Книга 29


28.V.134(1998)г.
Бургас - Изгрев

ПОСЛУШАНИЕ И ТВОРЧЕСТВО


Бог се радва на всеки наш мотив. Познаваме духовни хора и от трите вида на тия картинки, и от още много други видове. Но тия, които ни дадоха най-много, са от рода на Сизиф. С тая разлика, че те изкачиха Камъка, и като Сизиф успяха да оковат Танатос. Затова хората, които ги последваха, престанаха да умират. Арес вече не може да ги арестува. Значи, трудът им не е бил напразен. Днес името на Сизиф се чете и произнася обратно, понеже физическият свят и жлезите с вътрешна секреция са решаващи за пълния синтез на Битието.

Преди около 2 седмици дойде един приятел с молба към Елма, ако може да отговори на важен негов въпрос. В момента (28.05.1998г., 21:13) този въпрос и евентуалният отговор не трябва да се засекретяват, въпреки че преди бе дадено раз­решение за това. Този приятел отново е в душевна криза и раздвоение и както всеки от нас периодично стига до своите трудно решими или неразрешими проблеми. Предишната ве­чер се бе получило писмо от него, в което той като че ли се прощаваше с нас завинаги и това ни разтревожи. В послед­ното осияние за него се дава препоръка той да постъпи на работа поне за три години, но сега Елма в разговор устно обясни, че това не е абсолютно задължително и че има и друг вариант в живота му. Този вариант е свързан с музиката. Дойде импулс да отворим случаен том беседи напосоки - и ето какво се падна:

"Трябва ли да се отчаяте, да мислите как да сложите край на живота си? По-добре е да намерите начин да се справите с мъчнотията си. Приложете музиката..." (Том "Трите Живота", стр. 316, б."Влиянието на музиката"" от 22.06.1922 г.)

Както за този приятел, така и за нас, които вярваме на Елма, е важно да разберем какво би спечелил той, ако изпъл­неше предишната препоръка да работи някъде поне три го­дини. Въпреки най-новата, последната постановка - да про­дължи да се занимава само с музика, - няма ли все пак някакви минуси при това положение? Не непременно кармични послед­ствия, но евентуално забавяне на духовните процеси? Ние знаем, че Бог - или нашият Учител, Който постоянно ни учи - е безкрайно милостив и винаги може да предложи не един, но десетки и стотици варианти, ако види, че оптималното, ко­ето дава за дадена душа, е непосилно за нея или тя не вижда смисъл в него, въпреки вярата си. Знаем, че има ученици, ко­ито се стараят да изпълняват дословно препоръките на Учителя, но има и такива, които са не по-малко напреднали, но за тях важи голямата свобода на волята и многовариант­ността на пътищата.

21,40
- Не е проблем за Небето да ви изчака на върха и след сто години или сто прераждания. Не е проблем и по-дългият път, понеже той е свързан с повече сво­бода, приятни гледки и неща, които можете да нау­чите. Но при свободната воля водачите не са плътно до вас и вие падате в повече ями, по-често и по-дъл­боко се наранявате. Това също е опит, и то много ценен - опит, който може да липсва на онези, много стриктните, които се държат плътно за ръката на Баща си и се изкачват до върха по най-стръмната, но най-сигурната пътека.

Ако предишния път бе препоръчана професио­нална обстановка и усилия най-малко три години, ма­кар и това да изглежда по-голямо натоварване и от­чуждение от основния метод и по-висшата цел, то бе за да опита вашият приятел прякото присъствие на Бога и десницата Му през цялото това време - и за да се срещне с 26 сродни души през тези три го­дини или повече. Сега тези срещи се отлагат за по-далечни времена и няма да станат в този живот. Дори и да пожелае "Х" да изпълни сега заръката, творческият момент е отминал. Той отмина всъщ­ност 25 дни, след като бе дадена тази инструкция.

 Вярата в Божия Глас е като силата на Любовта: ако те са абсолютни, човек се откликва незабавно и изпълнява молбата на Бога или на любимия без за­мисляне, без повече колебания и раздвоения. След като Бог или вашият любим види, че вие не се ба­вите и отговаряте на писмото Му мигновено с действия, дори и тези действия да не са най-доб­рите или да са погрешни, Той много скоро идва при вас и ви облекчава напълно, дори и да е трябвало да слезете на дъното на ада. Абсолютната вяра и аб­солютната любов се възнаграждават незабавно, преизобилно и абсолютно. Когато обаче свободата на волята и собственият вътрешен глас, различен от това, което е казано чрез проводник, са по-силни от този тип послушание и преданост, Бог не осъжда такова дете, но го оставя да върви по друг път, за­щото и това е добро. Бог никога не желае да мъчи своите рожби. Дори и сто пъти да каже най-различни неща, едно от друго по-верни и точни, но някое Не­гово дете да очаква да чуе само това, което то иска да чуе, защото произлиза от дълбочините на собст­веното му разбиране, добрият Баща веднага се съг­ласява с него и му определя такъв път, който хем е пак верен, хем е максимално приближен до настрое­нията и възможностите на търсещия. Бог много се радва на такива Свои деца, които са вече проходили и не се нуждаят постоянно от ръката Му, защото знае: свободната воля изнамира нови пътища и прави човека творец като Баща си. Самоупованието не ви­наги идва от невяра и гордост: то понякога се дължи на все по-често и по-често вслушване в Бога вътре в себе си. Натъкването на препятствия и ями в този случай е неизбежно, но за сметка на това децата по­растват, заякват и дори сами започват да водят други, защото теренът им е вече познат.

Повтарям, както и преди: професионалното учас­тие като обществено полезен труд в рамките на работен ритъм и работно време, заедно с всичките противоречия и проблеми с колеги, началници, кли­енти и пр., в настоящия исторически момент на Зе­мята изгражда по-бързо и качествено мюонното тяло дори в сравнение със страданията по затво­рите и болниците. Ето защо, една учебна или ра­ботна програма, съставена от самия ученик или ня­какъв професионален ред при надомна работа или малка фирма, където се явяват по-малко проблеми с по-малко хора, не допринася особено много за нарас­тването на мюонните кристали на Аза, дори и ко­гато здравето и нервите остават по-съхранени по­ради това, че нещата са в ръцете ви. Ако Бог не бе предвидил всичко това, Той не би допуснал нито за миг да подложи децата Си на такива мъчителни и страшни изпитания, каквито се явяват само на Зе­мята и подобните на нея. Затова е казано, че усло­вията, при които се намирате, каквито и да са те, са най-добрите за вас. Когато си в клас с равностойни съученици (или в професионална група с не един и двама колеги или зависещи от тебе потребители), ти най-после разбираш, че не си най-талантливият и най-важният и че трябва да се съобразяваш с окол­ната среда и околните монади и същности - дори и с представителите на ада. Като избягаш от всичко това, защото не можеш да го понасяш, дори и да си трудолюбив и свръхгениален като божество, ти преставаш да растеш мюонно и хостонно, т.е. ос­таваш дърво без корени и клони. Може да си златен пилон или обелиск с изумителни йероглифи и тайни от Космоса и така да изпълняваш своята мисия и по­велите на вътрешния си глас, но без диплома за поне едно висше образование и без трудова книжка, в ко­ято няма прекъсване на трудовия стаж, в мюонната вселена няма да те пусне никой. В хостонната все­лена няма пазачи и цербери - там сам се пускаш, ако си обичал повече същества. Броят на душите, които сме възлюбили и които ни обичат и любят, но и ак­тивно се обменят с нас, определя броя на свето­вете, до които имаме достъп, умножен по коефици­ента на безкрайността.

Лих, Лихóн, Лихонóн!

Всички пътища водят към Бога. Затова - не се страхувайте!
22,30

СЪДЪРЖАНИЕ
/