Книга 29


9.ХІІ.133(1997)г.

РУХВАНЕТО - ЕДИНСТВЕНИЯТ
ШАНС (ЗА НЯКОИ…)
ЖЛО / ПГБ

11-12 ч.
- Никой не е още съвършен, и едно временно  пос­тижение, макар и много добро, дори отлично, не е доказателство, че остава като стабилна доброде­тел завинаги, нито че мотивът му е 100% нецелеви. Не че няма резултат - той е реален и ще даде сво­ите плодове, но първо изчакай указания срок, понеже все още има шансове обещаното да се изпълни. Ако някой продължи с новото си ниво и след обещания прелом, нещата ще вървят, но ако се измени пак по старому - ще се развалят.
Нещата в случая опират до едно: дали тя ще про­яви на практика любов към тебе, или - не. Възмож­ността да се осъзнае се е увеличила многократно, но приеми и възможен провал, тъй като наистина сво­бодата на всяко същество е над всичко. При всички случаи, усилията ти са от огромна помощ за ней­ната и твоята душа и приближават вашето съеди­нение. Първото обещано, но непринудено затопляне наистина очаквай в казания срок. Връзката ви не е случайна. Това е обич от векове - и няма да дадем една душа в чужди ръце, ако няма нуждата да добие определен опит, за да може да прави сравнение и да се научи да оценява сродното.

Преди началото на този отговор, на младия приятел, който помоли за контакт и не искаше да се записва и показва на другите, му бе казано, че може, ако е готов да си плати за това. Тогава той се съгласи отговорите да не бъдат само за него. След записания по-горе текст, бяха зададени още въп­роси и им бе отговорено. Общо взето, става дума за след­ното:

Надеждата е, че след изтичането на тримесечния срок с усилия да усъвършенства себе си, "Х" може да очаква с голяма вероятност обещаното затопляне на отношенията с моми­чето, което обича. Щом това веднъж е казано, той не бива да се обезсърчава още по средата на срока. На въпроса "Как ще стане това?" се каза, че момичето самó ще го потърси и ще поиска разясняване  на отношенията, в смисъл че очакваното най-после може да стане. Но винаги има едно "но", при което в неговия случай, както и в много други подобни, вероятността не е 100%-на, тъй като Бог не изпълнява прогнозите Си чрез насилие над която и да е човешка душа. В Божествен смисъл, съществува и едно наистина благородно съревнование на ду­шите, въпреки че обикновено съревнованието е адски принцип. В този смисъл, прогнозота, че три месеца след първия отго­вор на Елма любимото момиче има шанс да се върне при П. и да осъзнае любовта си към него, в никакъв случай не е стоп­роцентова, ако той качествено не превъзмогне два свои не­достатъка в този срок, а и след него. Малко по-късно бе ка­зано, че една обещана благодат ще се отнеме, ако човек въз­върне старите си страхове или навици.
На въпроса "Има ли тя наистина нов приятел и какви са взаимоотношенията им?" Елма отговори, че има, но че моми­чето още се колебае и не допуска по-интимни контакти. Не­бето обаче не се обвързва с обещания един любим да бъде да­ден именно и единствено на този, който го обича в момента, и си мисли, че този любим трябва да е само за него. За Бога и за живота е важно дали и къде любовта протича по-силно, по-качествено - и ако се яви човек, който е по-съвършен от нас и може по-чисто, и по-качествено да проведе любовта, Небето снема дори свои собствени прогнози и дава ход на Доброто. Ето защо наистина всяка прогноза е относителна, условна, и се базира само на данните, на обстоятелствата в момента. Ако не се яви по-съвършена тенденция или някакво творческо хрумване на Божественото в предначертания срок, различно от обещаното, обикновено прогнозата се осъщестява 100% -  и по същество, и по време.
На въпроса, няма ли тогава опасност, ако не сега, то в бъдеще, да се яви по-съвършен любим за момичето, което Х. обича, бе отговорено, че не опасност, а такъв шанс същест­вува и че това ù е определено за след 8 години. Появяването на нови любови не е "опасност", а поредица от големи и изк­лючителни шансове за Небето и човешките души, но ние за­сега ги възприемаме като трагични "опасности", защото за­сягат личния ни егоизъм, т.е. дълбоко порочната мисъл за самия себе си и за своето собствено лично щастие. "Е, то­гава след осем години, всичко ще рухне, дори и сега тя да се върне при мене и всичко да тръгне както трябва... Тогава има ли смисъл  въобще да се започва?" - На този въпрос бе отго­ворено, че думата "рухване" няма нищо общо с реалността и че онова, което може да рухне, не е любов и следователно няма защо да се съжалява за него. Любовта никога не рухва, но често потъва в пясъка и става на подземна река. Ако оби­чаме истински някого, тя рано или късно излиза пак на повър­хността  и тогава Небето създава десетки възможности да се срещнем с нашия любим и да възстановим връзките си с него. Ако при такива случаи някой не може да възпламени лю­бовта си отново, със същата или още по-голяма сила, каз­вайки, че всичко в него отдавна е изгоряло, Небето поставя под въпрос любов ли е било това или само астрално привли­чане и егоцентрична амбиция. В някои случаи се поставя и въпросът има ли такъв човек и монада, т.е. искра Божия, тъй като любовта на монадата е неугасима.
На въпроса, какво тогава сега да прави, ако наистина мо­мичето има друг приятел и съществува теоретическа въз­можност между тях да пламне реална любов; или какво да прави "Х", щом като след осем години, така или иначе, всичко пак ще "рухне", се каза, че истинският човек не търси любов, а предлага; и, че очаквайки предопределените случаи и любими, той не стои вледенен, но раздава любов изобилно на тези, ко­ито имат нужда от любов. Това още повече усилва връзката със сродната душа, защото увеличава потенциала на Божес­твеното в нас. - "Е, добре, ами ако човек създаде семейство и им се родят деца в това време, как ще им се отрази на тях предстоящото рухване след осем или след еди колко си го­дини? Нима това не е жестоко?" Отговорът бе, че бракове и деца между несродни души, каквито си ги правим самодейно без да питаме Бога и най-дълбоката си интуиция, пред очите на Небето са пълни развалини от самото начало; и, че за Не­бето морално е това, което създава по-прекрасни, по-неего­истични, и по-лъчезарни деца и взаимоотношения, отколкото всичко онова, което хората считат за нормално. Отговори се, че деца, които преживяват рухване на семейството, сами са причинили в предишни прераждания такова рухване и сега трябва да си платят за това; и че поначало подобни "рухва­ния" са една изключителна възможност за човешката душа да осъзнае, че традицията и монофиксацията са дело на дявола, а не на Бога. Такива драми, които стават постоянно нався­къде, са радост за Бога, защото освобождават валенциите на човешката душа за нови връзки и нови хоризонти, стиму­лират шансовете ù да не гнояса в ада, а да еволюира.
Същевременно се каза, че самия "Х" го очаква една голяма любов след три години и половина, която не е с момичето, ко­ето сега обича, и че той би трябвало да посрещне тази любов достойно, отдавайки всичко на тази душа, която ще има нужда тогава от него. За човешкия морал и човешкото спъ­нато сърце в момента е невъзможно да се съчетаят тези възникващи любови, но това не е причина сега да не се за­почне с обещаната нова страница след месец и половина; и дано се очакват с радост и събитията след осем години. Чер­ната ложа е създала и внедрила чрез своите религии в нас ка­тегорически забрани и императиви, които отхвърлят всичко, което не е моновалентно или най-много семейно-валентно, родово-валентно. По този начин сатаните черпят грамадна енергия от забранената и спъната любов, която извира от многовалентността на човешкото естество.
От тези въпроси и отговори проличава ясно колко дълбока и неизмерима е бездната между чувствата и оценките на ве­ковно програмирания човек и тези на небесните йерархии. Това, което ние възприемаме за съвършено невъзможно, дра­матично и направо трагично, за непрограмираните същества може да се окаже извор на живот и единствен път към свобо­дата и щастието.
Многовалентността съвсем не изключва и наличието на двойки от сродни души и тела или на самотници, които са си самодостатъчни, но това са извънредно редки случаи и та­кива двойки и личности се развиват непатологично само вед­нъж на 2000 години или на 40 прераждания. Във всичкото ос­танало време, на практика ние обменяме живот и любов с много повече души и тела, отколкото можем да си предста­вим, но това става ясно само в панорамните висоти на при­чинния свят, където се вижда колко много любови и бракове сме имали през всичките си прераждания досега. Тук влизат и магнитните невидими деца, които се зачеват само от един поглед или от едно сливане без биологически последствия, ос­вен освежаването на кръвта и на душата.
На последния въпрос на младия човек относно ергенските пъпки по лицето му бе отговорено, че до година и половина от сега нататък те съвършено и завинаги ще изчезнат; че това е нормален процес на пубертета и, че не трябва чак толкова много да се безпокои за вида си. Каза се, че е правилен подхо­дът с вегетарианството и изобилната преварена и гореща вода и че резултатът досега, само за месец и половина, е съвсем очевиден - лицето се изчисти както никога (защото послуша този съвет). Това, че тия дни се появиха нови пъпки обаче не е само от домашната кухня, но и нова лабораторна работа на Небето, което иска да го приучи към ново мислене. Външният вид на човека не е решаващ! Даде се и една нова озадачаваща прогноза: "Колкото повече пъпки му излязат,  толкова е по-голям шансът любимото момиче да го покани на рождения си ден… На реакцията: "Ами аз тогава въобще няма да отида!", Елма отговори, че онзи, който истински обича, ни приема и тогава, когато сме прокажени и гной, и месо капят от костите ни; и че това е по-приятна гледка за Господа, от­колкото да сме със съвършена красота, младост, здраве и кожа, но никой да не ни обича; и - още по-страшното - ние да не обичаме никого.
Осиянието бе прието с благодарност на момчето, което бе помолило за него, и с думите на Диктуващия, че няма ни­какви гаранции за осъществяването на никакви прогнози, тъй като всичко е в ръцете на Всевишния и на свободната воля на съществата с искра Божия, а те се отличават с това, че имат силата сами да променят обстоятелствата. Дори прогноза от Господа е едно обстоятелство, което може да бъде променено от Божественото начало в което и да е от Неговите деца, ако то реши да раздава Добро и Любов преизобилно, без да ги очаква определено от някого.
     

СЪДЪРЖАНИЕ
/