов – за активно и непрекъснато създателство! По най-различни причини, главната от които е рев­ността и чувството за собственост, във всички светове под атмическия се вземат всякога всякакви мерки да се пречи на непрекъснатото създателство. На всяка населена територия – дори от трима души далече в планината – винаги има един буден предс­тавител на ада, който  съзнателно или несъзна­телно  пречи на постоянното създателство. Как­вото и да му говориш за Слово, за Истина, за Школа или за Божествен свят, той знае своето си: "Лю­бовта е притежание! Във всички останали случаи, тя трябва да се прекъсне."
          Вие не мразете и не укорявайте такива стра­жеви постове. Ако близкият ви или някой друг посто­янно ви държи в шах в това отношение и не ви позво­лява да изпълнявате главната заповед на Бога, то е защото именно Небето го е поставило до вас. Не­бето знае, че вие сте още зелени – и ако не сте пре­минали първо през Школата на Учителя, където ще се научите да различавате същества от вещества и същности, облечени в човешка форма, то ще го уда­рите на поголовен разплод с всичко и всички - и пак няма да уцелите нито един човек с искра Божия... Не­бето вижда, че засега аурата ви е по-чиста, когато си стоите при мъжа си и жена си или при един ангел без атмическо тяло, макар и постоянно да възди­шате, отколкото когато се съчетавате безотго­ворно с други егоисти, които нямат пряка връзка с Бога. В този смисъл, канонът на църквата и дори на Учителя е свещен: по-добре мъка и старост, посто­янни ограничения, отколкото създаване на видими и много повече невидими деца, с хора, които не отго­варят на Високия Идеал. В този смисъл, окултният ученик може да остане девствен до края на живота си и Бог ще му пише шестица, ако е останал верен на Високия Идеал.
          За небесните деца от космическите детски гра­дини можем да си поговорим друг път, и то невед­нъж. Сега е достатъчно да знаете едно – и то е най-важното. Основният закон или заповед, т.е. най-сил­ната Божия молба, изразена в началото на Библията, не важи за сегашните хора на Земята. Да се плодят и множат без прекъсване, т.е. да се сливат в любов непрестанно, имат право само децата на рая – пос­лушните и кротки същества с искра Божия. Почти  всички  вие  загубихте  тази  привилегия  още  с  пър­вото  грехопадение. Че въздишате – въздишате, как няма да въздишате! Та нали това е Божието дихание във вас, което движи глината ви!... – Това е белег, че имате дух, т.е. атмическо тяло.
          Тази констатация обаче не е пълна забрана да търсите път с истински средства обратно към рая. Ние определяме главно два вида способни ученици на Създателя, които искат съзнателно да възвърнат първородството си. Едните превръщат въздишките в дълбоко и интензивно дишане, когато се занимават с гимнастика, физически труд и ходене по плани­ните. Под интензивно дишане, ние разбираме само това, което води до изпотяване. Ако не сте се из­мили и подменили бельото си след всяко най-малко изпотяване, от вашето дишане ползата е мини­мална.
          Другият вид способни ученици са тия, които ди­шат интензивно когато дават ход на Любовта в себе си. Всички знаят, че да дишаш с любов и от лю­бов, т.е от действието на проявената Божия Лю­бов, значи да получиш и предадеш за няколко минути такава космическа енергия, която може да вдигне един роял на 18-ия етаж! Ето защо, учениците-ту­ристи и физкултурници, които не пропускат нито едно упражнение от Учителя и ходят редовно на па­невритмия и всеки ден посрещат изгрева на слън­цето извън града, по възможност отвисоко, вършат една много хубава работа в преддверието на Лю­бовта. Те подготвят сърцето и кръвоносната си система, както и нервите си, за великия миг на Лю­бовта, когато  дòйде Божието благословение Тя да ги посети. Ученикът има много по-големи шансове да издържи и да не се пръсне от силни чувства и щас­тие, когато го посети Любовта, в сравнение с онзи, мързеливия ученик или светски човек, който спи по един-два часа след изгрев слънце. (Да не говорим за хората-плътòци, които спят до обяд... – б.п.)
          Прочее, ние познаваме такива ученици, които не прекъсват невежествено потока на създателст­вото нито за миг - нито у себе си, нито у другите - и не се примиряват с никакви условности, когато вър­шат работа на Баща си. Те създават най-красивите и прекрасни, най-хубавите деца на Небето и на Зе­мята – и самите те, от ден на ден, стават все по-здрави, млади и очарователни. Те не прекъсват про­цеси и не ги задържат, и затова са над кармата. Тях Законът не ги лови.

Ал, алòл, алоùл !

Да превърнем въздишките в смях и любовни възгласи!
12,50ч.

Следват мисли от случайно избрани от библиотеката и напосоки отво­рени томове от Учителя. Попаденията са тъй потресаващи, че тук няма по-слаба дума да изрази това. Елма не ни препо­ръчва да повтаряме всеки път, че винаги отваряме томове откъдето ни падне и ги разгръщаме наведнъж, без прелист­ване и прележдане – където са паднат палците. Не обича това, защото ние се стремим да докажем чудото, съвършено очевидното Присъствие, а Бог няма нужда от хора, които търсят доказателства. Такива остават за следващата еволюционна вълна, ако въобще имат монада.  

"Той иде като огън всепроникващ, който ще се докосне до душата и тя цяла ще се за­пали и превърне в пламъци, които ще осветят света!" (т. "Вечният Завет на Духа", с.7-8, "Големият празник", 22.03.1939г.) Отдавна наблюдаваме, че много често и заглавията на отворилите се томове и беседи имат пряко отношение към темата на съответното осияние. В случая сме получили не само Вечния Завет на Духа и това е нашият Голям празник, но и датата на беседата е знаменателна: първият ден на пролетта. Учителят го препоръчва като най-добър и за за­чатие. В мисълта се говори се запалване на душата, за пламъци, а в оси­янието става дума точно за този момент.)

        "Реалността има няколко степени: реал­ност, нереалност и свръхреалност. Реалността е в съприкосновение със свръхреалността, а свръхреалността е в съприкосновение с Лю­бовта. [Затова] свръхреалността е във връзка [и] с живота. Движението е резултат на живота. Значи, чрез движението ние имаме достъп до живота." (т. "Заветът на Любовта", том втори, с.104, беседа "Реалности в живота", 5.11.1944 г.)   

      "Не мога да обичам..." – вие сте безплоден! Онзи, който не може да мисли и чувства, бил той мъж или жена, не може да ражда; а всяко нещо, което не може да ражда – в Писанието е казано, -  е близо до пъкъла. Всеки от вас бих желал да знае да ражда: най-голямото благос­ловение е, когато човек знае да създава и от­хранва! … Не говоря за онзи Творчески Прин­цип, който от нищо може да създаде нещо, за Твореца, а за туй Същество от мъжки и жен­ски пол - туй, което в християнската фило­софия наричаме Христос, Богочеловек." (т."Значение на изслушването”, с.44-45, л."Многоценният бисер", 7.07.1922 г.) Тук не само че "попадението" е абсолютно изуми­телно, но и узнаваме още нещо фундаментално. Досега го знаем само от осиянията: че Христос, т.е Елма, е андрогин. И че Той има  пряка наследственост и от Създателя, а не само от Твореца. Тази логика за нас е нечовешка. Освен ако има трето, още по-велико Същество, в което Създателят и Тво­рецът са едно. В духа на осиянията, това е Благият Дух, Хол, Цялостният Бог; но може и да има някой Негов междинен ипостас. 
        
"И тъй, жените имат ключовете на цар­ството Божие." (пак там, с.53)

        "…само вашите деца ще ви покажат какво нещо е смирението! Една жена, която никога не е раждала, не може да бъде ни добра, ни смирена – тя всякога ще бъде горда. Същото се отнася и до мъжа. Всяка негова мисъл, всяко негово желание, когато се родят, те са живи – в тях се крие едно велико същество, един ангел, който един ден ще ви бъде прия­тел. Децата, които имате сега, едно време са били във вашия ум само една мечта, на която вие сте дали дреха. Това бисерче, за което Христос говори, вие го имате; само че някои от вас искат, вместо да го облагородят, както мидата - песъчинката, да го изхвърлят от себе си…
…Та казвам: бисерчето, за което говори Христос, вие го имате, само че някои от вас искат да го изхвърлят, а то е помятане – най голямото зло на съвременната жена е помя­тането! Статистиката констатира, че в гр.Ню-Йорк през 1905 г. е имало 100 хиляди по­мятания.                               
Не е позволено на човека да помята дете нито от ума си, нито от утробата си, нито от сърцето си, ако иска да бъде християнин! Дòйде ли ви добра мисъл, вие казвате: "Ще я пометна!" – Ще я пометнеш, ама после ще бо­ледуваш. Някой казва: "Аз помислих лошо…" – Не е грях, дето си помислил, но грехът се състои в помятането. Всички помятат - и се чудят защо не е оправен светът. Вие имате вече в света идиоти. Лошите мисли, които ви мъчат, "дяволите" – те са ония деца, ония мисли, ония желания, които вие сте помятали някога. Защото те казват: "Ти си една недос­тойна майка!" Те ви препятстват във всяко едно начинание и вие ставате един нещастен човек. Затова, най-добре е за вас, ако искате да бъдете щастливи, да се удостоите да вле­зете в Царството Небесно, от сега нататък да не помятате и да се молите на Господа да ви прости за лошото използване на всички ония добри мисли и желания, на всички ваши деца, които сте пометнали, които сте убили и сте окрали тяхното богатство…
…Дохожда един владика. "Ти какво си нап­равил?" – ще го попита Христос. – "Е, учих хо­рата на добро, вярвах в Тебе…" – "Направи ли някакъв бисер?" – "Не съм." – "Навън!"  А на този, който е направил някакъв бисер, ще каже: "Радвам се, синко, че не си Ме засрамил – ела, ти си достоен син!"
Също и вие, мъже и жени, като идете в Небето, ще срещнете някой син – вашия би­сер, - който ще ви каже: "Благодаря, майко, че когато бях един голям грешник, ти ме взе вътре в утробата си и ме направи човек. Сега в този свят аз ще бъда слуга за тебе с всич­ката си душа!" – Това ще бъде вашата ра­дост…
…Ето защо, когато Христос казва: "Вие, жени, сте емблема на Божествената Любов, във вас живее Бог", жените трябва да слушат мълчаливо, скромно, и трябва да се показват достойни да го носят…
…Следователно, учението Му е да Го слушате и да приложите това учение в жи­вота. И когато Христос казва на жената: "Обичай ближния си като себе си", подразбира да обича мъжа си като себе си. Същото, когато казва на мъжа да обича ближния си, подразбира да обича жена си като себе си. И ако вие дадете тези примери, тогава вашите синове и вашите дъ-щери ще ги следват. Това е то създаването на бисера – алхимическият закон, приложен на физическото поле." (пак там, стр.58-61)


Г.Дрейпер – "Водното дете"

СЪДЪРЖАНИЕ
/