Книга 28


23.VІІІ.133(1997)г.
Пловдив

ВЕРТИКАЛНИТЕ ПОСВЕЩЕНИЯ
ЖЛО / ЕИС


Алнаùр в съзвездието Жерав – вълшебната звезда на Доницети

Днес в 9ч.59м. бе даден Аsc. на Е.И.С. от Велико Търново, а в 10ч.01м. се даде с точност до стотна от секундата - 1°24'51",57. В самото начало, при даването на знака махалото потвърди предположението за асцендента му. Какво означава особеното му движение в случая?

10,10
- Божественото се отличава със слизане, духовното - с изкачване, а човешкото  - с вървене по равно. С движение "слизане" от ляво на дясно се оживява същността на съществата от Божествения клас на алохимите, които, слизайки на Земята в човешко тяло, трябва да добият мъдрост, равна по сила на любовта, в която пребивават изобилно.
Горещата любов на Онариóн сега трябва да се кондензира в мъдрост, следване, ученичество. Самоопределението към Учител, школа, клас и най-тесен кръг сродни души ще кондензира огнените извори на духа му в прекрасен кристал, и той няма да е повече безкрайно кълбо от пламъци във всемира, а малка спора от ониксов диамант. Ониксът помага както никой друг за трамбоването на алохимите в илухими и изграждането на новото илухимно тяло на човечеството. Психологически, това означава, способност за последователно изпълнение на импулсите във времето, а не за едновременен взрив на всички страни. Многообразието добива вектор, и силите на духа започват да строят храм. Храмът, за който говоря отколе, обикновено има ониксова подоснова, т.е. подсъзнание или душа, преминала през горнилото на еднозначния избор. Когато във всяка област на живота, без изключение, един алохим стане способен да избере само по един обект и започне да редува посвещаването си на тези обекти последователно, а не по няколко или много наведнъж; когато се научи да изпразва вдъхновението си перфектно и изцяло в един обект и едва след това да се посвети на друг обект по същия начин, едва тогава ониксовата подоснова се превръща в ониксов диамант - и Творецът се превръща в Последовател.
Огромната и необятна интелигентност и любвеобилност на алохимите [от Новата вселена] се съсредоточават във всеки творчески миг само в една точка, [всеки път] по посока на нещо [още] по-съвър-шено. Алохимите от Старата вселена не допускат, че може да има нещо по-съвършено от самите тях, и затова са крайно субективни и експресивни. Но когато някой от тях заслиза надолу и надясно, те имат шанс да изкристализират в обективност и импресия, добиват усет и понятие за натура, а не само за абстракция.
Ако наскоро Онарион синтезира Битието в музика, то сега преминава на ученичество, а изкуството и любовта му стават атмосфера. Да бъдеш последовател и да дишаш любов и творчество е едно, а да бъдеш създател и да дишаш мъдрост и възхищение - съвсем друго.
И когато пеещото ти сърце се превърне окончателно в ониксов диамант и започне да привлича не само пламъци, вихри и музи, но и души, жадни за Пътя, то ониксът окончателно ще просветне отвътре и ще стане напълно прозрачен. Напоследък това се случи спонтанно на няколко пъти и духът ти усети пространство от съвършено нов вид.
 Най-близката звезда до твоите координати в Битието е Алфа от Жерав. Не всички монади са кондензирани като звезди в супервселената, но звездите, най-близко до техните координати, временно поемат строителството на духовното им тяло.
Алфа от Жерав - Тоарùн по Галактическото Съглашение - представлява диамантен оникс в шестнадесетото измерение и превръща алохимите в илухими, с дебит 80 милиона в секунда. Видимо, това представлява грандиозна картина: 80 милиона слънца всяка секунда се превръщат в 81 милиона  кристала, които се пръсват от другата страна на Тоарин в безпределните светове на смирението! Тези кристали са живи, те са ембриони на кристалното човечество.
Художникът се превръща в апостол по вертикала, а не по елипса, и затова прескача степента на светийството и степента на праведничеството. Затова може да прави каквото си иска - да плува във всякакви блата, да слиза до дъното на ада и да възлиза още по-светъл, още по-прекрасен и съвършен. Такива вертикални посвещения съществуват, и те се отличават с пълната липса на страх и ужас. Светиите и праведниците тлъстеят или кльощавеят поради лудия страх за кожичката си, особено за душевната си кожичка, и затова се побъркват от оградителни формули и заешки погледи да не би някой да им навреди, защото се считат за по-особени и по-ценни от другите. Върховната заповед на Учителя и есенцията на истинското християнство - способността да погубиш душата си, за да я намериш - за тях е само празен звън, но те не са виновни за това. Гледайте със снизходителност и умиление театъра, който разиграват праведници и светии, защото те са много смешни на ангелите със своите уплашени погледи и побледняващи или зачервяващи се лица, когато съзрат опасност - обикновено мнима.
 Параноята ходи по илухимите, а истерията и гневът - по алохимите. Всички илухими от Старата вселена са параноици до един, и страхът от преследване ги е направил на куки и бъчви. Когато един илухим се предаде в ръцете на врага или отиде сам в ада, с пълна готовност дяволите да си похапнат от месцето му или да потракат по кокалите му за удоволствие, тогава именно идва най-великият момент в неговото развитие, когато за пръв път може да му дойде мисълта, че Господ може да не бъде глупав и може да е…

В този момент, както изглежда, Диктуващият е искал да довърши мисълта Си, в смисъл че Господ може да е имал предвид съвършено буквално пълното унищожение дори на собствената душа на илухима или пълното ú отдаване в ръцете на враговете, като единствен и най-последен християнски подвиг. По определени причини обаче Той отлага завършването на настоящето осияние за по-нататък. Няколко елфа и техните ангели, които съпровождат труповете на едни цветя, изведнъж попадат под Неговото внимание и затова Той се заема с тях (някой е купил за подарък букет с откъснати цветя...).
10ч.57м.

Възможно е за този случай да са разказани подробности някъде другаде, но най-логичното им място е тук. Приятелят, за когото е дадено това лично послание от Елма, е извънредно талантлив артист, музикант и художник, много оригинален и сърдечен човек с неотразимо чувство за хумор и високи духовни дадености. Дойде ни мисълта, че той може да е прероденият италиански композитор Гаетано Доницети, с когото много си прилича. 

А как виртуозно изрязва с ножичка профили – всички сме се смайвали!


По въпроса за оникса: още един "пòказен" урок. Елма говори за оникса в това осияние, без единаторът да знае, че Евгени има любим пръстен с голям оникс. Той го изважда и го показва. Свалил го е от ръката си предишния ден, защото една приятелка от чужбина, която ни е на гости, му била казала, че според нейния вътрешен контакт със силите, които й говорят, той трябвало незабавно да го махне и унищожи, понеже имал дяволско влияние...
 Ние и до днес обичаме тази приятелка въпреки обратните информации, които протичаха през нея, и независимо от съвета на Елма тя да престане да лекува хората и да им пророкува, преди да е станала ученик. На нас отдавна ни е извèстен този феномен: има много медиуми с голямо самоупование и вяра в духовете или "учителите", които им говорят. Те навсякъде стават фактори, преди да са били ученици. Ние с надежда ги очакваме да пожелаят да се завърнат в Класа, ако въобще са били в него, и да продължат да общуват със съучениците си, защото са ни любими души. По една или друга причина обаче (има силни астрални обиди и подчертано човешко его), едни не искат да се завърнат в Школата, а други въобще отричат, че това е Школа, понеже са лично засегнати. Самите ние сме доста стреснати от случаите, когато Небето ни вкарва в драстични ситуации с такива хора, за да изпита реакциите им. Силно огорчени, те пак тръгват самодейно и почват да пишат книги, да водят школи и лекции,  някои повличат след себе си купища лековерни фенове или влизат в друга школа или даже в някоя църква. Трети се свързват делово или интимно с хора от съвсем друга еволюция, които също нямат отношение към Словото Божие и Школата; четвърти просто се запиляват по света на гурбет или за приключения където им видят очите; пети и тука си пеят денонощно песенчицата "Първо пари, за да тръгне всичко останало" – намират си съответни цитати и денонощно си губят времето само за това. Прекъсват рязко връзките си с предишните приятели, отписват ги "завинаги", не искат никога повече да ги видят... Стават кармични врагове - ако ни срещнат на улицата или в планината, заобикалят ни отдалече... Обикновено ни гледат с много лоши очи, погледът им става грозен. Не са чели в Словото, че първият човек, когото срещаме след като си заминем в другия свят, е онзи, когото не сме одобрявали. Докато не го обикнем, не ни пускат по-нагоре. Други поддържат някаква връзка, но едносрично и хладно. Небето не пречи на всичко това – всяка душа трябва сама да си добие опита, докато не застане в другия свят пред Огледалото и не се увери като види аурата си, че реакциите й са били самолюбиви, астрални, и силно несправедливи. Често трябва да мине безславно цяло едно прераждане, докато имат шанс да се срещнат отново с хора и Учители с монада, да вземат изпита си за разпознаване и смирение и да станат като децата. Истинската сродност не е мнителна, обидчива и астрална - тя отговаря до последния детайл на най-великите думи, казани в духовната история на човечеството:

 1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти или кимвал, що дрънка. 2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание; и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм. 3 И ако раздам всичкото си имане за прехрана на сиромасите, и ако прeдам тялото си на изга­ряне, а любов нямам, никак не ме ползва. 4 Любовта дълго­търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, 5 не безобразничи, не търси своето си, не се раздразня, не държи сметка за зло, 6 не изтъква неправдата, а се радва на истината; 7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. 8 Любовта никога не отпада. Другите дарби обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са – ще престанат, знание ли е, ще се прекрати.   

Всичко това не означава, че самите ние сме безгрешни, но означава, че ако се обичаме истински, ще си прощаваме не  77 пъти по 7,  а  77 пъти по 7 на ден...  Има и такива версии в преводите на евангелията – със 77, а не 70. А седмùцата е Сатурновата цифра. Най-главният метод на Божествения Сатурн е Прошката. Вярно е и по-разпространеното число в тоя стих – 70. То означава да прощаваме мило и от милост, а не като саможертва. "Милост искам, а не жертва". Праведникът може да прости, но пак да си остане окумен, намръщен. Простил е, но си остава с убеждението, че е прав... Когато се смири и мине във Второ Посвещение, той се отказва от собствената си убеденост, покайва се, и тогава сам иска прошка от другия със сълзи на очи, с добър поглед и прегръдка. Ето истинският образ на покаянието! Не само защото "така трябва" и защото е станал по-сърдечен, но понеже и умът му се е усилил: видял е обективно, че не е прав. Прозрял е, че в него е работила логиката на астралната змия: "не като критерий, а като палач". Нейните заключения са винаги емоционално-отрицателни -  с огорчение, обида или злост, а това автоматично означава, че не са верни. Всеки знае как изглеждат очите и устата на астралната змия, даже и когато украсяват лицето на рехабилитиран професор.

СЪДЪРЖАНИЕ
/