Книга 29

4.ХІ.133(1997)
Бургас - Изгрев

ВЛАДИКА СЕРАФИМ. ИСТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ. ПРИРОДАТА. КОТКИТЕ.


21 ч.

Двама приятели отиват в Руската черква в София. Еди­ният е в извънредно добро и радостно състояние на духа след пребиваването в удивителния свят на Сведенборг. Въпреки, че църквата е изхвърлила цялото му учение за прераждането и е подменила някои основни термини, книгите му наистина са пряк вход към Христовата Школа.
Още при влизането в черквата, където върви богослуже­ние (1.ХІ.133 г., след 19 ч.), едно момченце бързо и отривисто посочва с пръст три пъти към единия от двамата приятели. Може да си играе, но може и да е нещо друго. Тогава другият казва, че владика Серафим помага особено много на май­ките и децата, понеже, когато се е раждал, Бог бил подарил живота на майка му, въпреки очакванията на лекарите. За­това Серафим бил обещал, че след смъртта си ще остане тук и с духа си ще помага на всички, особено много на децата и майките. В описанието на събитията към осиянията за 1986 год. (или 87) фигурира лична опитност в това отноше­ние: при молитва към Христа в криптата на Руската черква, при гробницата на Серафим, едно двегодишно детенце целува незабавно и продължително онзи, който се моли за него и за майка му - така, както дете никога не може да целува. Явно светият Божи служител е постоянно там и отговаря вед­нага. За това свидетелстват хиляди посетители.

За отбелязване са още няколко интересни случая в този период, важни за разширяване  на кръгозора ни и на опита ни в контактуването с Елма.

В купето на експреса  на 30.Х.133 г., от Бургас чак до гара Септември един мъж от Велинград охотно ни разказа за чуд­ните събития в живота си. Казва се Димитър, международен шофьор. Той е с ясното съзнание, че за успехите му в профе­сията основна причина е доброто, което е правил на отделни хора, когато са били в затруднение. Така, веднъж бил закачил на буксир по стръмно, заледено шосе, една закъсала кола, без да иска никакво възнаграждение. Човекът се оказал голям шеф, който го уредил на работа в Либия, където спечелва пари за голяма къща в родния си град и за вила в с. Дорково. Казва, че има всичко в живота, що се касае до материалните неща. В Либия е имал подобен случай: веднъж помогнал на сина на един от първите приближени на най-главния. Той му дал некролог на баща си и с него нашенецът отварял вратите си навсякъде без изключение в тази страна. Всеки път безко­ристното добро, което прави от сърце, му се връща сток­ратно. Накрая ни беше много трудно да се разделим.

От гара Септември до София ни "пое" друг разказвач и съ­беседник - един професор по геология с необикновена обща и специална култура. Не запитахме за името му. Опроверга до­сегашната ни представа, че Рило-Родопският масив бил най-древното геологическо образование на Земята. Техните гнайси не били от архайската ера, а малко по-нови. За голяма наша изненада, от архая били гнайсите на връх Еледжик в Средна гора. Извънредно важно сведение! За там се слиза на гара Мирово.


Поглед от връх Еледжик в Средна гора

Потвърди тезата на Петър Добрев, че прабългарите не са тюрки, а са свързани с Памир. Въпросът е дали са оттам, или са отишли там от собствената си територия. Друг ин­телигентен, млад човек в купето каза, че вече има не само лингвистични, но и антропологически доказателства за това. Геологът каза, че Турция е страната с най-малко тюрки…
По света има планини, по-стари от Рила. Това са Сканди­навия, Гренландия, една планина в Китай и места около Бай­кал. Ето какво значи да се разговаря със специалист, а не само да се осланяме на остарели книги и карти. Разбира се, всичко това трябва да се уточни и проучи по-подробно.
Същият преподавател е "в час" и по всички най-интересни и щекотливи проблеми  на българската история, икономика, политика, език и пр. Съвършено потресаваща новост: "Му­сала" не е нито турско, нито арабско име. То е с неизвестен произход. Имало Мусала и в Хималаите! Същото важело и за Кабул.
На слизане си почесахме езиците и за "Веда Словена". Про­фесорът счита, че въпросът не е приключен. Михаил Арнау­дов си е свършил честно работата, но са го пратили да търси в девета глуха. "Веда Словена" са си автентични славя­нобългарски Веди. Геологът познава Кр. Мутафчиев.
Вече на гарата ни задържа още един магнит: темата за Булгар Ходжа… Накрая го зачекнахме за прочутия Джафар китап, открит напоследък от учените, според който на бъл­гарски се е говорило в половин империя преди 33 хиляди го­дини. Каза, че за него пише в един нов вестник - "Авитохол" (име от първобългарски паметник).

Следва да се отбележи един случай преди 30 октомври, свързан с реакция на Елма по повод на един импулс да се отиде в Родопите и да се търси "райско кътче" за установя­ване там. Става дума за едно Божествено село, където една приятелка вече има место. Елма обаче за втори път затвори пътя за там. И първия път през лятото, и сега, не даде зе­лена улица. Тия места са наистина чудесни, но раят е преди всичко във взаимоотношенията. Ако някой не проявява акти­вен, настоятелен интерес към С.Д.Ж. (Словото, Делото и Живота) и към хората, свързани с тях, излишно е да се пра­вят напразни усилия. По подобен, още по-категоричен начин, Небето спря една неудържима тенденция за заселване в Странджа. Наложи се една баба да си замине по-рано от опре­деленото. Там, където има колебания, хлад, неразпознаване и шикалкавене, последствията винаги са печални. Сродните души жадуват за общ живот със сродните много повече, отколкото за въздух. Друг е въпросът, когато други жадуват за нас точно така, но Бог, по някакви причини, не разрешава тандем. Ост­рото очакване, страданието, обвинението, недоволството и старите настройки да се живее пак по двама, спират катего­рично този шанс.
Ето най-пресният подобен случай. Във влака за Плевен, на 31.Х.97 г., в разговор с едно момиче изведнъж се очерта въз­можността да се избира между два нейни наследствени имота в планините в западна България. Момичето (казва се Драгомира) обеща, че там може да се живее безвъзмездно и вече се уговаряше среща, за да пътуваме натам. В автобуса обаче, когато трябваше да се определи датата и часът, една жена почна да чисти замъгленото стъкло с показалеца си така, както се казва категорично "не" с пръста. Който има опит – слуша...

На 3. ноември, вече в София, в 11 ч. сутринта се даде от Елма устен отговор на един млад приятел от Бургас, за който вече има ЖЛО. Той обича много едно момиче в столицата, вече е студент тук и има възможност да се среща с нея, но тя не го търси и не дава признаци, че го обича като жена. Х. се из­мъчва много. Но и момичето не е виновно: всеки си има свой вкус и път.
Отговорът, даден от Елма, в общи линии е следният: Х. съвсем не е случайно същество: той е напреднал, духовен и етичен дух с монада в сърцето си. Тъй като има лично посла­ние за него, той е вече под специалното наблюдение, защита и покровителство на Бога. На такива хора не се дават слу­чайни спътници, но и към самите тях изискванията са високи. За неговия случай се очертават две възможности:
1. Да се примири с факта, че в сегашния им живот люби­мата му не е горещо влюбена в него, не го възприема като мъж и единствена, най-близка сродна душа, и не може да се очаква "да му се метне на врата", да не може да живее без него. При това положение си остава в сила подробно поясне­ната му преди месеци "стратегия" да събере цялото присъс­твие на духа си, ако обича истински душата ú, и да се примири с платонично приятелство. Да не я търси активно или въ­обще, но да обсипва душата ú с всичко най-мъдро и прекрасно, което намери, без да я притеснява с нищо.
2. Рядка и уникална привилегия за Х., отпусната в този миг лично от Елма - не само за него, но и за момичето! Това са редки творчески намеси на Самия Тот или Бог-Отец, когато Му се молим горещо за нещо. Само Той има силата и правото да променя съдби и да опрощава дългове. Въпреки че девой­ката засега не е будна за факта, че Х. ú е сродна душа, Хрис­товият Дух се ангажира лично да влезе в сърцето ú и да го пробуди. В нормалната еволюция това е невъзможно, тъй като са необходими много тежки страдания и много десети­летия или векове, прераждания, докато развием вкус към сродните си души и се научим активно да ги търсим и прилас­каваме. Божието Милосърдие обаче може да съкращава ево­лю-цията и без страдание - по благодат. Във всички останали случаи, това би било намеса и посегателство върху свобод­ната воля на някое същество. Обаче когато сам Бог го прави, Той си знае работата. Ние сме били свидетели на не един и два такива случая.
Изслушвайки с пълна вяра, упование, смирение и надежда този отговор, младото 18-годишно момче решително запита: "Каква е цената?!"
И наистина, той разбра. В случай, че се осмели да избере втория вариант, той трябва да заплати. Трябва да открие съвсем точно какви две неща трябва да пожертва, за да му се даде това щастие. Едната саможертва е свързана с начина му на живот, а втората - с начина на общуване. Ако успее да открие сам за какво става дума и прояви воля да отстоява обещаното на практика в течение на 3 месеца от днес ната­тък, момичето изведнъж ще прояви спонтанна и гореща лю­бов към него и това ще бъде началото на едно рядко взаимно щастие, благословено и "подпечатано" Най-Отгоре.
Каза му се още, че Бог не търгува и не изнудва ("Давам ти Любов срещу усилия за самоусъвършенстване"…). Просто скоро това момиче го очакват големи изпитания, които ще ú бъдат спестени, ако той успее да прескочи "реката". Ако ка­чествено и навреме се озове на другия бряг, просто ще може да ú подаде въжето, за да не се удави.
Х. разбра всичко. Счита, че се е досетил за какви само­жертви става дума.

Най-последният случай е също за въпрос към Източника: Когато една домашна котка плаче за приятел и котенца, каква отговорност и последствия поемат господарите ú, ако не ú подсигуряват това и ú дават хапчета за "успокоение"? Щастлив ли е животът на животни и хора, принудени да жи­веят без любов заради храна и квартира?

 - Серафим скоро ще се роди в Чехия в едно музи­кално семейство. Той заслужава голяма благодат и затова животът му ще бъде много успешен и щаст­лив. Когато стане на 5 години, ще стане виртуоз - дете чудо.

2. Историята на България е заключена в специ­ални кристали на Рила. Те се намират в областта на Рибни езера. Не е нужно да се изкопават. По-способ­ните, обикаляйки Рибни, ще могат да видят филма на България.
Филмът за историята на планетата Икло (ориги­налът, не размножените кристали) се намира над Харамията.

3. Наистина, заживяване сред природата е крайно належащо, но то зависи от правилния подбор на при­ятели и от движението на хората.

4. Плащате си с болести и нещастия, както за пове­чето престъпления. Сега едно момиче ще бере ядове, понеже отне възможността за щастие на 7 същества. Ще има 7 поредни неприятности! (Дъще­рята на една приятелка днес отказа да даде котарака им да гостува на разкошната ни котка Пуси, която плаче от една седмица...) И да ú се каже, [че дори и]  да го даде от сега нататък, четири от неприятностите не могат вече да се избегнат.

Новият План си остава в сила. Не е важно точно къде - тук или в чужбина. Важно е определените хора да се откликнат. Преди разкрих само началото на Новия План. Бъдете готови за отклик! И тази база е прекрасна, но без пътувания ще се погубите. Излизайте по-често!                                                 
                                                       
Коментар след няколко години: В потвърждение на една главна тема от горния текст, все още продължава да важи едно изказване и прогноза на Елма отпреди много години, че въпреки всички повици на Небето за живот сред природата, конткретният единатор  трябва да живее "на 13-ия етаж на  градска панелка", докато там не се случат фундаментални неща и не протекат фундаментални взаимоотношения. За­щото, каквото се постигне при най-лошите условия, ще стане и в рая; неслучилото се дори при райски външни условия няма да се случи никога и никъде.
 И действително, без да си спомня нито дума от споме­натото осияние (при редактиране си припомня за това много по-късно), въпросният човек получава предложение и се нас­танява да живее на таванче от пет квадратни метра точно на 13-я етаж на един панелен блок в столицата, където не може да ползва като хората дори водата в тоалетната. Това продължава години наред, включително и до този момент (11.07.2008 г., 08:50:50; и досега: 12.9.2010 г., 20:18:24).
            Не че няма покани от много места за живот и гостува­ния сред природата в България и в чужбина, но докато "не­щото" не стане точно тук, мърдане няма... Има едно осияние "Процедурата" от 15.04.135(1999)г., в което се изяснява каква е "процедурата" за допускане за общуване с хора на Словото, Делото и Живота. Тя не е никак проста, но никога не се изяс­нява предварително, въпреки че в този текст има сериозни подсказки. За да отиде такъв човек някъде, колкото и да е ниско самочувствието му, трябва да бъде взет от къщи като цар или министър по всички правила и "да бъде постлана пъ­тека от рози пред краката му във всички отношения", както се посреща Иисус с палмови вейки... Това не е нещо персо­нално, а знак за Разпознаване на Присъствието на Божестве­ното на Земята и за пълна преданост и всеотдайност по всички показатели. Това се е случвало, но рядко. Зрящи и пла­менни души, които правят вярно своя избор, се срещат само веднъж на 40 прераждания. Така че "процедурата" никога не се изяснява и изисква, ако ще и представителите на Небето да живеят в миша дупка 100 хиляди години... Разпознаването, спонтанността, предвидливостта и тоталното посвеща­ване на Божественото, когато сме влюбени в него, сами отк­риват начини да проявят своята грижа, понеже етапите и чу­десата на "процедурата" са скрити в човешкото сърце. Във всички случаи през вековете, когато такова Разпознаване и такъв Избор са се случвали, Бог е отварял рòга на изобили­ето Си най-щедро и изумително. Това сме го изпитвали и в този живот. Има и едно осияние ("По какво се отличават не­бесните от бесните", 2.06.134г.), в което картинно се описва как един любим е затворен в буре с дзифт и приспан в летаргия, как това буре се търкаля през вековете по кана­рите и пропастите на живота, как с трясък един ден се раз­пуква на дъното на ада. Как отчаяно и предано тича след него единствената му любима, какво прави, докато разкърти дзифта и очисти и умие вечния си любим и възстанови жалките му  ос­танки, докато се той съживи и добие предишната си хубост. Лю­бовта е подвиг и къртовска грижа, а не незабавна консумация на блестящ и готов "принц"! Щастието иде после, макар че за душите с искра Божия,  щастие е и първият, трудният процес.
        В края на настоящото осияние се казва: "Важно е определените хора да се откликнат".  Това е изключи­телно сериозен, фундаментален въпрос. Той има и астрологи­ческа база. Определените неща, определените хора, са беля­зани от Примарните Дирекции – Първичните Направления (аспектите по ректасцензии в плоскостта на екватора). Първичните импулси и направления от Бога обаче не са на­силствени. От нашия вкус и нашата еволюция зависи дали ще ги схванем и изпълним – имаме свободна воля.


Сведения за владика Серафим Соболев:


Молитвените писма до владика Серафим вършат чудеса

Повече от петдесет години не престава потокът от хора в Руската църква

Потокът от молители в криптата на Pуската църква не секва. В забързаното ни ежедневие почти не е останало място за чудото с главна буква. Чудесата отсъстват от живота ни. В самия център на София обаче, на "жълтите павета" повече от петдесет години не престава върволи­цата от хора, които се отбиват в Руската църква "Св.Николай" и в криптата и пускат своите молитвени писъмца до "дядо владика", както с обич всички на­ричат погребаният там архиепископ Серафим (Соболев). Някои наричат тези писъмца просто "желания". Все едно. Много хора е довел в Църквата нашият "дядо владика". Казвам го като един от тях...

Писането на молитвени писма има своето място в православната традиция като особен израз на молитва към някои светци. В Русия тази практика е из­вестна във връзка с новоканонизирания преподобни Серафим Вирицки, също и със св. Матрона Московска. В България тя се свързва най-вече с името на Св. Иван Рилски. Писмото е израз на надежда, че посланието ще достигне своя адресат. Молитвените писма са израз на нашата надежда, че Бог ще чуе молитвата на праведника и чудо ще се случи!

Преди смъртта си владиката поръчал на паството си да му пишат писма, на които, ако той има дръзновение пред Господа, те ще получават отговори. Тези отговори са Божиите чудеса, които не престават да се случват и днес - много често на напълно нецърковни, та дори и невярващи хора.

От дълги години се записват и документират чудесата, случили се по молит­веното застъпничество на "дядо владика". Ето две от тях, публикувани в кни­гата "Живот, чудеса и завети на архиепископ Серафим".

    Изцеляване от рак

    Съпругата на д-р К.Я. от Нова Загора - Р., се разболяла от рак на стомаха. Като лекар мъжът й се погрижил да бъдат направени всички необходими изс­ледвания и след като диагнозата била установена, я изпратил на операция в София. Когато пристигнала в столицата, Р. първо отишла на гроба на вла­дика Серафим, когото много почитала. След това постъпила в болница. Преди самата операция отново й направили пълни изследвания. Но анали­зите показали, че тя няма никакъв рак!

    Една жена, шофьорка на такси, дълги години нямала деца. Една нощ тя сънувала, че в колата й лежи бебе и плаче. Когато с недоумение попитала в съня си откъде е дошло детето, чула глас: "От булевард "Руски" 3". На сут­ринта тя отишла да провери какво има на този адрес и с изненада устано­вила, че това е адресът на Руската църква. Тя влязла вътре и разказала съня си на църковните служители, а те я посъветвали да се помоли на гроба на владика Серафим. Скоро тя се сдобила с детенце и прославила Бога и него­вия угодник владика Серафим.


Архиепископ Серафим (Соболев) Николай Соболев (роден през 1881 г. в гр. Рязан, Русия) приема кръщелно име на св. Николай Мирликийски. Особено привързан е той към прославилия се през 1903 г. светия Серафим Саровски, с когото е свързано и желанието му да приеме монашество. При монашеското си подстрижение Николай получава името Серафим. В семинарията той среща отец Йоан Кронщадски, който в олтара специално го благославя. Трябва да се отбележи и особената закрила на св. Йоан Рилски, както над тогавашния о. Йоан Кронщадски (на когото той е кръстен), така и над архие­пископ Серафим, който, както е известно, пише акатист на св. Йоан Рилски. Днес над гроба на владика Серафим в криптата на Руската църква е изобра­зен именно св. Йоан Рилски.

Вече получил сан епископ в гр. Симферопол (1920 г.),  Серафим е измъчван от избора дали да остане в страната, постепенно превземана от Червената армия, или да поеме пътя на "безкръвното мъченичество" - служението на Бога в изгнание. Той се допитва до прозорливия старец йеромонах Аарон, който предсказва идването му в България.

След краткотрайно пребиваване в Константинопол и остров Халки владика Серафим пристига в България, където през май 1921 г. е определен за нас­тоятел на храма "Св.Николай Мирликийски чудотворец" при руското посолс­тво в София и на руския манастир "Св. Александър Невски" в Ямбол. Малко по-късно той оглавява руските църковни общини тук, в България, където пре­карва 29 години от живота си, и която става негово второ отечество.

Неговите грижи се простирали и върху нашата Българската Православна Църква, която била под наложена схизма от вселенския патриарх (от 1872 г.) и оставала в изолация от православния свят. С множеството свои доклади владика Серафим допринесъл за снемането на схизмата през 1945 година.

Живеейки в лишения, самият той тайно се грижел за бедните, като до края на живота си обитавал под наем скромна квартира. Грижел се ежедневно и за болния си брат архимандрит Сергий. Въпреки множеството пречки, клевети и гонения във времената на войнстващия комунистически атеизъм, владика Серафим основал манастира "Покров на Пресвета Богородица" в Княжево.

Преди всичко, обаче, владиката остава в спомените на съвременниците си (някои от тях живи и днес) със своята огромна любов към хората. Наричал своите чеда "моя радост, мое съкровище, мои мили, ненагледни дечица". Лю­бовта бликала изобилно от него, а хората получавали, както получават и днес, истинска утеха и умиление. Винаги строг към себе си и снизходителен към другите, той казвал: "В брата си трябва да виждаме ангел, а на греха му да гледаме като на болест". Обичал да цитира св. Йоан Касиан като каз­вал "между безгрешието и светостта има цяла бездна".

Човекът, който се молил за враговете си на всяка Литургия, придобил особе­ния дар на прозорливост (предвиждане на бъдещето), който смирено криел с думите "аз не съм прозорлив, това стана случайно". Открито му било дори времето на собствената му смърт. Вече тежко болен, той шепнел на близките си "още пет дни", "още четири дни"...

Владика Серафим се представил в Господа на Неделя Православна, на 26 февруари 1950 година. Църквата не могла да побере множеството народ, же­лаещо да се сбогува с него. Много били плачещите в този ден, въпреки об­щанието му приживе "ако имам дръзновение пред Господа няма да ви ос­тавя". Един монах, който особено много скърбял при неговата смърт, в сънно видение видял владиката, който му казал:

- "Защо плачеш? Аз не съм умрял, аз съм жив"

Архиепископ Серафим остава до смъртта си клирик на Московска Патриар­шия, затова и неговата канонизация остава бъдещо преимущество на съ­щата, но почитта му е засвидетелствана в Русия, доколкото той е вписан в чина на местнопочитаните (Рязански) светци.

Процедурите по събиране на свидетелства и тяхното изследване за "доказ­ване" на светостта са продължителни; те са вероятно заемка от практиката на католическата църква.

В живота на Църквата от древни времена актът на канонизация следва цър­ковното съзнание, а не обратно. В целостта на църковното съборно съзнание почитта на Народа Божий към светиите е израз на безпогрешното сетиво за светостта на Църквата, в която обитава Дух Светий. Многоразличната Божия благодат е онази, която прославя, и то го прави по неоспорим начин. Въобще скорошната канонизация е по-скоро рядкост в древната Църква. "Споменът за праведника е с похвали" (песнопение за св. Йоан Кръстител) - ето защо и по­читта, която владика Серафим получава в съзнанието на Църквата, на На­рода Божий, на вярващите, е верният и единственият "критерий" за неговата святост.

За чудесата на владика Серафим има много свидетелства, но най-важното е неспиращата върволица от хора пред гроба му. Пак ще кажем, че Църквата има сетива за светостта, понеже търси смисъла на чудесата, а не ефекта им; и внася смисъл в живота на хората, а не предлага евтини фокуси.

По молитвите на владика Серафим много молещи се са излекувани от тежки заболявания (рак, скоротечен рак, рак на кожата, сарком и др.), други са спа­сени от смърт, дарувани са деца на бездетни майки, много хора са били из­бавени от несправедливи обвинения, получили са помощ в житейски труд­ности, в учението и много други, които трудно бихме изброили тук.

Господ Иисус Христос казва "искайте и ще ви се даде" (Мат. 7:7), затова и човек отива в Църквата с вяра - за да бъде приет. На гроба на владиката, както и въобще в Църквата, всеки ще бъде чут - но "според мярката (на вя­рата) си"! Защото нашата съпричастност към (благодатта на) чудото е именно чрез вярата.

Използвана литература: 1. "Живот, чудеса и завети на архиепископ Серафим (Соболев)", Православно издателство "Св.апостол и евангелист Лука", С.2001.

Дякон Сава Кокудев

СЪДЪРЖАНИЕ
/