Книга 29


19.Х.133(1997)г.

ПЕНКА ПАК СИ ПЕЕ…


Хората с големите къщи не знаят къде ще живеят
 след смъртта си...

19,15ч.

Рано сутринта тръгвахме към дома на В. с намерение най-после, след толкова много време, да помолим за отговори на нейни животрептящи въпроси. По пътя тя каза, че не се знае дали и този път няма нещо да попречи, въпреки че не се очер­таваше абсолютно никаква причина този път да не стане. Интуицията ú обаче се оказа, поне досега, права – наистина, имаше причини сега контактът да не стане, докато не се ре­шат някои основни проблеми.
Едно от интересните нови неща, които узнахме, бе че лежащи хоризонтално книги, дори и Слово, имат негативно влияние. Тази вечер искаме да попитаме не се ли спасява положението, ако заглавията на книгите са насочени на север или на изток - или при всички случаи това е неблагоприятно?
Все пак, молим да получим конкретен отговор, би ли си съгласил Елма, въпреки неочакваното препятствие тази ве­чер, да ни отговори на въпроси, не касаещи проблемите на до­маки-нята. А може би, като изключение, ще отговори и на ней­ните въпроси?
Въпросите извън нейните са следните: 1. Може ли да се получи продължение  на ЖЛО за В. Паскова? 2. Има ли нещо по-важно, за което да се употребят сега едни наследствени пари, от фотоапарат, видеокамера, компютър и пр.?; Според всички, най-разумно е да се купи къща сред природата, но ко­лебанията идват от следното: тя не би трябвало да е далече от голям град, защото ние трябва да бъдем близко до хората и до културата, а също и такава къща би трябвало да се ох­ранява постоянно. Освен това, има още поне две по-важни ос­нования против този вариант: придобиване на имоти сред природата се препоръчва от Учителя да става колективно, на по-голяма площ; освен това, напосле­дък направлението за някои от нас е чужбина - на север и на изток.

19,44
- Щастието на човека зависи от неговата физи­ческа и душевна чистота. Ето защо, и домът трябва да бъде подреден и поддържан като аптека. С това приключвам по първия въпрос. Ако поискате пак Слово без съответни по сила дела и живот, може да получите, но ще си платите. Сгъстяването на Сло­вото без разреждане с работа за Делото и изобилен и пълен живот произвежда концентриран разтвор, който от сладък става възгорчив. В такъв случай, почвате да пиете Словото като лекарство - на малки капки, разредени със сърдечни и житейски неп­риятности. Ако при все това някой продължава да се занимава само със Слово или предимно със Слово, мислейки, че това е Дело и Живот (или от немай-къде), то той скоро ще почне да яде сладко и солено и да мисли за любов като разпран...

По въпроса за личното осияние, за което питате. Казвам: проблемът е същият, макар и с обратен знак пред скобите. Една къща може да е като аптека, но ако тя е по-голяма  от допустимата квадратура за окултен ученик и ако в същото време Словото, Де­лото и Животът перманентно се изтезават по чужди квартири, този път не мърлярниците, прашарни­ците и купчинаджиите ще ви съкратят живота, но и домашните вампири чистофайници, подредилници и охолници... Съществуват и такива.

Съществува и фактът, че поне 12 души прия­тели, нападнати от първия и втория тип тъмни ду­хове, имат реалната възможност да се обединят и да ликвидират с този резил, за да образуват община сред природата. Ако някой иска Слово, за да си му е удобно да си плува сред астрална  и ментална пикоч и изпражнения в града, то Аз трябва да съм крайно голям будала, ако продължавам да ви забавлявам със Слово... При това, мисълта, че някой трябва да ви помогне в къщата или по имотните въпроси или пък че някой трябва да почне да ви обръща специално внимание, за да станете ученици, е мисъл от света на Старата Ева. Новата Ева не моли никого за помощ - даже и с мисъл. Затова пък Новият Адам слага в програмата си дни, седмици и месеци, когато трябва да пита Новите Еви от какво имат нужда - и не само да ги пита.

Според инструкциите, програмата и опитите за Школа и братски живот досега, всички вие знаете, че се слага на видно място на стената лист с проблеми по точки - не само материални, но и сърдечни, соци­ални, духовни и пр. И когато идва гост, ако той е приятел и брат, човек с искра Божия, той не почва с разговори и кафета и с преписване и сваляне на Слово или разни медитации и молитви или любовни работи, а почва с разрешаването на проблемите по този списък. Ако не живеем така при лошите усло­вия, съвършено излишно е да се придобива земя сред природата и да се прави опит за "братство" там. Братството и сестринството се коват при най-ло­шите условия, понеже там има най-много проблеми и, следователно, най-много възможности за проявяване на братските и сестринските добродетели.
Докато някой сам си купува къща, сам си я чисти, мие и подрежда и сам си купува храната и дрехите, той е още светски човек или най-много праведник – нищо повече. От Второто посвещение нагоре,  ние живеем само като гости и само гостолюбиво. Един ученик на Христа има право да живее в собствената си стая или къща само една седмица в месеца, само един сезон в годината. Един гост, ако е ученик и сес­тра и брат на Христа, може да престоява най-много два дни някъде на гости. При това, яде като пиле, колкото и богат да е домакинът. Защо не гладува тогава? - Понеже и в тия два дни и една нощ, когато си някому на гости, ти посещаваш най-малко още 5-6 души и на всяко място също хапваш като птиче. Така ще насъбереш нужната прана, за да продължиш да обичаш и да те обичат. Изобилието на едно сърце, на една къща, не означава, че трябва да се нахвър­лите на него като невидели. Това е правилото за Божествения гост. Божественият гост, освен това, не се самопоканва, не идва без предупреждение и рег­ламент и не остава някъде колкото си иска. Ако пък домакинът е Божествен и е преизпълнил дома и тра­пезата си с благá на живота от любов към покане­ния, какво ще прави, щом поканеният яде като птиче? - Ще раздаде останалото на бедните, ще по­кани повече приятели на тази трапеза или ще отиде да я раздаде  на бременните, на майките, на бедните деца и пенсионери.

На въпроса, да си купи един приятел сега къща, апарати или билет за чужбина, отговарям: ние не се месим в живота на ония, които си купуват нещата сами. В техния живот се меси кармата. Ако е казано, че някой ученик временно има право на собствен дял, то е за да се изпита какво ще прави с него: ще почне ли да си купува разни работи, или ще помисли пак за другите. Изпитът е тежък, но славен! Това, че ти подсказвам сега, ще го платя лично, защото и Аз не съм над законите, но искам да ти спестя къща, в ко­ято ще остарееш; техника, която ще се изпочупи и окраде, и чужбина, в която да си пак несретник.

Не само наследствените, но и придобитите със собствен труд средства правят човека негоден на старини, а и още като млад, щом като той сам се грижи за себе си и за своето си. Същото важи и в слу-чаите, когато някой друг се грижи за вас, ако е само един човек. Дори да са двама или трима предани приятели, такава любов и преданост не се приема на Небето, ако някой от тях живее постоянно с вас. Из­ключения от този закон има, но те са извънредно редки и се допускат  с изключителното благоволение на Бога; при това - само за определен срок. Има слу­чаи, когато две души или едно семейство трябва да получат като награда безметежно лично щастие в един дом на Земята, като небивало изключение от конституцията и Божествените порядки в цялото Божествено Битие. Ако тези души не пресрочат срока и не останат заедно на една територия по­вече, отколкото е определено, те ще могат да се срещат и по-нататък. В противен случай, съдбата ги разделя задълго или завинаги. Това са предазбучни истини на безсмъртния живот и вечното щастие, познати и на децата от забавачката в Божествения свят. Това са още ченгелчетата, преди да се нау­чите да пишете буквите... Само че защо ли продъл­жавам да говоря на оня дето духа, след като на тази тема приказвам  от 2000 г. насам, но никой не Ме слуша?...

Следователно, оставете мъртвите да погреб­ват своите мъртви, а с живите нàедно вървете нап­ред и нагоре към светлото царство на Любовта и Правдата, където всеки се раздава на всички и никой не задържа нищо и никого повече от определеното. Постъпете както намерите за добре, но не забра­вяйте, че отдаденото без страх и съжаление се въз­връща стократно и хилядократно - не само на Не­бето, но и на Земята.
20,53ч
                                                   
Повече от една книга на стоте* е опасна. По-точно се изчислява лист по лист. А нататък - 1/1000.
_____________      
                                             
*Става дума за една хоризонтална книга със заглавие на север, по отношение на сто вертикално.

СЪДЪРЖАНИЕ
/