Книга 29


13.ХІІ.133(1997)г.
София - Изгрев

ЖЕРТВА, МИЛОСЪРДИЕ  И МИЛОСТ


Norman Lindsay

И да се опитат, веднага се разпадат, а Тя сублимира. 
Тя самата не се хваща на никаква въдица, даже и на собствена,
но отива там, където Бог иска.

22,04ч.
- И така, изчакахме часа на Дъщерята (22,10ч.) – специалистка по четворенето. С общи усилия, стиг­нахме до третата степен на душата - Дъщерята. Първата степен е Възлюбеният, Сродната душа, т.е. Възлюбената и Възлюбилата (числото 2); вто­рата степен е Сестрата и Любимата, т.е. и Любе­щата (числото 11). Третата степен е Обичната и Дъщерята, т.е Обичната и Обичащата (числото 22). Това са велики въплъщения на душата, от които ние имаме велики примери в живота, преданията и лите­ратурата на човечеството. Дъщерята, обичната, обичащата може това, което никой друг не може. Ако възлюбената се изпитва по способността ù да пристане, т.е. да се откаже от всички и всичко, включително от баща си и майка си, ако потрябва, или да бъде щастлива, че е грабната от жениха си пряко волята на царе, царства и преизподни, то любимата и обичната се изпитват по други качества. Пристана­лата не се отделя от възлюбения си повече никога, защото люби само него, служи само нему и става един дух, дъх и сърце с него. Тази любов е пламенна, предана и тотално всеотдайна само на едно същес­тво - илухимност до мозъка на костите и до коре­ните на Битието. Рано или късно, сродната душа става едно с нас, тя се слива с възлюбения в едно същество.
Любимата и сестрата обаче се изпитват не с приставане, а с постоянно възвръщане и принасяне. Това е цяла наука на ангелите, които се грижат за своите си, но имат и други приятели и познати, и други занимания, цели и задачи, поради което не жи­веят в един дом с любимите си.
Това, което нарекох преди малко "обич", като ка­чество и изпит на Дъщерята, няма почти нищо общо с досегашните ви познания за обичта. Истинската обич тепърва иде на Земята; при това, тя ще се разцъфне сега в Русия и сред руските народи, за­щото името й е увенчано с "ч", а не с "щ" - на руски дъщеря е "дочь". Тя в Русия ще постави на първо място четворенето.
Кое е основното качество на Дъщерята, на оби­чащата и обичаната? - Първата Любов на дъщерята е към Баща ù. Иначе нямаше да се нарича "Дъщеря", а щеше да е сестра, майка, любима или възлюбена. За Дъщерята най-важното е да следва заповедите на Баща си. Тя има свръхпамет в сърцето си и затова отива там, където Баща ù я прати. Възлюбената, майката, любимата, сестрата, не могат това нещо. Те се осъществяват чрез този, когото обичат най-много, и правят това, което той иска от тях. Дъщерята, майсторка на четворенето, т.е. на четното творене – творенето и създателството пак по двойки - прави същото, което правят и останалите представителки на Предаността, но не както тя иска или любимият ú, а както иска Баща ú. Това е съ­щата молитвена песен и надежда, която звучи напоследък в осиянията: "Където Бог ни прати". При това, Дъщерята не страда, не имитира, не маркира, не изпълнява неприятно задължение. Докато е още оглашена, преди да издържи приемния изпит за Дъ­щеря, тя си служи с молитвата на жертвените ан­гели: "Господи, не ми е приятно това, което се иска от мене, но аз ще го направя заради Тебе и заради душата, която има нужда от мене". Вземе ли обаче изпита с отличен, Дъщерята Божия започва да чет­ворù свободно: тя обича пламенно и безумно всеки, при който Бог я прати. Тя не остава нито секунда повече там, където Бог е казал повече да не остава. Тя говори и мисли за всеки, при когото Бог я е пра­тил, като за Бог. Тя е абсолютно съвършено и без­паметно сляпа за грешките и недостатъците на онези, при които Бог я праща. Същевременно, това е най-чистата, свята, девствена и целомъдрена Лю­бов и Обич, която съществува в Битието, тъй като е напълно лишена от мисъл за себе си.
 Вие ще кажете: "Това е свещена проституция" или "Това е нещо нечовешко, немислимо, непости­жимо за женското сърце". Не! "Христовата", "свеще­ната" проституция, е сатанинско изобретение и то няма нищо общо с четворенето. Хората веднага възприемат едно свещено положение в безнравствен полов смисъл. Всички полови работи без присъстви­ето на Баща ни са безнравствени.
 Когато говорим за четворене, за същността на Дъщерите Божии, Ние имаме предвид половата връзка на последно място. Не че тя е нещо слабо и несъществено, но до нея се стига само през девет  царства в десето. И то, ако това е необходимо ед­новременно на тримата: на Бога и вселената, от една страна; на съществото, което се приласкава; и на Дъщерята Божия, която има нужда да приласкава. Ако само за част от мига някой от тримата изпита съмнение или колебание, връзката между тримата се прекъсва и всякакви по-нататъшни пожелания, жер­тви и действия минават към по-ниските светове.
 За Дъщерите Божии важи молбата Ми през веко­вете: "Милост искам, а не жертва", но и милостта вие я разбирате ограничено, несъщностно. Мнозина ще си кажат: "Не по врат, а по шия. Любов не се раз­дава и по милост..." - Това е, защото в случая разби­рате "милост" като "милосърдие". Бог благославя и жертвените ангели, които отдават любов с въз­дишка и стиснати зъби, за да спасят душата на ня­кой ранен на бойното поле. Бог благославя и мило­сърдните сестри, които отдават любов с усмивка и благоразположение, но в момента на сливането си мислят за друг, за любимия. Ако това се прави от душевна слабост или с някакви користни цели, наис­тина блудството чука на вратата ви. Но, ако ре­зултатът от такова любовно милосърдие е подкре­пена и освежена душа, повдигната отново за подвизи на полето на Бога, Бог отчита това като акт на чистота и святост, на милосърдие. Следователно, жертвата и милосърдието в интимния живот са дело на Бога, а не на дявола, само когато се извърш­ват за души с искра Божия, които ще употребят си­лата, която са получили, и огромното щастие за нови подвизи в пътя на ученичеството, братството и Школата. Отдадеш ли се на поганец, т.е. езичник, тебе вече те хваща законът на греха и на кармата.
Дъщерята Божия обаче се слива със своите си от милост, а не от милосърдие. Това са две съвършено различни неща и думата само подвежда. Духът на Христа говори именно за тази милост. Засега няма друга земна дума, която може да изрази това съдър­жание. Да бъдеш мил по естество, както е мил сам Бог с всички свои създания - това е най-върховната степен на Любовта - Любовта като четворене. Защо да си мил с всеки син или дъщеря на Бога е си­ноним на богоравност и най-върховно Божествено целомъдрие? - Защото, когато в теб ври и кипи и постоянно бълбука любовта на Бога към всички, това показва, че си станал едно с Бога.
 Вие знаете ли какво изпитва един елохим, един велик Учител, една Дъщеря Божия, когато върви сред хората и по вселената? - От всичкия дух, от цялата душа, ум, сърце и тяло на съвършения и през очите му блика до сълзи неудържима Бащинска Любов към всяко същество и нещо, на което му попадне погле­дът! Бог се разплаква от любов, когато погледне едно кленово листенце, треперещо от обич във въз­духа! Бог ридае от любов, от неудържимо щастие и умиление, задето взорът Му е срещнал едно от Не­говите безбройни създания! Как тогава Дъщерята на Бога, родена и създадена лично от Него, няма да се разплаква от неудържима любов към всяко същество и нещо, което ú се изпречва пред очите? За нея е не­възможно да не обича - това значи душата ú да прес­тане да диша. За нея е съвършено невъзможно да не плаче от любов дори и към съществата, които са все още грозни и отблъскващи заради мисълта за себе си, която ги яде като червей отвътре. Ето защо, да не съм чул лоша дума и мисъл за която и да е от Дъщерите Ми Божии, след като вече знаете, че по Земята и Небесата ходи жива самата Любов и търси на кого да отдаде милувките си!
Не сквернете нито с прашинка от мисъл името на Тази, Която е сам Бог в Своята най-прекрасна и прелестна форма. Да оскърбите и насилите такава, Която пребивава в състоянието на невинност и не познава грехопадението, защото нито за миг не е престанала горещо да люби и обича, е равнозначно на греха да изнасилите Бога. Вие не знаете, че сам Бог - най-силното и най-слабото, нежно и деликатно съ­щество - се мъчи и страда поруган, когато посег­нете върху Него - върху едно от безбройните Му женски тела във вселената. Напротив, стойте на колене в нямо благоговение пред онази, която ви милва, приласкава и вечно прощава греховете ви. Тя отдавна, отдавна вече не се надява на отклик, тъй като го има - отклика на Отца си. А откликът на Отца в сърцето на човека - единственият, който го разбира най-пълно, освен елохимите и Дъщерите Бо­жии - е един: четворене! Творене на Обич, Любов и Добро, на добра мисъл и добри постъпки при всички обстоятелства, в пълна и безпаметна самозабрава. Мисълта за себе си е изчезнала като дим завинаги. Точно затова, щастието на тези необикновени същества и хора е пълно и изумително, тъй като те не очакват нищо от никого. Те раздават от хазната на Баща си, т.е. сърцето си и неизчерпаемите блага на милостта - на милото и любовно отношение към всички, -  без да се замислят.

От, Отáн, Ототáн!

Жаравата на грядущето вече пàри под нозете ви !

23,20ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/