Книга 29


26.I.134(1998)г.
Бургас - Изгрев

ПИТАНЕ И ПИТАНЕ...
ЖЛО / ПГБ

- Може ли сега да питам нещо по моите проблеми - или не може? Ако питам, това би ли изменило нещо в плюс или в ми­нус?

11,10 ч.

- Ще се намали шансът при питане понякога...

В конкретния случай, ако сега аз питам, ще се намали ли шансът тя да се върне при мен; и ако е така - защо?

- При Учителя на Изгрева също действаше този закон, но тъй като Изгревът е вечен като Учителя, той [законът] действа и сега. От една страна е ка­зано: "Питайте за всичко - и за най-дребните неща", а от друга, при някои питания може да настъпи обратна реакция. Причините са сложни. Повечето пита­ния са за получаване на успокоение, сигурност и определеност. Ако кармата на някого е да страда от не­определеност, определеността ще му даде или пълно щастие, или пълно разочарование. Пълното разочарование често е голям срив, но той в повечето случаи се преживява и на човек му олеква, въпреки тежката цена. Тогава той, малко по малко, се възс­тановява и се определя към други неща или хора - или поне може да възстанови постепенно своето равно­весие. В психохирургията тава е опасен, но сигурен метод. Ако някой трябва да умре от мъка и разоча­рование или да се разстрои психически, психохирур­гът се е допитал предварително до Съдбата и про­вежда дори такива операции. Това обаче е право само на всемирните адепти - даже бèлите нямат такива пълномощия. Черните постоянно си служат с психо­шокове с най-лош изход, но и те са направлявани от Карма.
В случаи като твоя, въпреки че се даде точен срок с определена надежда, съществува опасност шансо­вете да се намалят поради постоянната мъка, скръб и безпокойство. Освен това, при всеки човек съществува още неизплатена карма, и ако някой трябва да се мъчи от неопределеността, понеже така е измъч­вал други в миналото, той трябва да си получи пор­цията горчиво лекарство. Да се проси определеност в такива случаи, означава да искаш да ти пробият цирея, преди още да е узрял - ще се появят още пет, десет, сто цирея!
Узряването на кармата се отличава с естест­вено самопробиване на цирея, но за това се иска много голямо търпение, ако човек не може да го уни­щожи чрез чист живот. Циреите, пъпките и пр., също и много екземи и още стотици болести се дължат не само на нечист въздух, вода и храна, но и на въздиш­ките, на безпокойствата. В пуберитета, пък и по-късно, не може без въздишки, но това е неизбежно.
 Вътрешните мъки на човека, дори и у ангелите, обикновено се дължат на мисъл за себе си, т.е. на егоизъм. Дължат се на желание за лично щастие или успех. Това е естествено желание, но почне ли да ни измъчва, когато нещата не вървят, това означава остра мисъл повече за себе си, отколкото за дру­гите. И това е Божествено дълбоко в основата си, тъй като личното щастие е база, без която всичко се разрушава, но трябва да се помни, че на Земята лично щастие или не се дава, или се дава извън­редно рядко, като подарък от Съдбата. Човек трябва да е мислил за другите и за щастието, удобството и желанието на другите не години, но ве­кове, прераждания наред, за да заслужи на Земята мъничко или по-голямо щастие. А така, както дено­нощно хората мислят само за себе си  и за собстве­ните си привички и удоволствия и ги провеждат с це­ната на чужди страдания, Съдбата лесно няма да отпусне благодат и лично щастие.
Конкретно при теб, възелът е много сложен, по­неже от едната страна стои Любовта, която е над всичко, и Бог помага със всички сили тя да процъфти, където е възможно, но под "Любов" Той разбира едно, а съществата и същностите - най-различни неща. Почти всички под "любов" разбират неща, които доставят лична радост и удоволствие, без да се инте­ресуват как си представя щастието и животът дру­гият, другите наоколо. Като види, че някой е изпъл­нен предимно със себе си и собствените си желания, вкусове и привички, Съдбата се заема да му крои раз­лични капани, в които слага и примамката на лю­бовта дори, за да може егоистът да преживее ред неприятности и страдания, та да почне да плаща за липсата на такт и мисъл за другите. Тъй като още никой не е съвършен (с редки изключения), дори и Словото понякога, както вече сте се уверявали, служи на Съдбата (или си служи с прийомите на Съдбата), дори и с прилагане на неопределености и най-раз­лични илюзии, които приличат на измама. Хората не разбират, че за Съдбата главното са уроците, страданията, които ви устройва с учебна цел и с цел покриване на дълговете. За нея личното ви щастие стои на последно място и го отпуска само тогава, когато достатъчно дълго сте рипали чевръсто и високо, докато тя размахва ръжена си… Ако при това вие роптаете, озлобявате се или постоянно, остро,  или сълзливо проявявате недоволство от нейните методи, тя ще отложи за още по-нататък получаването на курабийката. Ако обаче напълно забравите за себе си и за своите тежки или дребни проблеми и престанете да пълните света с въздиш­ките или печалната си, нещастна физиономия, Съд­бата ви поглежда със симпатия и казва: "Това дете вече не е повтаряч и е готово да служи на другите, които са по-слаби и нещастни от него. Ще си по­мисля дали да не му подхвърля по-скоро някоя кура­бийка..." В редки случаи, човек може да получи от Съдбата и тортата, за която мечтае, и то много скоро, но това означава да не мислиш за себе си и за удовлетворяване на своите въжделения и нужди нито секунда от денонощието - в продължение на години, ако трябва. През всичкото време, такъв чо­век създава около себе си свещена тишина. Той не е свиня в кочината или извън кочината си, която прави каквото си иска, без оглед на състоянието и жела­нието на другите.
Често сте слушали за хора, които вървят тихо като свята зимна нощ или се носят като нежна му­зика през живота на другите, дори и когато сами те изгарят от самота или от някаква голяма сърдечна мъка. При тях никога не се появява раздразнение и недоволство, никога не допускат сами да консумират едно благо, което Бог е определил и за други. Те дори не си и помислят такова нещо, понеже знаят, че по­ложителната прогноза за тях ще се промени. Когато постигнете и вие това, включая и безответното и радостно служене, тогава Учителите и Възпитате­лите на Съдбата започват все по често да възбуж­дат приятни мисли и чувства за вас у хората, които обичате и за които копнеете. С една дума, колкото по-саможертвен, фин, деликатен и добър става чо­век, толкова повече той радиира прекрасност в про-странството и извън пространствата и толкова по-голям е шансът това да бъде възприето от срод­ните и несродните души, така че и те да изпитат нужда да общуват с вас, да ви обичат. Вандалите, супермените, себичните, егоистите също имат сво­ите обожатели и почитатели, но това е въпрос на еволюция и вкус - и всеки ще получи това, което си е избрал и харесал.
    След тази много дълга лекция, конкретно искам да потвърдя, че твоите усилия досега по пътя към доброто и съвършенството са определено успешни и че това, потенциално, поддържа прогнозата, някой, на който държиш, да се обърне с любов към тебе. Който е общувал със Словото, знае, че сроковете обикновено се спазват, но че има и разтягане на сро­ковете, което зависи от колективната ситуация, карма и дихарма. Това зависи и от волята на Онзи, Който има право и да отменя и променя прогнози без предупреждение и без отчет пред никого.
Небето е много доволно от това, че сияеш все повече и повече поради будния си дух, ум и сърце, но това не означава, че финесът има предели в развити­ето си. Финесът и тишината - като социално и психическо поведение - е онова, което привлича ан­гелите като пчели към уханието на добрите хора.

Ат, Атóу, Атоуúн!

Няма да давам превода. Тази формула ще ти помогне.
12,12 ч.  


Просто, влюбеният не знае, че е излишно да въздиша, ако някой не тича към него както това момиче. Природата, Космосът, Бог, нямат сметка от друг вариант, понеже инак Битието би рухнало. Не че мнозина не тичат така, но обикновено са сбъркали
посоката. Те не помагат на небесната наследственост.
  Всемирът иска нещо друго.

СЪДЪРЖАНИЕ
/