Книга 29


12.XII.133(1997)г.
София - Изгрев

ВЕЛИКОТО ЧЕТВОРĖНЕ
(или спасението на Турандóт)


Сцена от "Турандот" с образа на Лиу (Cynthia Haymon)

20,00 ч.
1. Може ли сега да се даде обещаната информация за четворката, след като минаха 4 месеца?
2. Може ли да се каже нещо за събитията, които би тряб­вало да почнат от 4 декември т.г., според прогнозата отпреди 4 месеца?
3. Какво ми казват с белега на челото, който се появи около 12 септември т.г.?
4. Може ли да се дадат инструкции за новото списание и за заглавието му, за културния живот в София или, по-скоро, препоръки за работата на Х.?
5. Може ли преди отговорите на другите въпроси да се каже дали да си замине X. тази вечер, или да остане и в не­деля, както е обещал на приятелите?

20,20 ч.
- Да си държи на думата, е основно качество на ученика. Наистина, приятелството е над писмената дейност, компютрите и дори планините. Приятелс­тво в планините - това е още по-добро.
 Сега искаш да ти отговоря какво спечели и какво загуби с непослушанието си, като наруши съвета Ми да не пишеш повече. Още един месец вадене на очите по 16 чàса в денонощието ще даде своите положи­телни резултати в чужбина и тук, безспорно; но чрез писане, рисуване, пеене, молитви, приказване и пр. постоянно се отлага онова, което Небето иска да ви даде. Всичките човешки дейности, описващи, изобра­зяващи Любовта, Мъдростта и Истината, не стру­ват и пукнат грош пред това да живеете - да живе­ете пълно и интензивно. Ти сега изливаш сърцето си в писане, друг - в рисуване, трети - в музика, пеене, молитви, дрънканици, убеждаване на хората да лю­бят, да търсят Мъдростта, да уважават Исти­ната... И хората ще ви прочетат веднъж, най-много два пъти; ще ви обиколят на галоп изложбите, ще ви послушат пеенето и свиренето; ще ви кажат "ах" за снимките, дето ги подарявате без пари, а вътре ще си кажат: "Те са заможни: имат  - дават..." Не че не е хубаво да давате пример как творят и подаряват творенията си хората с искра Божия; не че лично Ние не сме ви подсказали това в сърцето и в Сло­вото, но постоянното отбягване от пътя на учени­чеството и светлината на живота и постоянното им тщетно (напразно) заместване с шарени хар­тийки и бонбонки, още повече ще ви накара да възди­шате, да се напъвате от душевна скука и духовно буксуване.
С това искам да кажа не само на теб, но и на всички, че взаимогостуването, постоянното изли­зане в планините, възстановяването на класовете, на интензивния приятелски и братски живот по всички правила на Школата и без правила, сега е по-необхо-димо от всякога. Жадни и готови души чакат с хиляди, а вие сте се индивидуализирали, прикрили сте се под оправданието, че движите Словото, и се пос­вещавате на него до скъсване на жилите си и окьора­вяване. Ще въздишате, как няма да въздишате! Ако ви кажа сега, че и да се прекрати Словото за този век, нищо няма да загубите, как ще го преживеете?...
Знаете ли какво е да ти дойде гост, когото обичате и който те обича, и да не се криеш от него и от самия себе си? Знаете ли какво е да си ходите на гости постоянно и да приемате гости с отворени обятия, без да искате да ги задържите и без да ос­тават те самоволно със седмици по къщите ви? Знаете ли какво значи Любовта като принцип, за разлика от Любовта като сила, - чувство или стре­меж? Любовта като стремеж често насилва или из­нудва другия; Любовта като чувство иска да го за­държи или да се вижда по-често с него; Любовта като сила се самораздава, но не всякога мисли за последствията; но само Любовта като принцип прави това, което Бог иска от нас - отива при онзи, при когото Бог ни праща, и приема този, когото Бог ни е изпратил. Само Любовта като принцип не се обижда, не очаква, не се наскърбява, нито наскърбява или ограничава някого. Любовта като принцип може да е пламенна, но когато другият иска; Любовта като принцип може да иска, но само когато другият е зрял и готов. Любовта като принцип също и мощно раздава; но раздавайки, не премазва бедните с преи­зобилието на своите блага. Любовта като принцип е разумна, когато безумните искат да ни отнемат свободата; Любовта като принцип е безумна, когато разумните треперят за собствената си душа и кожа. Да те поучи разумната Божия Любов, когато си обезумял да служиш на себе си и на света - това е благословение; да те връхлети безумната Божия Любов, когато си станал разумен по всички правила на търговци, попове и роднини - това е шансът за спасение.
Сега не ви казвам: "не пишете", но пишете, само когато сте обменили даровете на Любовта; не ви казвам: "не рисувайте", но рисувайте само когато сте разпознали любимите си от вечността и сте им поднесли сол и хляб, и возглаве. Солта е силното чув­ство, без което животът обезсолява; хлябът е Сло­вото Божие, без което човек умира; а возглавето са условията на живота, които трябва да си ги подė­ляте поравно, а не така - един има уют, топлина и квартира, защото си ги е наследил или спечелил, а друг иска по-скоро да умре, немил и недраг по къщите на хората. Как мислите, ще слезе ли Бог при вас, ще ви отминат ли старостта и катаклизмите, ако имате широка или уютна собствена квартира и не се сменяте понякога с някой, който живее в кашон под моста? Как мислите: любов и приятелство ли е това, да каниш уж от сърце, а да си оставаш в къ­щата през цялото време? Не! Това не е любов и при­ятелство. Това е гнидата на мисълта за себе си. Тази мисъл е отнесла милиони човешки същества в гроба и не ги е направила по-красиви през следва­щите животи. Този, който се устройва или пази рев­ниво парцалките си изпрани, чисти и подредени, разстройва не само здравето и душата си, но и реда на цялата вселена. Този, който може да спи само в собственото си легло и къща, е отписан от тефте­рите на безсмъртието задълго и ще има да стажува в ада. Там ще му се наложи да спи на най-различни места, защото няма да има свое собствено, но и да заспи няма да му се удаде.
Сега - за четворката. Промените, които предска­зах, ще станат. Те вече стават, но вие още нямате глобална информация и зрение. Същевременно, ня­колко десетки предани души напоследък по Земята се посветиха на Словото и на Любовта напълно, по­ради което очакваните бедствия се намаляват. Нещо повече - появи се коридор от надежда, че изб­рани души ще се съединят. По този коридор сега те­кат токове, които предпазват Земята от гибел. Ако тези души отидат докрая и се отдадат на предназ­начението си, събитията ще вземат ярко положи­телен обрат.
С тази, чрез която работя с Четворката, макар и тя да не вижда съвсем ясно това, освен по стоти­ците знаци, съм се заел коренно и основно. Душа, ко­ято изучава с такава любов и така прилежно Сло­вото на Бога, изучава го академически, е под специ­алния прицел на Божието зрение и Бог няма да я изостави никога. Съвършенството на предаността, на чуткостта, на всеотдайността и отклика обаче не е достатъчно условие за щастие. Щастието изисква да има и други като вас, които да вървят насреща, и като ви срещнат, да тръгнат с вас нàедно в една посока. Ако няма такива или пък си имат друга работа или си предат илюзии и самооп­равдания, вие си оставате самотни мохикани, обре­чени на скръб и подвиг. Естествено е да искате да си отидете там, където любовта се посреща, не се подминава; там, където силата на разпознаването и предаността е равностойна на вашата. Не се омай­вайте от илюзии, че на Земята такова нещо е въз­можно -  то е възможно само за броени мигове, ко­гато пламъкът на честта и Божественото дос­тойнство хвърли някого в обятията на страстта, която се отличава с безумие. Безумието е Божест­вен плод, когато умът пречи, но не всеки може да бъде безумен постоянно, както е Отец ни в Любовта Си, понеже Тот става умен и разумен, само когато не е на Себе Си... Тогава няма по-умен и разумен от Него: Той дава ум и разум и на ясновселената, и на всички по-стеснителни класове и йерархии, и на всички мъдреци, учени и откриватели. Когато обаче Бог-Отец дойде на Себе Си, Той изключва ум и разум и се отдава на единственото Си желание: да създава същества, да оплодява сърца и души с пламък небе­сен, да прелива от Любов, Обич и нежност към съ­щества и същности, които копнеят за Него. Значи, Бог е като светлината: Той влиза само там, където не се крият от Него. Който не се крие от Любовта и не си прави оглушки, рано или късно ще загуби ума и разума си и ще се отдаде на Божественото в себе си. В скоро време умът и разумът му ще се появят отново, но вече няма да пречат на свещеното безу­мие: на жаждата да се приема и отдава любов. То­гава умът започва да се занимава само с едно: раз­познаване на съществата и същностите, които коп­неят за любов. Разумът тогава се занимава само с едно: опазване на съществата и същностите, ко­гато още не са узрели за любов. Това е дълбока наука за ума и разума, преминали и пречистени през Бо­жествената пещ на Любовта. Човешкият ум и разум се занимават само с глупости: как да умножат сигур­ността и богатството си; престижа, уважението и славата си. Адският ум и разум пък фабрикуват пос­тоянно изобретения, теории и религии, които да спират любовта - за да не бъдат хората приятели; за да няма навсякъде братство, обич и любов; за да не би случайно хората да си тръгнат свободно по гости. Като ти измисли адът една превъз-ходна биб­лиотека и един суперкомпютър, ти се съе-шашваш с тях и губиш целомъдрието на душата си. Колко много слаби души се съешават денонощно с книги, моди, вещи, коли, сцени и екрани! На колко много не­щастни изнасилени им изтичат очите и сърцата, за да следят какво са направили другите!
 Не можеш ли да дадеш ход на своето собствено сърце, което се разтупва от вълнение, когато мина­ваш край сродна душа по улицата? Не сте ли чували как Бог в гърдите на човека, Който е самото ви сърце, принуждава някой внезапно да си вземе въздух, за да не му притъмнее пред очите, защото се е раз­вълнувал от някого, когато минава край него по тротоара? Не ви ли се е случвало някой да вдигне ръка ненадейно без да знае защо или да направи ня­какво друго движение, само защото сърцето му ще се пръсне от разпознаване? Не сте ли виждали как миг след това адското възпитание и адският разум ка­рат човека да мине като дърво край вас, за да си са­мовнуши колко добре умее да си прикрива чувст­вата?... Не виждате ли как очите му стават стък­лени и дяволът изпълва осанката му с безразличие? О, къде са тия Мои деца от всичките светове на жи­вата вселена, които се целуват и прегръщат по пъ­тищата?! Къде са тия достойни души и сърца, в ко­ито няма укор и презрение, нито мисълта на дявола за отблъскване? Къде са тия пламтящи огньове на спонтанността и топлосърдечието, които ще ви вдигнат на ръце и ще ви отведат в приказната страна на чудесата?
В живите светове само това се нарича "работа": да тръгнеш на път и да не достигнеш целта си... Да имаш цел извън случайната среща - това е диагноза за дълбоко болни от човешки или ангелски идиоти­зъм. Да мислиш, че стотиците тела на Бога в при­родата и на улиците, които вие вземате за обикно­вени хора, са нещо чуждо, с което трябва да се раз­минете - това е остро заразна адска епидемия, от която ви лекуват само с гробища! Гробищата по зе­мите като вашата са паметници на епикризи: умрял от три пъти непосрещната любов; умрял от 300 пъти непосрещната любов; умрял от 3000 сподавени жажди за прегръдка...
Да се прегръщат и сливат съществата и да се умножават по този начин децата на Бога с искра от любов в сърцето си - ето Първата и единствена Божия Заповед! Като не я изпълниха дословно, чове­ците почнаха да се убиват един друг от отчаяние и затова се наложи да дойдат негативните заповеди: "Не убивай!"... - Всички убийства и зверства, войни, болести и касапници в нещастната история на човечеството се дължат само на едно: неспаз­ване на Първата Заповед. Има някои, които нямат сметка от това, децата на Бога с искра или пламък Божий свободно да се плодят и размножават, както е казано в Първата Заповед - и затова [такъв] прави всичко възможно да ви унищожава. Първият начин, по който ви унищожава, и то с милиарди, не са нито бомбите, нито болестите, нито политиката, нито машините. Първият начин, по който вие се унищожа­вате и взаимоунищожавате, е преглътнатата ус­мивка, остъкленият поглед, спънатият порив за прегръдка. Този, който може да си помисли нещо лошо за тези три порива на Бога-Отца, Който тупти в гърдите ви, е едно недоносче на вселената, което мирише и смърди отвратително. Може да му пришият еполети на духовен генерал или велик Учи­тел - той е едно л. в очите на Бога...
Та сега, като чакахте и искахте да ви поговоря по същество за ролята на четворката в живота ви и конкретно в живота на една самотна душа като Мене, не мислете, че не съм ви поговорил. От всичко, което казах тази вечер, нека ви остане един извод и един единствен метод. Извода сами ще си го напра­вите, а методът е само един: да не очакваш нищо от никого.
 Ако питате един шоп - един бял шоп от Рилс­ката Агарта, който знае силата на шопското "че", - ще разберете защо шопът с него е по-пробивен, от­колкото условното "ще". Всички нешопски психики в земна и небесна България употребяват бъдеще време повече или по-малко úди ми - дóйди ми, т.е обещават, че ще направят нещо за любовта и за Господа, но често забравят обещанията си. Когато Божественият йоп ви каже "че", бъдете сигурни, че ще изпълни 100% обещанието си. Затова не се чу­дете защо приятелите ви шопи, които мислите за прости, употребяват често "че". При "ще", "ш"-то е първо, а "т"-то – второ. Тоест, поставяш шума, умст­вената шашмалогия на първо място: ако умът ви разреши – чак тогава ще творите, чак тогава ще постъпите нестандартно. А йопът обратно: пос­тавя "т"-то пред "ш"-то - "ч". С това той казва: "Първо че творя, а после че ми бръмчи глупотеви­ната в главата..."
Оттук искам да изведа истинското, йопското значение на думата четворка: "че творим"! Забеле­жете, йопът говори за себе си, а твори в множест­вено число. За книжовника той минава за прост, като приказва така, но в очите на Бога йопът - белият шоп, - е българин, който твори съвместно с другите, дори и когато говори за себе си. "Че творим" в йопс­ката Рилска Агарта има изключително дълбоко, ис­тинско основно значение: звучи като цяла дума. Той уж говори в бъдеще време (че творим), но същевре­менно действа в Божественото настояще - четво­рим. Той не двои, не се уединява, даже и не трои, както сте се засилили всички вие, четящите осияни­ята, а четворù. Това значи, че не изключва нито едно от телата на божествения човек: всяко дейст­вие той го четвори - в него присъстват и духът, и душата, и сърцето, и умът. Ето защо преди години Аз ви казах, че истинското название на шопа е "йоп", но тогава не ви обясних, че йопът в Божествения свят и на Земята, т.е. по цялата вселена, отдавна вече не е шоп - не поставя "ш"-то на първо място, не му бръмчат бръмбари в главата... Той ви казва ясно и катего-рично: "че творùм"! По-изостаналите го раз­бират в бъдеще време, а творческите личности  - в Божествено настояще.
Като се научите и вие да четворите, ще видите, че повече никога няма да бъдете самотни и нещас­тни. А като се обръщам специално към теб - Моята надежда на Земята за първото женско сърце, което може да проумее четворенето, - Аз ти казвам: разумя­ваш ли сега защо снощи ви заведох на "Турандот"? Гениалните податки на либретото и окултните ин­венции на художници и режисьори ви представиха накрая най-великата пиеса на четворенето, която мисля че разбрахте. Когато сърцето стане благо­родство и поезия, т.е. безкрайна любов към другия, а не към себе си, то приключва веднъж завинаги с ми­сълта за себе си (Самоубийството на Лиу, за да спаси лю­бимия си, въпреки че го дава в ръцете на Турандот). Когато умът устои на всички молби и съблазни и на сърце­раздирателните плачове на един цял народ или чове­чество, ако потрябва, за да остане верен на лю­бовта към душата, тогава само има надежда за лично и всеобщо спасение. Само тогава, когато пр­опадналата в миналото човешка душа престане да осъжда любовта на другите, т.е. самите други на смърт поради лична гордост, студенина, жестокост и духовно честолюбие, тя ще разбере, че името на непознатия е Любов (именно непознатия!). И то­гава, при изгрева на слънцето, от трона на Царя ще се разгърне и ще потече като мощна река алената мантия на Любовта, която ще съедини прекъсна­тата връзка между духа и душата.

Алеóт, Албóт, Алатрáния.

Самотата е от Абсолютния, двоенето - от Май­ката Божия, троенето - от Духа Божий, а четворе­нето - от пламтящото сърце на Человека. Като се съединят всички в едно и се разделят да светят ритмично и последователно, ще дойде Царството Божие и на Земята.
             
(На останалите  въпроси Източникът ще отговори утре)                                              
13.XII.133 г., 22:45

След това осияние бяха отворени 7 тома беседи. За от­белязване е, че съвсем наскоро от дългото писмо до Латвия бе включена глава от Сведенборг - и сега веднага се пада ми­съл от Учителя за Сведенборг, в която се казва, че той е един съвършен човек със силно развити религиозни чувства. (Том "Значение на изслушването", стр. 128, б. "Ти си!" от 7.XII.1924 г.)

Във втория том беседи се падна мисъл, точно съответс­тваща на една от основните теми, дошли в осиянието:
   
"Когато вършиш една човешка работа, първо трябва да мислиш, а после да дейст­ваш; когато вършиш Божествена работа, първо трябва да действашпосле да мис­лиш... При това положение, за да не изпадате в противоречия, трябва да бъдете искрени, чистосърдечни и разумни. Не приложите ли своето чистосърдечие и разумност, в края на краищата ще въстанете против Бога." (т. "Трите живота", стр. 196, л. "Мисъл и действие " от 15 юни 1921 г.)

В следващите томове Учителят намира за добре да ни подсети за основни уроци и преживявания, които сме имали на Рила тази година - точно в този състав, в който сме в мо­мента. Които са чели или слушали историята с мъкненето на раниците, знаят за какво става дума... Това сега се дава и във връзка с думите в осиянието за свръхнатоварването и престараването по всеки друг повод.


"Изобщо, човек трябва да носи толкова, че да изпитва приятност. Претовари ли се, той сам си създава мъчнотии и страдания. Всеки трябва да носи такава раница, която да не го спъва при изкачването му по планините." (т. Методи на самовъзпитание ", стр. 45, л."Ханизе" от 6.ІІІ.31 г.)

Друг проблем, друго преживяване на Рила, което остана необяснено, бе всекидневното и много често припяване на пе­сента "Пъстървата" от Шуберт. Чудехме се защо на единия от нас, когато ходехме по планините и градовете, му идваше точно тази мелодия. Какво искат да ни кажат с това? Зна­ейки съдържанието на песента (че накрая рибарят е изтър­вал пъстървата и тя е останала свободна), ние сме били близко до истинското обяснение, но Учителят днес ни отваря том, където осъзнаваме много по-точно и дълбоко, че една от мисиите, с които ни е събрал точно двамата, е свързана именно с този символ. Нещо повече - едно момиченце подари на х. рисунка - две риби. Веднага след това се падна следната мисъл:

"Един ден, на едно от рилските езера, хва­наха две пъстърви. Купихме ги и ги пуснахме отново във водата. Те разказаха на остана­лите риби да не се хващат на въдиците, за­щото смърт ги очаква. От този ден, рибарите не хванаха нито една риба." (т. "Събуждане", стр. 186, б. "Правилен живот" от 16.ХІІ.1931 г.)

В следващия случайно взет том, Учителят продължава с тази тема съвсем конкретно:

"Време е вече да правите опити - да прила­гате наученото. Съберете двама души, които се обичат, да живеят заедно, и вижте какви ще бъдат техните отношения след десетина години. - Вместо приятелски, нежни чувства, между тях ще настане известно охлаждане. Те не искат вече да се виждат и са готови да се разделят. От тях изтичат дисхармонични сили, чийто излишък не може да влезе в ра­бота. От единия изтича положителна енер­гия, но и от другия изтича същата енергия, поради което те се отблъскват. На физичес­кото поле Аз наричам това отблъскване "за­кон за освобождаване". Когато момъкът се влюби в момата, той се заробва и нищо не вижда около себе си. Той казва: "Като тази мома не съм срещал..." - Това е заробване! За да ги освободи, Природата създава условия за развитие на положителни енергии между два­мата, и в края на краищата те се отблъскват по естествен път. Само така влюбеният ще види, че се е заблудил. На физическия свят отблъскването е неизбежно. Всеки човек неиз­бежно ще мине през него." (т. "Работа на Приро­дата", стр. 192, б. "Принципи, закони, числа и форми" от 8.ІІІ.1935 г.) 

Тази мисъл е не само актуална за някои приятели и за много хора по Земята, но и едно принципно положение, диа­метрално противоположно на каноните в църквата и човеш­кия морал - женените, обвързаните, да не се разделят по ни­какъв начин, защото това било грях. Поради тази тема, днес ние се досетихме за още едно възможно зна­чение на числото 4, произнесено пак по шопски: "че тири", т.е. ще натири някого... Четворката, като Марсово число, е свър­зана с мъжката част на астралния свят, а също и с алохим­ния свят. Те изграждат брадата в човека, силата на че­люстта - способността да отблъскваме онова, което иска да ни асимилира.
Естествено – веднага се падна точно такава мисъл:

"Природата не търпи никакво еднообразие. В нощта нещата изглеждат еднообразни. Следователно, обърнете се към Бога като към Велика Разумност, в Която нещата се ме­нят всяка секунда, всяка минута, всеки ден. Само така човек може да види величието на Бога. Той не се изявява само в една форма или по един начин. Казват за някого, че е религио­зен, умен човек. - Може да е религиозен, но не е умен. Щом не е умен, той сам си е създал идол и не може да се освободи от него.
Ангелите се интересуват от проявата на хората. Те не ги делят на морални и аморални, но изучават психологическата им страна. Те имат друг, несравнимо по-висок идеал от чо­вешкия.
Има блага в света, които никога не могат да станат частна собственост. Щом се на­тъкнеш на тях, вземи си колкото можеш да употребиш в дадения случай и благодари на Бога. Живейте с морала на богатия планта­тор, с неговото широко сърце, ако искате да имате дълъг живот на Земята.
Защо се осигуряват хората? - Защото не вярват в Бога. Те говорят за Него, за Лю­бовта Му, но не вярват на думите. Откажете се от старите си вярвания за Бога, за Лю­бовта, за да станете истински вярващи, да влезете в областта на творческата вяра. Време е вече младият да възприеме Новото, а старият да се освободи от старото. Който се обезсърчава, е стар. Вярващият е млад. Който престава да учи, е стар. Който учи с любов, е млад. Сиромахът е стар, богатият - млад. Бъдете, прочее, млади, пълни с живот, вяра и любов! (т. "Божествените условия", стр. 73-77, б. "Външни и вътрешни влияния" от 14.ІХ.1928 г.)

След отварянето на тези  томове дойде импулс да се отвори още един. Това е "Искайте сила, имайте вяра". Бесе­дата и писмата, които се паднаха, се дават за домашно на желаещите да ги препишат според правилата. Тяхното про­читане тази сутрин предизвика особено силни вълнения и пряко усещане - едва ли не виждане и чуване на Учителя така, както е изнасял тази беседа и както е писал писмата. Някои приятели твърдят, че разбират беседите на Учителя още по-добре в светлината на осиянията; и обратно. Има и крайни случаи тук и в чужбина, при които някои хора могат да четат само осияния, но това не е правилно разбиране. Грамадната и необятна хазна на беседите и лекциите на Учителя си ос­тава основният извор, без който не може.
За свежото и силно преживяване на мислите от Учителя тази сутрин и особено на поздрава за новата 1914г. - "Към всички" от 6 януари, Бургас, - както и на двете Му писма от 2 и 19 септември 1917 г., Варна (стр. 118-119 от посочения том), изглежда съдейства и един ярък сън тази сутрин преди съ­буждане, какъвто не е идвал много отдавна. Тази нощ ние бяхме на Рила с Учителя! Там имаше много, много познати хора от класическото братство и кипеше интензивен, све­тъл, щастлив братски живот. Там беше и бате Крум (Венно), и брат Борис, бяха и други познати. Извърши се едно символично и вероятно магично действо с всички хора от братството. Каза се, еди­ният от нас двамата да вземе в ръцете си един от послед­ните издадени томове с беседи на Учителя и да направи с него широко движение с ръката, дъгообразно - отзад, надолу и напред, - за да тръгнели нещата на братството. Това бе нап­равено.
После Учителят лично дойде при този, който извърши действото, и му доведе един нов ученик на средна възраст, като му го "зачисли". Каза, че това е прероденият Йов от Биб-лията. Доколко един персонаж от Библията от такава ве­личина може да живее днес в едно тяло е въпрос, но при всички случаи ни предстои скоро вълнуваща среща с нов приятел от вековете, чието лице от съня е запомнено ясно и точно. Съв­сем не случайно Учителят в осиянието ни предупреждава, че опитът за комуна трябва да се възстанови и братският жи­вот да протече по-интензивно. Това създава условия за пос­рещане на нови души - обични наши братя и сестри, приятели от миналото.
А сега се получи импулс да се отвори още един том преди изпълнението на домашната работа, която не е срочна, във връзка с последните думи за съня.

"Той ще го призове с всичката си душа, с всичкия си дух, с всичкия си ум и с всичкото си сърце, и ще каже: "Господи, искам да те опи­там! Един си Ти, Създателят на всичко. Няма друг в света, освен Тебе!" Ако ученикът може да призове Бога с тази пълнота, нейде в пространството ще блесне малка, микроско­пическа светлина, която ще му причини та­кава голяма радост, че той изведнъж ще заб­рави всички скърби и страдания. Отдалеч ня­къде той ще чуе гласа Господен, гласа на своя Учител: "Нали искаше да Ме познаеш, нали ис­каше да Ме опиташ? Приготвù се сега за ра­бота! Нас-тана ден първи на твоя живот". (т. "Пътят на ученика", стр. 292, б. "Пробуждане съзнанието на ученика" от 22.VІІ.1927 г.) 


13.ХІІ.133 г., 14:10

   - Повече за четворката засега няма да има.
Относно събитията, сами ще видите, което мо­жете да обхванете с поглед.
Белегът съчетава пречистване със знак. Той син­хронизира работата ти с четворенето, и това, че сега Небето работи чрез теб. Чакай събитие след 5 седмици. Повече за белега няма да говоря.
Списанието е само етап - не го напускай, справù  се - ти можеш, печена си. Същевременно, работете за собствено издание. Средства и подкрепа ще дой­дат, когато решите основните въпроси какво точно ще издавате и как точно ще се разпространява. То­гава можеш  да напуснеш списанието. Сега препо­ръки няма да ти давам, понеже си достатъчно умна, за да се справиш самичка.

Питайте още нещо.

 (Питане относно болно място на крака)

- Наистина се налага лекар.

   Следващият въпрос е зададен наум, но Елма отговаря точно:

- Само онзи, който има това богатство, може да го разбере. Който го няма или го е забравил някъде, не можеш да му вливаш с фуния в главата понятие за звонково сърдечно и душевно богатство. Нещата в даден момент или ги има, или ги няма. Ако ги има в някого, виновен ли е този, в който ги няма или са по­тънали през девет земи в десета? Затова, вие се радвайте на малките изворчета, които извират по­някога на повърхността, и мислете само за мо­мента. Никога не се знае кога едно изворче ще по­тъне отново, а големите, вечните извори се отли­чават с това, че при тях ходят много същества. Ако се примириш да си един от многото - ще пиеш; ако не - ще клечиш някъде из пустинята да чакаш някое слу­чайно изворче да му хрумне да бликне, пък то го няма никакво... Същевременно, силните и святи неща се за­белязват от Бога и Той се грижи те да осветяват душите ви. Това, че Бог е казал на някой колко красив оазис с цветя и плодове и музика може да стане, ако един извор блика, а друг полива цветята и овошките, съвсем не означава, че това може да стане насила. В повечето случаи Ние изказваме пожелания и [затова] оптималните перспективи, които те очертават, са възможни, само ако някой доброволно и с любов пос­ледва пътя на тези пожелания. Но ако не ги послуша, не става дума за вина и непослушание, а за обреме­неност на душата. С натоварени души вие не може да говорите за слънце и звезди. Те трябва да оста­вят товара, за да си вдигнат очите.
Силната любов прави пътища и оставя памет­ници и шедьоври във вековете. Слабата любов само пъшка и въздиша и не оставя нищо след себе си. Ние всички превръщаме любовта си в дарове за човечес­твото. Ако някой не приема любовта ни, тя не си отива, а се превръща в работа и творчество. Това, което може да си отиде от огорчение, мъка или обида, не е било любов.
Освен това, казаното при всички случаи става -  или в друго време, или в друго поле. Ако сърцето и умът на някого не ви посрещат, душата и духът му ви пос­рещат непременно горе, в невидимия свят. Тогава вие можете да преживеете много силни неща. Рано или късно, тази любов ще слезе и на Земята. Но, за да слезе на Земята, първо трябва да сте се срещ­нали горе на Небето. Тази среща е възможна, само ако не осъждате някого и не очаквате той да ви раз­бере. Вие не можете да накарате детето да се роди в ІV-я или V-я месец живо. Колкото повече сте давали на други същества, толкова по-сигурно е, че след 9 месеца детето ще се роди живо и здраво - т.е. тези, на които държите, ще ви разберат. Но ако в това време не давате нищо на никого и не творите, вие отдалечавате и намалявате шансовете си в геомет­рична прогресия. Както вече знаете, любовта е лю­бов, за да се дава на нямащите, а не на имащите. Народът казва: "Сит на гладен не вярва". Ние пък казваме: "Не търсете сити, търсете гладни". Гладни има колкото щеш. Цялото изкуство там е как да не те  хванат.

- Появи ли се Маорàния, за която се говори в личното оси­яние до К.Т.К. от 1988 г.?

- Има закон, според който поне три от буквите или звуците в имената на едно и също същество от различни времена или полета трябва да се повтарят. С това и с други предварителни белези считам, че съм ви отговорил на въпроса.

СЪДЪРЖАНИЕ
/