Книга 29


1.IV.134(1998)г.
Бургас – Изгрев

ЖЕНСКАТА ЧАСТ
 НА МЮОННОТО ТЯЛО
ЖЛО / Уралоний

21,10 ч.

Топлината, която ти трябва; уютът, който ти е необходим, и човекът, който може да ти ги дари, чукат на вратата ти! Тръните няма да излязат от плътта ти – тази постоянна болка си я носиш и още има да я носиш. Смирението ти е изпитано, но има да се учат още роли. И на теб казвам: уповавай се повече на междуредията, а не на редовете. Дори и Моите редове минават през съзнанието на Майка Ми, която се занимава с чертане, рисуване и писане. Щом минат през нея, те са вече определени и Отец ни се отдръпва в междуредията. Не че не е съгласен с нея, защото Тя е от плътта на Неговата плът, но Той има много повече "ребра", не само тя... Освен това, има и междуребрия, и още много други неща, на които служат ребрата му. Ето защо Ева, т.е. ясновселената, да не си въобразява, че е единствена – тя е създадена само от едно от ребрата на Баща ни. Така че всичко написано – дори и в осиянията – е дело само на едно ребро, не на всичките; нито на всички останали органи и системи на Господа. Въпреки че са Слово Божие, [то] щом се напишат, а не са само изречени във въздуха, такива думи са облечени в определеност, колкото и да се говори за неопределеност в тях. Само че Аз поисках този път да записвате Словото точно, за да си нямаме неприятности. Но контактуването чрез писане, а не чрез звук или направо чрез Живо Слово, Дело и Живот, има и своите негативни последствия.
Ти служú твърде много на ясновселената чрез писмения подвиг за спасяване на Словото, но Словото няма нужда да бъде спасявано – това е повече за вас. Прекалената ти чупливост се разви не само от удара със Земята при твоето слизане като метеор, но и от гигантските градуси на работа с писмено Слово, без да може да се уравновесява с Делото и Живота. Напоследък ние говорим постоянно за "Слово, Дело, Живот", но мнозина си ги представят като нещо идеално и независимо от света, в който са ни потопили. Учителят и най-добрите Му ученици дойдоха на Земята да покажат, че Словото си е Слово, но Делото и Животът са конгломерат от идеали и светски усилия и преживявания. Откъсването от света и неговите недостатъци, с цел да търсим "идеалния" Живот и Дело, постепенно погубва пластичността на вашата материя и ви праща в много високи светове, но в промеждутъците на всеки два подвига или две вдъхновения вие започвате да миришете и да се разлагате... Понякога дори и най-прос-тата светска работа, професия, ангажираност, може да изкара дори един елохим, един Миров Учител от задънена духовна улица. По-напредналите търсят още по-голямо светско натоварване, защото знаят, че само така ще се възстанови пластичността и жилавостта на тяхното природно тяло.
Това, което чука на вратата ти и иска вече да влезе, трябва да срещне [в твое лице един] силен мъж, на когото да се опре, включително и материално. Сега си позволявам да изляза от междуредието и да бъда съвсем точен: има моменти в развитието на човека, когато има опасност да се разболее, да полудее или да си отиде, ако напълно елиминира участието си в светския театър. Ама някой ще каже: "Това е напълно невъзможно за мене - аз ще падна още при първото подухване на светския вятър!" – Не, ти се качú на сцената и почнú да играеш ролята! Играй я по всички правила, дори да си вече на последно издихание. Ако трябва, падни на сцената и си иди в твоя свят, но пей до последния момент и се прави на гладиатор, на силен човек, от когото "простите" се възхищават.
Сега ти давам ясен и конкретен съвет, каквито съм ти давал и други пъти. Поемам лично отговорността за това, което ще ти се случи, ако паднеш на сцената. Приеми, че малка роля с две-три реплики, само за отбиване на номера, не върши работа. Натоварването трябва да е по-голямо - както физически, така и душевно. Просто, сети се за годините, когато беше боец на коня. Словото и неговото разпро-странение може да почакат – сега става дума за това, дали да останеш на Земята! [Наистина], новото, което чука на вратата ти и се моли да влезе при тебе, трябва да те види силен мъж, колкото и противна да ти е тази роля! Не е достатъчно това да се играе една седмица, един месец. Ако не издържиш психически, може да паднеш под товара за броени дни; но ако издържиш, това трябва да продължи поне три години! Не е въпрос да си изпочупиш тялото и ръцете. Бог не иска да изпадате в другата крайност. Проблемът с музиката, с цигулката, си остава, но там ще ти потръгне в следработно време. Сега такава е космическата ти ситуация.


За болките използвай млечен компрес по правилата, които съм дал.
Потопú се в света и ще видиш колко нови приятели ще дойдат оттам! Играй ролята с всичките си душевни и физически сили, с бодрост, оптимизъм и  пълно съзнание, че това е единственият изход в момента. И да паднеш – Аз поемам отговорността. Бъди готов да паднеш! Това ще отвори нови възможности, нов тип страдание и просветление, което ще разчупи омагьосания кръг. Аз обаче съзирам и пълната възможност да победиш, без да паднеш. Ние ще помагаме!
Сега ще видиш каква поезия, каква свобода и какъв свеж лъх на сила и щастие носи мисълта, човек да си търси светска работа и да се залови с нея с ентусиазъм! Това препоръчвам на всички, които стигат до пределни проблеми, а не са ангажирани със светски задължения. Не казвайте, че състоянието ви не позволява. Слепи, сакати, болни, луди, се трудят; има хора, осъдени на смърт, но и те се трудят с песен на уста. Работата изработва едно тяло, трудът – съвършено друго. Ученето и трудът в светска система, колкото и да е несъвършена и мъчителна, несправедлива, дори и когато това е в концлагер и болнично легло без два крака, изработват трето тяло, което не може да се построи чрез труд извън света.
Много гении, апостоли, дори адепти се трудят по 23 часа в денонощието, цял живот без почивка, и оставят безценни блага на човечеството. Това идва от мъжкия полюс на мюонното им тяло, което се строи от труд по своя воля. Неговият женски полюс се строи от светския труд – трудът с други, по чужда повеля или система. Едва когато човек се е трудил най-малко 7 години или най-много 28 години в едно прераждане, но без прекъсване и смяна на работата, покълва женският полюс на мюонното тяло. В това отношение, всички светски хора са изработили тази част от мюонното си тяло. На тях тепърва им предстои трудът на адепта или гения, който е труд без колеги и началници, без контролиращи фактори. Но и вие, които сте блестящи в това отношение, трябва да помислите за женския си полюс, ако искате да оживеете и в Новата Вселена. Там се влиза не само с гениални подвизи и творения, не само с послушание, вяра и самоопределение, но и с документ за трудов стаж на Земята и документ за светско образование! По тази причина много гении, апостоли, адепти, дáли безценни неща на човечеството, но останали без висше образование и нормален трудов стаж в светска система, ще останат да спят 12 милиарда години в анабиоза! Това е нещо толкова сериозно, колкото не можете да си представите!
Но същата участ ще имат и ония, които са много добре и със светското образование и с трудовия си стаж, и със семейния си и обществен актив, но не са дáли нищо повече на човечеството и не са се интересували от Словото, Делото и Братския живот. Пред очите си вие имахте и имате живи примери на добри хора и ученици на Учителя, които съединиха успешно двете половини на мюонното тяло. Вярвайте, те са с по-здрав цвят на лицето от останалите, по-малко охкат и са повече усмихнати...
22,06 ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/