Книга 29


7.ІХ.133(1997)г.
гр.Калофер

БРАТЯ И СЕСТРИ НА ХРИСТА


По картините на Miguel Tio "Мир, мир, Мир!"(2005) и "Молитва за мир"(2004); Христос – по картина на Richard Serin (1928)
Обитателите на Свободната Вселена са поставили Земята в пълна изо­лация, понеже на нея хората се обличат.

 7,20 ч.
Тази сутрин, малко преди събуждане, дойде следният сън: един мъж, една жена и един кит отдавна желаят да се нап­рави братство на някакво девствено място сред природата. Всеки един от тях е с най-добри намерения, с най-високи иде­али, и си има своите достойнства, особености и недоста­тъци. До този момент обаче не е направена нито една стъпка към осъществяването на този мечта, тъй като всеки от тях дълбоко се съмнява, че такъв съюз е възможен. Този обаче, който сънува съня, решава, че е крайно време братството да се основе, и без да пита нито един от три­мата, решава да направи "добро" - намира такова място, ос­гурява всички условия, и тръгва да търси споменатите най-подходящи основоположници, за да им поднесе този голям по­дарък... Предстои най-сложното: с всеки поотделно, после по двама, и накрая с тримата заедно, да води разговори за на­чина, по който трябва да се живее там, за да просъществува комуната...

 
Фонът е Рила`97, но фигурите от две картини от поляка Jacek Yerka раз­криват абсолютно точно в какъв вид възлизаме нощем в Школата. Който си го представя по друг начин, той просто не възлиза.

На пръв поглед, урокът и символиката на този сън са много ясни и като че ли са излишни всякакви по-сложни тъл­кования. Би трябвало само да се добави какво се казва в сим­вологията за кита от речниците, с които разполагаме, за да се проучи по-подробно анатомията, физиологията и екологи­ята на кита - и пр. Идва наум и анекдотът за проблемите на селяните от онова село, на които царят подарил слон и те се намерили в чудо как да го изхранят...


Въпросът за основаването на братство на чисто място сред природата е наша отдавнашна мечта, откакто се пом­ним; той бе обсъждан нашироко и подробно и през последните дни на Рила и на други места, не само защото има такива конкретни указания в последните осияния, но и поради въз­никналите обективни възможности: един човек е успял да из­действа основаването на цяло село или селище сред наис­тина девствени и отдалечени от цивилизацията места. Тази информация, желание и готовност наистина дойде от двама приятели - мъж и жена, дълбоко вярващи в Учителя и осияни­ята и имащи много голям опит в контакта с Учителя. От­сега искаме да попитаме, ако се даде отговор, случаен ли е описаният сън и наистина ли има смисъл да се правят нови опити за външна комуна, след като няма вътрешна. Редица случки, историйки и направо драми, които бяха на ръба да прераснат в истински трагедии по време на най-прекрасния ни опит да направим пак братство, макар и по време на лету­ването в планините, въпреки всички чудни преживявания индивидуално, по двама или групово, по­казват, че наистина е още много рано да мечтаем за основа­ване на братско селище. Какво например би станало с моми­четата, след като момчетата ги изоставят сами в плани­ната сред пияни и въоръжени селяни?
Има ли смисъл и надежда да се правят такива опити, след като те са предварително обречени: нали Небето винаги ра­зиграва подходящи сценки и пиеси, за да видим в миниатюр какво представляваме и какво би се разразило в по-голям със­тав, ако ние не можем да се освободим от егоизма и остана­лите си недостатъци? Един от последните случаи, за който ни разказаха приятели тази година, е следният: в друга пла­нина пак са направили опит за високопланински лагер, но той бил нападнат от агресивни пияни мъже от околните села. Това е било лагер на хора с духовни интереси и нещо като практикум по източни бойни изкуства. Още при първото нах­луване на нападателите, привлечени от младите жени в ла­гера, всички бойци с дипломи и престижни пояси избягали и останало само едно начинаещо момче да се бие с нападате­лите...
Конкретно, искаме да зададем и следните въпроси:
Може ли речникът, стилът и характерът на една прия­телка да бъде причина тя да бъде изоставена в планината?
Защо един от нас, който бе наречен "отличник" от Учи­теля през изминалия месец, трябваше да си навехва крака и да бъде върнат в лагера? Какво е дълбокото мистично и сим­волично значение на факта, че именно глезенът на левия крак е слабото място на приятеля, за който става дума? Какво има още той да доизработва в себе си?


По всичко все пак личи, че и последната екскурзия, по време на която видяхме райски места и преживяхме отново удивителни и прекрасни неща, е пак определена отгоре и е поредният подарък на Онзи, с Когото си говорим. Може ли да се счита, че целият лимит от време до предстоящото зами­наване в чужбина е отпуснат именно за участниците в тази ек­скурзия - или можеше да се отделят поне няколко часа и за други приятели, които очакват отговори на свои въпроси? Изключителното благословение на тази екскурзия самò по себе си е отговор на този въпрос, но все пак остава като фон, а отвътре гложди безпокойството, че например една приятелка от чужбина вече за трети или четвърти път не може да намери човек, с когото да отиде на Мусала; или, че други две приятелки се преместват в нови жилища и трябва да плащат на хамали или да търсят по-далечни познати да помагат.
8,50
- Сънят с кита остава за домашно. Като знаете колко му е малко гърлото в сравнение с туловището, открийте какви мисли, чувства и желания съпровож­дат постоянно опитите ви за братство и комуни. Всеки иска за себе си много повече, отколкото поз­воляват обективните дадености. Проследете и съдбата на Йона в търбуха на кита. Името "Йон" също не е случайно в Библията - то е код на опреде­лено пос-вещение. Същевременно, китът има и поло­жителни качества, положителна символика.
Всичко това е повод за още един разговор, още едно писмено или мисловно упражнение. Във всеки обикновен човек има по един кит; във всяка двойка или група, където личните чувства са преоблада­ващи, съществува по един астрален или ментален кит, когото се мъчите да изхранвате със сладките си илюзии или със скандалите си, с временните си разположения или неразположения. Временното раз­положение е хубаво нещо, но то не е още Божест­вено. Значи, трябва да се стигне до постоянното вътрешно разположение, при което и радостта, и скръбта протичат като музика и не водят до воде­вили, оперети и скечове. Речитативите на обикно­вените хора са омръзнали на Небето и То отвръща ухо от човешките дребни раздори и глупости, за­щото вижда, че между вас святкат нажежени до чер­вено лични чувства и обиди или се разливат лепкави и вонящи блата от чувство за вина.
Ние няма да допуснем външна комуна и външно братство, тъй като такива понятия в Небето и в Новата вселена не съществуват. Сполучливо упот­ребихте словосъчетанието "вътрешна комуна или братство", тъй като в Битието само това е реал­ност. При вътрешната комуна, преди всичко ти бла­гоговееш пред духа и душата на ближния, стоиш на колене пред него като пред Бога и е изключено да му говориш на "ти" в прозаичния, човешкия смисъл на думата. Във външните, съшити с безброй кръпки, човешки съобщества, всеки счита себе си за по-прав от другия, непременно иска своето си и пренебрегва истината, правдата и потребността на другия.
 Но има и една прозаична близост, едно сладни­каво и кисело, най-често горчиво интимничене, в ко­ето обикновените хора губят представа за величи­ето на човешкия дух и необходимостта да се молим от щастие в присъствието на ближния. Приближавайки някого, обикновените хора същевре­менно го дерат с мисли, нокти и прозаични оценки и определения. За да получиш одобрението и ласката, трябва да изтърпиш какви ли не квалификации и кап­ризи, какви ли не човешки недостатъци и патологии! Достойният дух не се съгласява с такива котешки дранета и концерти и предпочита да се лиши от мъркането и близането, за да си остане цялостен. Светиите, Учителите, способните и неподкупни ученици не се поддават на интимничене и не поемат реплики от водевили и евтини опери. Ако потрябва, бъдете студени или загадъчни чудаци - нека ви одумват хората, но си живейте в храма на свеще­ното безмълвие, където чуруликат само птички и се чуват бистри извори. Човешката врява и блъска­ница, човешките дрязги и смутове на дребно не дос­тигат до храма на душата. Не правете пътеки и пътища до този храм за улеснение на търговците или туристите! Търговците и случайните туристи си служат с остри сатъри, за да си проправят пъ­теки през вашата душевност. Нито една орхидея, нито една лиана, нито едно странно видение  на сър­цето или душата ви не бива да бъде прерязано от мачéтето на интимността! Туристите в сърдечния свят все още са вандали и хвърлят неугасените си цигари навсякъде. Пушат в душата ви без притесне­ние и говорят високо пред олтара на най-свещените ви чувства, без да се притесняват. Негативната съдническа фраза излиза от устата им със същата лекота, с която дишат. Ангелите в храма на ду­шата ви се гърчат от това присъствие, задушават се в изпаренията на безочието и наглостта, чудят се какво да правят при такова нашествие, и рано или късно си отиват. Интимниченето е по-страшно от садизма, тъй като, сравнено с него, последният е цвете. Интимниченето съществува дори в ада. Не мислете, че там не са сантиментални. И най-адските духове могат да бъдат сантиментални при определени обстоятелства, а това се постига само с интимничене. Интимността и интимниченето са точно толкова противоположни, колкото Любовта и любовчийството, Мъдростта и мъдруването, или Истината и лъжата. Интимниченето е изпитана адска стратегия, с цел да ти влязат под кожата и после да снесат яйцата си там без никакво затруд­нение. Ако след интимност ни се сервира скандал или лошо настроение, това значи, че яйцата вече се мътят. Ето защо, различавайте истинската ин­тимност от  интимниченето, и при всеки опит за приласкаване наблюдавайте на какво ви правят след това.
Ученикът трябва да различава Божествените смени на настроението, Божествения ритъм на ра­достта и скръбта, от патологичните отклонения. Хората не са виновни, че са болни, но когато бол­ният се хване за лекаря, за да му снесе от своите яйца, опитният лекар трябва да каже: "Не, братко, дотука! Приемам доброто от тебе, но яйцата ти не приемам, нямам намерение да ме тресеш в разд­рънканата си каруца!"
Повтарям: пазете свещения си мир и цялостта на вашия душевен свят! Избивайте ножа или брад­вата от ръцете на всеки, който иска да пресече стебло или корен при влизането във вашата свежа селва. Садистът се храни с енергията на пресече­ните реплики или импулси, на прекъснатата мисъл, чувство или действие у ближния. Мазохистът пък не се съпротивлява, когато му взимат кръв или му пият енергията, а напротив, нагажда се така, че на садиста да му е още по-удобно.
Нека сега не се връщаме към болезнената страна на живота и преминем към другите въпроси, които ви вълнуват. Във всеки случай, в заключение, може да се каже: часът за основаване на братство и комуна е настъпил. Но той настъпва [истински] само тогава, когато не настъпвате ума, сърцето и душата на ближния. До­като се настъпвате и настъпвате, братството постоянно ще отстъпва и ще остане само като един мираж на хоризонта. Законът за репетициите на малка сцена си остава основен - и Режисьорът няма да допусне премиерата и официалните  предс­тавления, докато не види, че владеете себе си и материала съвършено.

Отговори на конкретните въпроси, поставени в нача­лото:

- Когато съветвах братята, при никакви обстоя­телства да не пускат сестрите да ходят сами в планината или по други опасни места, Аз имах пред­вид света, който все още е в ръцете на Тъмния княз - княза на насилието и злото. Нямате право да от­мъщавате на която и да е сестра по този начин, та дори и да е вещица! Вие ще изпълните закона бук­вално и ще носите сестрите си на ръце, ако пот­рябва, дори и да са крайно несправедливи или на вас да ви се струва, че са такива. Освен това, анализи­райте причините за поведението на вашите съуче­ници: не е ли то често резултат от вашето собст­вено грубо и несправедливо поведение?
Когато казах, че на Белмекен трябва всеки сам да си носи багажа, включително и сестрите, това не биваше да се възприема съвсем буквално. Та какво ще е това братство, в което няма да помогнеш на сес­тра си, когато изнемогва или когато е в неразполо­жение? Причината да изтъкнем това изискване не бе единствено за да се предотврати опасността от идване на “дежурните” по-възрастни сестри и слабо­силни приятели, които разчитат изключително на конете. Общият идеал за Източния клас наистина е здраво и силно тяло, което не разчита на нищо и на никого, но това съвсем не означава пренебрегване на братската взаимопомощ и на щастието да се по­мага на момичетата, на сестрите, на майките. Ето един пример, при който пак взехте нещата буквално. То не е от лошо чувство, разбирам, то е от желание да се изпълни казаното в осиянието, но бъдете по-широки, не пренебрегвайте гласа на съвестта и сърцето си и бъдете готови да нарушите всяко пра­вило, дори и изказано от Словото, ако то противо­речи на милосърдието и Христовите добродетели. Такова противоречие всъщност не съществува, тъй като в Словото всичко е хармонично, но при някои упражнения нарочно не изяснявам нещата, за да съз­дам игрова или изпитна ситуация, когато някой ви иска нещо и ви моли за нещо, а вие го отблъсквате или му давате със зор само едно от десетте си празни шишета. Или пък оставяте сестрите да вла­чат багажи като хамали и да се борят като гладиа­тори с примати по поляните. Небето си прави сво­ите специални изводи и отлага изпълнението на пе­сента за братство за далечни бъдещи времена.
Някому ще е тежичко да ви донесе три или пет бутилки с изворна вода; другиму ще е лекичко да ви остави на грижите на пияни ловджии... Ако някому не се харесва тонът на някого и реакциите му, тогава нека си живее сам или си намери друга компания и си прави опити за братство и сестринство, каквито му харесват. Но щом като Бог ви е поставил на такова място и в такъв състав, Той е имал предвид, че е намерил най-способните измежду всички хора на Зе­мята, с надеждата да постъпите като истински братя и сестри. Разбираме огорчението на сърцата и душите ви, разбираме трудните външни и вът­решни условия, но тъкмо при такива условия Небето се опитва да построи нещо, което не успя да нап­рави нито едно човешко общество, нито една окул­тна школа досега. Съжалявам, но сред някои църкви и сред светските хора сърдечността и душевната култура, най-елементарното кавалерство и възпи­тание са много по-нормални, отколкото в кръга на "избраните". Принуждавате дори и Мен сега да из­тъквам неща, които не Ми е приятно да изтъквам. Виждам всичките ви добри пориви. Виждате всички най-приятни и прекрасни неща, които преживявате с Мене в Школата; уверявате се, че такава Школа, че такъв Път и такъв контакт с Космоса и Природата няма никъде досега по Земята, но относно братст­вото има още какво да се иска.

Виновни няма. Има още неопитни приятели и сърца, които мислят за себе си. Поговорката "Как­вото повикало, такова се отзовало" не е поговорка на Бялото Братство. Братството работи с проти­вопо­ложния принцип: "Каквото и както и да е пови­кало – отзовава се само доброто". Нека оставим от­рица­телните уроци да ги дава само Отрицателният принцип - да не му ставаме глашатаи и посредници. Рано е още за вас да бъдете строги педагози. От ученика сега се очаква само добро и служене - ако трябва, до загуба на съзнание. Или не отивай някъде с група, или не общувай въобще; или общувайки, се самораздавай без остатък и без мисъл за себе си или за вината на другите. Същевременно, не се считай непременно и себе си за виновен, ако си от "парти­ята" на мекосърдечните същества.

Когато говорим за отличници, това не значи, че те са отличници по всички предмети. В даден пе­риод, по даден предмет ти може да си получил отли­чен, но докато човек е още по Пътя, докато не е за­вършил върховното си образование, все още има предмети, по които още не е подготвен. Ето сега например, един от отличниците по един от предме­тите, в който е отличен, още веднъж разбра пер­фектно потребността на мига и предложи маршрут от голямо значение за протичане на събитията в България и по света. Това беше голяма изненада и за вас, нали?


България, Стара планина, Райското пръскало  - най високият над морското равнище водопад на Балканите
Засега няма да говорим какво се крие под Райс­кото пръскало и райските скали и каква е ролята на Централния Балкан за равновесието на силите в универсалната вселена. Препоръчвам на всеки да по­сети това място и да помедитира, да преживее не­щата, които могат да се преживеят само тук и ни­къде другаде - дори и в Трите Вселени, дори и в най-неоскверненото кътче на рая. Раят, общо взето, е осквернен от времето на грехопадението досега, но и той има запазени области. Въпреки туризма и те­роризма, и по тия места - тук, в зоната на водопада и околните върхове - се крие богатство, недостъпно 
и за елохимите! Само елохим, въплътен в човешко тяло, може да се изкачи по тия места и да вдъхне от свежестта на Божието дихание, наситена с дъги и бял прах от водни пръски!
 Престояване в зоната на Райския водопад преди и след изгрев слънце или в душевна и сърдечна хар­мония, когато и да е през денонощието, надвишава по дълбочина и ефект посрещането на слънчев изг­рев от Скакавците в Рила или свободното пътуване из Космоса откъм Маричини езера! Въпреки многото туристи, пáшата, алпинизма и пр., районът около Юмрукчал е вход към такива вселени, в които не мо-
же да се попадне от никъде другаде. За предпочи­тане е да спите в палатка или без палатка, само и само да преживеете тук неща, които са недостъпни и за алпинистите, и за кавказките, и за хималайс­ките посветени, дори и за рилските. Има българи, които си отиват от този свят, без да са посетили нито веднъж това кътче от рая на Земята. Самóто преминаване покрай някои върхове и скали задвижва музикалните спирали в недрата им и вие може да чу­ете скална музика, недостъпна и за слуха на сера­фими. Ако запазите състоянието си на влюбеност и очарованост в продължение на 6 или 7 чáса по тия 
места, ще видите как канарите и камъните стават прозрачни и какви кристални цветя цъфтят вътре, как пеят и вибрират, омагьосани от светлината. Кристалните хора тук са събрани на едно място и живеят на групи от по 7 и 14 души. Затова с вас се работи напоследък с тия числа, освен с четворката. Неслучайно в изходния град за тази област от рая кучетата не лаят и хората имат пробуден олтар на Доброто. Неслучайно оттук излезе и тръгна по света най-гениалното българско стихотворение. Като променùте сега тъжните му строфи и образи с положителни, ще получите магичен поетически ключ 
към дома на зелмоидите, които се зародиха на Земята именно тук - в недрата на райските върхове и скалù в Централния Балкан.
Пак "фантазии", нали?... - По-добре е с такива "фантазии", отколкото с "реалностите" на света, който ви прави надменни и стари, недъгави.

На кой предмет от Школата отговаря областта на глезените на левия крак? - На любовта към класà. Когато любовта към класа, в който сме съученици, се изравни с любовта към себе си така, че да не пра­вим повече компромиси със себе си, нито да не онеп­равдаваме съучениците си, глезените и връзките вътре стават здрави и пластични и можем да ходим свободно из цялата вселена. Дясното коляно, когато страда, означава неразумна любов към себе си и претоварване със задължения, които си ги измисляш сам. При лявото коляно пак се претоварваш със за­дължения, но от чувство за милост, а не чрез само­оправдание. Дясното има нужда от стройни цитати, които да оправдават километрите скитане по сока­ците заради хатъра на този или онзи. На лявото  не му трябват цитати - то си ходи самó и не спира, само да чуе [и най-малкия] жален стон... Разтег­натото сухожилие там означава загубена способ­ност да се връщаш към себе си и към собствените желания и потребности безболезнено: вечно прежи­вяваш болката на другите, пренебрегвайки своята собствена болка. Всяка болка, всяка болест и нераз­положение са премислени от Създателите на чо­века, за да го накарат да търси причините за откло­ненията си.

Всички неприятности по Пътя на Живота са само следствия от нарушена хармония в миналото. В слу­чая се плати за нарушена хармония с тази конкретна душа в предишно прераждане, която е била в подобно положение благодарение на този, когото сега при­тесни. Но изоставянето от съученика не е само не­гов пропуск, а има по-дълбока причина: когато някой от класа не получи благата, които са му определени, заради това, че друг съученик е заел повече време на Учителя или инструктора, отколкото трябва, то­гава ангелът-хранител  на лишения съученик не при­съства по пътищата ви и вие не сте напълно защи­тени. От това следва, че собственият ангел-пази­тел не е достатъчен. Човек се придружава от анге­лите-пазители на всички хора и същества, които не е пренебрегнал или онеправдал, но получава уроци от служебните същества чрез изостаналите души, ко­гато е онеправдал и най-малката тревичка, и най-малката молба на брата си. Значи, тук урокът е сложносъставен - за поука на всички.
Напоследък ставаше дума за акции. С Бога всяка акция е благословена, но степента на благословени­ето може да бъде най-различна. Бог винаги се радва, когато повече души вземат участие в дадена Бо­жествена акция, ако това е възможно. Ако предвиди обаче, че повече от двама или от един ще пропъдят благословението, Той предпочита тази форма.
Когато нещо е определено, отпадат всички су­етнù и безпокойства. Благородно е желанието да се помогне на всеки във всеки отделен случай. Благо­родно е, че си искал да отидеш на Мусала със С., ко­ято мечтае за това от години. Благородно е, че една душа няма нищо против да ú помагат в прена­сянето, понеже е нормално в един общ живот всички да вземат участие както в благата, така и в проб­лемите. Благородно е и това, друга душа, която също се пренася в ново жилище, да изключи абсо­лютно мисълта, че точно ти трябва да ú помагаш, защото тя иска да те остави свободен. Всичко това е благородно и хубаво, но най-благородно е, ако никой никого не счита вътрешно задължен или вино­вен и ако някой не трепери денонощно, че не е могъл да се откликне навсякъде. В случая, най-малката сянка от отрицателна оценка или самооценка би била неблагородно нещо, тъй като свободата седи над всичко; в някои случаи - по-високо и от любовта дори. Това може да ви звучи странно, след като знаем, че Бог е Любов, но защо тогава Бог положи свободата, свободната воля, за основен камък в гра­дежа на човека? – Видимо, свободата е ъгловият ка­мък в градежа на Любовта. И когато казваме: "Бог е Любов", ние разбираме само оная Любов, която не може без свобода. Така че, нека бъдем свободни, на­пълно свободни - и тогава Любовта ще дойде и ще си съгради храм в нас, а ние ще пребъдваме с Бога за­едно,  като братя и сестри на Христа.

- Може ли да се изяснят следните въпроси:
 В осиянието се казва, че някой от нас може да е лишил съучениците си от някаква доза благословение, определена за тях, като е консуми­рал извънредно време. От друга страна се казва, че трябва да бъдем напълно свободни и че акциите ни в планините на­последък са получили най-високи оценки и че са били напълно определени и благословени.
Вярно ли е вътрешното усещане, че за развръзката през последния ден на слизането, когато остават само двама души, са съдействали и другите приятели, които по най-раз­лични причини са си слезли до този момент? Разбира се, всеки си има достатъчно сериозна лична причина да си тръгне в строго определен момент и да не се интересува в какво положение и с какви проблеми остават останалите. Но през всичките досегашни години на лагерите ни в Рила или при други случаи, както и от живия пример по време на Учи­теля, не е имало нито едно изключение да не остане доста­тъчно солидна група при слизането. А за Учителя знаем, че Той винаги е оставал най-последен, за да не бъде лишена нито една душа от помощ и съчувствие. Нима няма нито един човек измежду нас, който да продължи да провежда този кардинален принцип на братството? Или и най-опитните, и най-"напредналите", в даден момент изменят на това и се включват в други планове и желания?
Не стана ли вече хронично, определени хора, иначе много ценни, в най-решаващи моменти за съдбата на общото, доб­роволно да се подчиняват на нечий личен сценарий? Има ли въобще някаква надежда да се възстанови правилният ред на реагиране, в съгласие с най-високия идеал? В продължение на 20-25 съзнателни години на Рила и въобще при всички иници­ативи и сбирки, ако някой човек винаги е оставал до края и е имал предвид интересните на общото, защо от известно време насам този принцип се нарушава? Не е ли това опасно не само за самия човек и за групата, но и за тия, чиито жела­ния той изпълнява?
 А може би това е илухимно посвещение? Може би всичко това се прави съзнателно, понеже всяка от­делна душа е ценна колкото целия Космос? И с частната цел да се изгради центърът на личните чувства и любовта към ближния?
Съгласен ли е Източникът да анализира два особени слу­чая, свързани с дезинформация или неправилно разбрани реп­лики? Вероятно е много неудобно да се цитират такива из­казвания и препредавания на казаното, но това може да е по­вод Елма да ни даде ново познание.
Една приятелка казва за друга приятелка, че тя ú е казала следното: "Най-после, след толкова години обсада, Х. се съг­ласи да приеме поканата ми. В този случай аз съм победи­телка. Той много добре знае, че аз единствена имам възмож­ности да осъществя всичките му творчески планове и мечти, така че нямаше начин най-после да не клекне...". Въпросът към Е. е следният: Ако тази приятелка действително е ка­зала такова нещо, възможно ли е тя да си вярва, че може да си купи някого с предоставяне на материални ценности, дори когато се отнася до изпълнение на неговите най-съкровени идейни и творчески желания? Ако не е вярно, защо другата приятелка си измисля подобни неща?
Друг подобен случай: Първата вечер, когато двама бъл­гари от различен пол биват поканени в палатката на руснак и рускиня, българинът се пада до рускинята. На другият ден българката казва на българина, че рускинята изрично я е по­молила следващия път това да не се повтаря. Когато идва вечерта обаче, рускинята настоява разпределението да си остане същото, и при разговор на следващия ден с българина отрича да е казвала друго нещо; дори много съжалява, че бъл­гарката две вечери поред ляга до нея, въпреки че няма нищо против нея и много я обича. Ревността ли е причина? Кое е вярното в случая?
Дребнави ли са тези въпроси - или ще се намери нещо поу­чително  и в тях?

13,35
- Няма дребни и дребнави  въпроси. Има идейни или дребнави отношения към въпросите. И най-дребният въпрос може да бъде поучителен; и най-"едрият" може да се превърне в карикатура, когато го обсъждат непълноценни същества. Оставям вие самите да търсите отговор на поставените въп­роси и сами да си решите кой е причината все още да има приятели и приятелки, които пълнят очите на другия със сълзи със свойте действия, мисли и при­казки. Злото не се размирисва, ако никой не приближи огън твърде близко до него. Понякога и това е нужно за самопознание и познание и за по-бърза еволюция и по-интензивни уроци и кармични последствия, но ис­тинският посветен владее сложния алгоритъм да остава едновременно на еднаква дистанция от всички опасни огнища на подсъзнанието и от тор­фени находища, които се подпалват само от един поглед или обнадеждаващо обещание. Много хора и ангели с извънредни духовни таланти и способности още не познават закона за баланса и дистанцията, а се захващат с най-трудната задача - да правят сложни упражнения високо над публиката с цирков състав от клоуни, а не от атлети. Представете си клоуни с едновременно нещастно влюбени физионо­мии, които трябва да дадат възможност на най-ле­кия да се из­качи и да балансира най-отгоре, а същев­ременно се ръгат и бият кой да бъде най-често и най-близко до него... Ама и пъргавият си е виновен, понеже е прес­танал да бъде твърде лек и пъргав и застава  и при най-малката молба  на такава пози­ция в пирамидата, каквато му е хрумнало на някого, че той трябва да заема. Смешниците са игриви и неспокойни същества, които са родени да пръскат сълзи на струи по сцената и после да правят точно обратното - да се смеят неудържимо от щастие, за да разтушават публиката... За добрата публика обаче много по-смешен и жалък е атлетът, който се хваща на въдицата на клоуна и излиза от мястото си в пирамидата - обикновено най-долното или най-горното. Ето защо, и във вашите псевдогрупи от псевдо-балансьори има "птиченца", които скачат от шестия или от десетия етаж и остават на паважа завинаги; или пък цялата група изведнъж рухва, ко­гато най-силният се подмами от някой клоун или клоунка да се занимава с усмивки, целувки или пла­чове, когато не му е времето.
И за балансьорите това е хляб насъщний, но не по време на работа, а в почивката. Истинският ба­лансьор, както казах, знае винаги своето място в групата, и за нищо на света не би мръднал и на ми­лиметър наляво или надясно, ако някой го помоли с жален глас за това. Ако пък сте смешници, пак е добре: тичайте помежду краката на конете, търка­ляйте се през глава пред фокусите на окултните и религиозните илюзионисти, дупете се на публиката, точно когато директорът на цирка чете най-про­чувствената си реч... Колкото по-талантливо и иск­рено сте правили всичко това, толкова по-честно служите на Господа и на призванието си. Така че, не мразете нито шута, нито палача, нито дресьора или илюзиониста - всеки е на мястото си в живота; и без един от вас, ако е на своето собствено място, Битието би рухнало моментално. То и затова се руши на места и Бог настоятелно се занимава с кърпене и ремонтиране, понеже всеки иска да отиде или да остане там, където не му е мястото, или да остане някъде за повече време, отколкото му е оп­ределено.
Така че, искам да кажа: ако вие сте си на мястото и можете да показвате на всекиго къде е неговото собствено място, приятелките и приятелите ви няма толкова много до страдат, да ревнуват, да се мъчат, и да преиначават истината.

- Може ли по-ясно и по-конкретно да се обясни в какво се състоят уроците във връзка с хроничното ми навехване на крака, а също и случката в планината?

- Ами, може... Всички участници в лятната пиеска, включително и ловджиите и туристите, които срещнахте и пр., бяхте в първия акт на пиеската преди 3500 години. Така наречените "ловджии" и "пи­яници" са пълноценни човешки същества с искра Бо­жия, при това със свои ярки таланти и добродетели. Някога в древна Индия, вашата браминска банда ги пороби и ги застави да ви бъдат шерпи и чернора­ботници в един хималайски манастир...
Прословутият Ангел (сегашното име на един от "пиеската") работеше най-много, но и ядеше много и просто физически не му беше възможно да покаже аскетически качества като другите, когато сечеше и изнасяше дърва за манастира. Тогава ти, която бе един от писарите в манастира, понеже също не ти бе чужд гладът и едва се справяше с постовете и предписанията, завидя на Пушо, че му дават тайно от вашите запаси за да не мръзнете в манастира, и затова един ден го причака малко по-надолу. Като трепереше от глад и "справедлив" гняв, ти му взе торбата и го обвини в кражба. Той дръпна торбата към себе си, но ти бе и един от бойците в манас­тира и затова много лесно използва собственото му движение - и той падна в пропастта. Не само че не го извади веднага, но и му изяде торбата с яде­нето... [За себе си] бе напълно права, поне що се от­нася до перманентния глад в манастира, тъй като главните брамини бяха тлъстички, а само вие - по-"простите" - се ползвахте от правилата и "привиле­гиите" на постенето... Прав беше, но постъпката ти беше лоша. Нито храната, нито дървата се да­ваха на нисшите светии - вие мръзнехте и гладу­вахте като кучета, под претекст, че то е нужно за саморазвитието ви. По подобен начин се разиграха и редица най-различни вземания и давания между оста­налите обитатели на общината, поради което в Книгата на Живота се написа кой как и на кого ще трябва да се изплати през вековете.
Сегашният ви живот е един от последните за разплащане. Ето защо си прощавайте, помагайте си и живейте пак задружно, но този път истински. Много истории имате зад гърба, още малко остават за разплитане и за оплитане. Като разплитате старите, гледайте да оплитате новите така, че да не остава за довършване, тъй като се приключва с това Небе и тази Земя. Със старите взаимоотно­шения се приключва, а новите продължават нещо, започнато отдавна.
 Има и хубави неща от мина­лото. Не пропускайте случая да си припомните ра­достните срещи и преживявания и да ги продъл­жите. Бог само на това се радва - не толкова на мо­литвите и на изявите ви. Едно приятелство струва колкото 100 000 подвига на светията, а шедьоврите на гениите, трупани през цялата вечност, не могат да се сравнят с един миг истинско щастие при сре­щата и разбирателс-твото между сродните души! Рано или късно, всеки ще опита това; но вие, които сте от първите, не унивайте, а продължавайте да раздавате с пълни шепи и да не търсите своето право; не се замисляйте какво и колко ще остане за вас.
 А сега имам да ви оставя още една дума, с която да си помагате при трудни случаи или да постиг­нете това, което желае душата  ви: оуриун. Заради нея се наложи да изпуснете този влак, защото тя трябваше да бъде получена тука, а не другаде. Ще видите особената ú сила – по-различна от тази на предишната дума. В какво е разликата, ще се уве­рите сами.

Коментар от 7.09.2010 г., 7:43:18.   В това осияние има още едно нещо, което не сме изпълнили, както стотици други. Изминали са 13 години, текстът се преписва от оригинала, редактира, оформя и оповестява едва днес. Затова и дума не може да става някой да е направил опит да преработи "най-гениалното българско стихотворение"  "Хаджи Димитър" от Христо Ботев, за каквото го считат българските литературоведи и както го нарича тука и Елма. Естествено, то има своите несъвършенства и езиково, и като поетика, но е влязло в нашето национално съзнание като неизтриваема щампа и не сме способни и за миг да си представим, че може да се измени и буква. Всъщност, гениални в него са само три куплета. По подобие на десетилетията работа на Учителя в България за изкарване на българската народна песен от ада и на усилията Му, заедно с учениците от Специалния клас, да променят положително и много текстове, и тук Той иска да направим фундаментални трансформации: "Като променùте сега тъжните му строфи и образи с положителни, ще получите магичен поетически ключ към дома на зелмоидите, които се зародиха на Земята именно тук - в недрата на райските върхове и скалù в Централния Балкан".
          Ако човек е буквалист и стандартен ценител на една национална и светска култура по подобие на специалистите, той в никой случай не може да си позволи и да допусне да се признаят каквито и да са варианти. Всеки такъв опит той с негодувание ще нарече "пародия" и даже ще похули и преследва тия, които са се осмелили. В Космичната Школа обаче ясно се вижда, че голямо количество от националните и общочовешките шедьоври са червиви с адски мисли, чувства и образи и че обслужват масово целите на ада. Това не е лаическо и тясно сектантско твърдение, а един печален и страшен окултен факт. Умовете и сърцата ни са заразени по този начин още от началното училище. Учебниците и учителите преповтарят едни и същи текстове и тълкования десетки години. В името на историята и локалната етика и естетика, лютата омраза, по подобие на лютата манджа и лютата ракия, по правило са много по-експресивни от "постните" опити на високо идейни хора. Явяват се национални таланти и гении, ко­ито въплъщават тия специи в пламтящи стихове и песни и ги забиват като стършели в народното съзнание и подсъзнание. Историците и литературоведите, като смъртни хора, които все още се прераждат, нямат ясновидство в астрала и нисшия ментал и затова не могат да видят егрегорите и елементалите, в каквито се превръщат всички подобни културни феномени.
      Затова е тъй важна работата на Учителите и Посветените по преработването на тези естетически чудовища, които с векове пият силата и разума ни. Ние ги декламираме и пеем с наслада, без да подозираме, че това е едно астрално и ментално пиянство, месоядство, наркомания. Посветеният обаче е майстор, той вижда Божественото и гениалното в подобни национални или общочовешки продукти и има силата да ги трансформира. Той не се отчита пред казионните учени и изкуствоведи, защото те са слепи, в това отношение абсолютно невежи. Посветеният се отчита само пред Бога, пред зрящите души, пред бъдещото човечество. Както до средата на миналия век на Изгрева, така и до днес, подобни опити може да не са тъй "вкусни" и замайващи като оригиналите им, защото гениите на новата музика и поезия още не са се родили. Това се очаква едва в Шестата и Седмата раса. Но щом Учителят е насърчавал такива опити и вече са ни дадени мо­дели, ние не можем да се откажем да ги следваме. За нас е важно дали адската какавида се превръща пред очите ни в ангел или пеперуда – това е важно. Крилата й може да не са изрисувани тъй "зверски" като шлема на какавидата – младежите ни употребяват тая дума съвършено точно, колкото и да не ни харесва. Със същата страст и сила те повтарят и думата "адски". Тя изразява именно звучността и наситеността на астралните бои, които произвеждат и с които рисуват егрегорните таланти и гении. Мексиканският сюрреализъм на техните пъстри и ярки образи не може да им се откаже – очите и ушите на астралеца ги поглъщат с охота, наведнъж, както се поглъща кървяща пържола или "ракия-смъртница"... Друг е въпросът, каква жажда си мислят те че задоволяват по този начин и кой е виновният тая жажда да си остава незадоволена.
      Ето защо, тук се осмелихме да представим една бледа пародия на въпросното Ботево стихотворение, която е много далече от поетически и естетически шедьовър. Не това е целта, нито имаме таланта за това. Тя е само първият опит за изпълнение на "домашната работа", заръчана ни от Някого преди 13 години.  Един несръчен, но принципно верен модел от нашата лаборатория, за да покажем насоките как какавидата може да се превърне в пеперуда. Не с боите и яркостта на гения, но с успешно преобразяване и раждане на нови архетипи и образи в духа на Новата Култура - истинска, жива, немесоядна "пеперуда", колкото и да са невзрачни колоритно крилата й. Опитахме и видяхме – тя е наистина жива, може да лети... Но чисто естетически, тя е само едно плахо предизвикателство, така че един ден да се намесят истинските, новите, слънчевите поети, за които ни говори Учителят, че вече идват. Каквото и да се е получило, то не е по-малко търпимо от преработките на народните песни в Специалния клас на Изгрева по внушенията на Учителя, обнародвани в автобиографията на Весела Несторова (виж осиянието "Бяла и черна култура" от 24.01.131(1995)г., книга 21, стр.6489, както и "Тоз, който падне в бой за обхода, той не умира" от 13.10.130(1994)г., книга 20, стр.6250).

       Ето какво дойде почти без забавяне и задрасквания късно снощи на 6 септември 2010г. - един от националните празници на България:

Жив е той, жив е, там, на Балкана,
оставил рало, оставил къща.
Милно го милва мома Милкана –
юнак целува, юнак прегръща.
Птиченце пее, трепти му гушка;
бисер блещука в трева зелена;
зари светлеят, гора се люшка,
уста прославя цяла вселена.

Щастлив юнака, а на небето
слънцето грее, свири щурче.
Жетварка пее нейде в полето -
ручейче руква, по-силно тече.

Жътва е сега, пейте, невинни,
тез дивни песни; и вие, ръце,
милвайте всичко в тез райски градини;
бликай, извирай, юнашко сърце!

Тоз, който нощем бразди небосвода,
той не умира! С него немеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят.

Денем му сянка пази орлица,
и вълк му лицето кротко ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи.

Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее –
Балканът пее радушна песен.

И самодиви в бяла премяна,
чудни, прекрасни, песни поемнат,
тихо нагазят в трева зелена
и при юнака дойдат, та седнат.

Една го нежно прегръща, милува,
друга го пръсне с вода студена,
трета го дъълго в уста целува,
а той я гали - мила, засмена.

"Кажи ми, сестро, де`й Свободата?
Де ми са дружки - вярна дружина,
дет` зарад обич оставят родата,
щото не искат и те да загинат?"

И плеснат с ръце, та да прегърнат,
всичко и всички, ей тук, на земята –
Прегръщат, пеят, доде ни върнат,
млади, щастливи, на небесата.

Съмна се вече. И на Балкана
няма ни къща, няма ни рало.
Снове юнакът, снове Милкана,
да напрегръщат голямо, мало...


...Хлебътъ нашь насъщний....
....както на небето, така и на земята...

(Композиция с връх Ботев и Kaleb Martyn)

СЪДЪРЖАНИЕ
/