Книга 28


17.VІІІ.133(1997)г.

САМОМНЕНИЕ И ВЗАИМОМНЕНИЕ
(Мисията ни на Пирин)

Всички фотографии към този текст са от същото време и място

Записки от хижа Пионерска, около 17 часá

На 14.08.133г. най-после времето се пооправи и ние разбрахме, че има възможност да се изпълни упражнението, свързано с трите планини. Двама приятели заминаха за Родопите; измежду оставащите на Белмекен (Източна Рила) има вероятност някой да изиграе ролята на самия в упражнението, а трима тръгнахме към Пирин, с надеждата да бъдем хармоничната тройка. Без приятелите, които помогнаха за багажа, това щеше да бъде невъзможно. С нощното влакче Септември-Банско и с едно скъпо, но услужливо такси, успяхме точно на 15 август да бъдем там - в подножието на вр. Вихрен, - и след това го изкачихме.
Като се има предвид различието и сложността на характерите на всеки един от тримата, ние се надяваме, че през целия ден успяхме да запазим едно много високо ниво на хармония, разбирателство и вътрешна радост. Датата, дадена от Елма, се оказа с най-добри аспекти, и при това – християнският празник Успение Богородично. Двама от групата идват за пръв път на Пирин и останаха възхитени и изумени от нео

бикновената му алпийска красота и величие. Разбрахме и почувствахме, че всичко това ни се дава не само във връзка с упражнението, но и за да осъзнаем колко тесногръдо е ширещото се схващане сред много приятели, особено по-възраст-ните, че Пирин бил "заклеймен" от Учителя като планина с негативно влияние поради многото битки между турците и харамиите тук. Време е да се освежат и задълбочат вътрешните ни познания и опитности не само във връзка с Пирин, но и с останалите ни планини - Учителят е казал, че е дошъл в България  заради планините въобще, а не само заради Рила. Ето защо, бихме били много радостни, ако чрез осияние ни се даде нещо повече за мистичната и космичната страна на Пирин. Досега сме схващали предимно три негови особености: славянската му същност, доколкото е доказано, че името "Пирин" произхожда от Бог Перун (интересно дали пък "Рила" не идва от славянския Бог на Слънцето Ярило (Я-Рила)?...); македонската му принадлежност и девствената, сравнително непокътната природа, в която природните духове са много повече и по-разнообразни, отколкото където и да е другаде у нас. Дали така наречената "панвселена" (етерният свят) не 

присъства в много по-голяма степен тук? В осиянието за еделвайса се казва, че именно чрез това цвете може да се попадне в самото Централно Слънце на панвселената - в двореца на самия неин цар. Само съвпадение ли е, че именно на Вихрен и по околните върхове, само в Пирин растат еделвайси? Не е ли свещено и старото на Вихрен Ел Тепе? Вихрен не възбужда ли славянския и български космичен вихър през нас - "вихрун"?...
От предишното посещение на Пиринска Македония съвсем наскоро и осиянието свързано с него, разбрахме, че сега тук става нещо необикновено, важно, уникално и фундаментално, за пръв път в историята на духовна Македония: освобождаването на 50 хиляди македонци, окончателно заплатили за насилията и греховете, извършени от тях, въпреки всичките им добродетели.
Защо двама от участниците са с преобладаващо македонски произход и изкачиха върха откъм най-стръмната му част; случайно ли е, че третият е от една далечна балтийска страна, чийто древен Бог се казвал Периунс? И оттук ли сега се работи с тази страна и околните ú народи, както ни се 

обясни, че се работи и откъм Източна Рила - от мястото, откъдето идваме сега, намиращо се на същата източна дължина, както е столицата на Латвия?
В ситуациите, които имахме, този път очевидно се работеше с числото 3 - дали защото тук се изпълнява упражнението с тримата души?
На 16-и сутринта, един от нас заяви, че е сънувал необикновен сън - че са дошли да го посетят негови много близки приятели от Съюза на писателите, дълбоко свързани със съдбата на Македония - от по-скоро или по-отдавна заминали за другия свят. Дали този сън е само под влияние на македонския ни произход и македонските ни вълнения сега - или действително става нещо необикновено?
Между другото, през целия ден на 15 август на Пирин, единият от нас имаше желание да пее и пяхме песента от Учителя "И скачам аз като птичка от клон на клон…" – тя  завършва с образа на  изправения връх, който ни зове "кротко там нагоре"; а друг не престана да си тананика "Пъстървата" от Шуберт. Означава ли нещо това?...
Когато тръгнахме надолу по дългия път, виещ се прекра-

сно по склоновете на Пирин, един от нас се разпя и увлече и другите - и така изпяхме много от песните на Учителя с голямо вдъхновение. В един момент изведнъж изтръпнахме и сякаш съвсем реално преживяхме и видяхме картината, която ни описа този от тримата, който обеща да попита дали всичко това е вярно: една километрична процесия от светящи и пеещи духове на синове и дъщери на Македония, току-що освободени от недрата на Пирина, където с десетилетия, а може и с хилядолетия са били кармични затворници. По внушение или не, като съвсем живи, разпознавахме лицата и чувахме гласовете на безкрайно скъпи нам от българската история поети, писатели, дейци и борци за свободата на отечеството ни и духовното му възвисяване. Няма българин, който не би се разплакал и при най-бледата представа за подобна картина, дори и да е от фантазията на заклети българи и македонци-родолюбци. О, ако можеше всичко това да се изобрази на филм! Общо взето, големи вълнения… Между комитите и вдъхновените чела се виждат и чалми: духове на бивши наши врагове или приятели, добри хора - турци, които са 

паднали не по своя воля на тази земя и сега са разбрали какво е България и какво е Учителят; и защо в този век българската духовна култура и българският език са в центъра на вниманието на цялата вселена. Въображението или нещо друго вижда в дългата редица по шосето и хора от други националности, включително и латвийци, поради това, че те сега имат своя представителка на Пирин и са едни от първите, които разпознаха Учителя и най-масово са идвали на Изгрева и Рила до 1944 г.
Каза ни се също (но молим за потвърждение), че тази нощ в духовен Пирин е имало грандиозен празник на освободените духове македонци, където са се срещнали хиляди и хиляди съотечественици от нашата история, разпознали са се, и радостта и веселието им нямали граници.
Неочаквано, по шосето една кола спира и от нея излиза още един македонец, този път жив - брат на този, който ни разказва всички тези видения, - живеещ в чужбина... Между двамата не е имало никаква уговорка, нито са очаквали, че ще се срещнат точно тук и точно сега… Когато на някой му работи вътрешното радио, не може да не бъде на мястото на 

такъв празник точно когато трябва! При толкова много уникални красоти на България, защо е избрал точно Пирин?

"…Най-много дезертьори от Божествената Кауза "Прима" 

имало сред ангелите и медиумите. Измежду 681 материализирани синове, събратя на Адам и Ева, 95% са станали жертва на Лукавия…" (Из "Бунтът на Луцифер" - Х.Х. Бенитес)

"…Единадесетият ми отскок бе толкова силен, че промени посоката ми…"

"…Каквито и да са били елементите на моето видение, те положително не са от тази Земя…" (Из "Втория пръстен на силата" - К. Кастанеда)

"…Дон Хуан каза, че трезвостта, която е необходима, за да може  събирателната точка да събере други светове, не е въпрос на импровизация. Трезвостта трябва да се развие напълно и да стане сама по себе си сила, преди войните да могат да почнат безнаказано да разрушат бариерата на възприятието…" (Из "Огънят отвътре" - К. Кастанеда)

Трите мисли, които се паднаха при спонтанното отваряне на тези три книги, очевидно отговарят в най-висока степен на описаните преживявания и на проблемите и пиеските, които 

се разиграват чрез нас напоследък. Особено точна е последната мисъл, от която става ясно, че истинските ясновидци и мистици, постигащи непатологично контакта с отвъдния свят ("преминаващи бариерата на възприятието"), се отличават с абсолютна трезвеност и не биват влачени от аутизми, индивидуализми, духове и настроения, поради което информацията, която ни дават, е автентична - не е измислена или илюзорна.
От втория цитат разбираме, че видението в Пирин не е било субективно, че е реално.
Първата паднала се мисъл вероятно има пряка връзка с най-древните и по-новите ратници за каузата на Македония - не само локално-географска, но и космична Македония. Може да се предполага, че в бунта на Луцифер са участвали преобладаващо количество македонци, но затова и сега, при тяхното освобождаване от ада, като много пламенни и способни, те всичките до един, според едно от последните осияния, в най-скоро време ще се влеят в първите редици на Бялото Братство. Крайно впечатляващо е съвпадението между коли-чеството на събратята на Адам и Ева и официалната версия 

за годината на създаването на Българската държава (681г.). Тази дата не би трябвало да противоречи на сведенията, че имаме държава отпреди 30 хиляди години – в историята има различни етапи.

13,58
- Ако се научите да разшифровате историческите дати в съответствие с космичните събития, ще видите, че съвпадението е пълно. Ето откъде най-големите пророци черпят знанията си!
Пирин е земната проекция на същия свят, от който произлизат и египетските пирамиди. Неговите върхове са и досега убежище на древноегипетските Посветени, на космични цивилизации, които основаха не само египетската, но и елинската, хималайската, кавказката култура.
Всички младонагънати планини, духове и хора са ръбести. Старите планини и духове са по-заоблени и не поразяват никого, с когото общуват. Това се дължи на продължителното въздействие на милостта и мъдростта върху характера им. Не случайно в съвременния български жаргон "ръб" се нарича всеки "мла-

донагънат дух", който не се интересува от правдата на околните. "Ръбовете" правят каквото си искат и когато искат и в тях чувството за колективност е 

нулево. Старанието да заобляте такива характери, т.е. безхарактерности, са усилия от пусто в празно. То е все едно с ръчен шмиргел и пемза да заоблите ръбовете на Хималаите… Колко живота на колко работници са необходими?!... Това е не само безсмислено и опасно, но е и неетично. Ръбовете на младонагънатите сърца, умове, души и духове са пълни с нерви - и да ги пúлиш, значи да си съучастник на ада.
"Старонагънатите" ученици, адепти и мъдреци от архайската ера имат право да бъдат само алпинисти и нищо друго. Вие трябва да се изкачвате по ръбовете и върховете на недодяланите същества и да слизате оттам с безкрайна нежност и внимание, с велико търпение и дълбоко разбиране на същността и ролята им. Да положиш ръб срещу ръб - това значи ти също да си "ръб"… В дихармическите взаимоотно-шения, абсолютно винаги срещу ръб стои овалност, 

а срещу овалност - ръб. Ръбове се противопоставят, блъскат и чаткат само в кармичните взаимоотношения. Съдбата така мъдро нагажда съществата и нещата едно спрямо друго, че всеки ръб си има 

за дружка ръб, ако още порязва. Вашите "дружки" не са само роднините, съпрузите и децата, не само колеги и приятели понякога, но и съседите ви. Изключено е да бъдеш "ръб" и да нямаш "ръбове" съседи. Който порязва, трябва да го порязват.
Колчем престанеш да порязваш с мисъл, чувство, постъпка или език, Бог веднага ти дава други съседи, други роднини, друго обкържение  - и меките сърца и души, за които копнееш отдавна, неизбежно те нао-бикалят. То е същото като зъб и зъб, и зъб и междина при зъбчатите колела. При лошите хора, винаги има най-малко два зъбеца, които се изпречват един срещу друг. Никой не ще да е междина, когато другият е зъбец - и обратното. Ето защо, досега колелото на историята и всичките му допълнителни зъбчати колелета са почти напълно изпотрошени - и даже в духовните общества машината на съгласието 

не върви.
Да искаш нещо и да го направиш на всяка цена когато и както поискаш, а в същото време да си свързан с други души около тебе - това значи, че си още 

"ръб непоръбен". От непоръбените ръбове висят грозни конци и мирише на леш. Значи, има и Божествени ръбове, но те са поръбени с красиви шевици или бодове от ръката на еволюцията, от усилията на доброто сърце, което има само един синоним: съобразяване. Почти всички добродетели и действия, започващи с тази Божествена представка ("съ-" или "со-"), извират от сърцата, които са добри. Например, думата "съобразяване": може да се съобразява само този, който сам има образ и дълбоко почита и уважава другите същества около себе си, като същества с образ. Ако това съобразяване, почитание и уважение липсват, то или ти нямаш образ, или унижаваш ближния като същество без образ. Това са безобразия пред лицето на Бога, чийто образ би трябвало да се отразява красиво и пълно в Неговите подобия.

От всичко това следва, че съобразяването, почитанието, уважението, способността за координация с колектива и най-висшата добродетел – бла

гоговението - са присъщи само на същества с образ. Съществата с лица, дори и подобни на човешки, далеч не винаги са образи, понеже "образ" е дума за земния лик на небесно същество, т.е. същество, създадено по образ и подобие на Бога. [Иначе] дори най-изумителните красавци и красавици сред хората и ангелите, дори и най-префинените физиогномически типове са само модели от конфекцията на Ремонтното Битие, имитиращи образ и подобие на Бога и на Божественото, но без искрата на живота в сърцето си.
Искрата на живота, т.е искрата Божия, протича неизменно най-малко между два потенциала: един висок и един нисък. Без потенциална разлика, всякаква искра и всякакъв ток са невъзможни. Каква е потенциалната разлика на съществото с искра от Бога? - Когато се спуска надолу, съществото с искра от Бога изпитва милост, снизхождение, и жажда за коор

диниране. Затова там токът протича без съпротивление и може да върши работа. Когато отива нагоре, съществото с искра от Бога изпитва почитание, 

уважение и благоговение - и пак застава, при всеки отделен случай, в оная единствена точка, в която напреженията са най-малки и изтъкването на собственото желание или мнение липсва напълно.
Да благоговееш пред по-висшето, означава, първо, да не смяташ себе си за единствен, а да допускаш, че може да има по-напреднали от теб и да си способен да разпознаваш и да се възхищаваш. Ти течи изобилно и буйно надолу само тогава, когато свободата те повика; ти се разливай тихо и благоговейно без нито един блик или шумче в недрата на сърцето си, когато течеш в равнина, помежду диамантени върхове, от които има какво да научиш. Ако бълбукаш и се пениш в нозете им, ти ще слушаш само себе си и духовете, които те напъват да пророкуваш и да водиш, но няма да отразиш красотата на върховете около тебе. Когато има върхове и звезди 

или слънце, стани езеро, тих вир, огледало! Когато е мъгла, студ, проза, недоимък откъм хляб и Истина - само тогава бликай и шуми подобно на гейзер и падай като водопад в душите на хората!
Смешно е сам Христос да раздава топли хлябове, а ти да търчиш сред множеството, до което те още не са стигнали, и да им предлагаш помпозните си пасти и окултни бонбони и петленца…
Какво да правят хората - те са гладни и се нахвърлят на всичко. За известно време ще им залъжеш глада. Понякога и това е хубаво - да ръсиш мъдрости и сентенции, да позираш с цитати и астрално ясновидство. Небето допуска това, за да дочакат душите живи истинския хляб. Но ако слепият продължи да води слепи и да се изказва красиво за хляба, Господ ще го държи отговорен.
Новото, което не знаете, е че наистина не само 

децата на Бога, но и децата на другите създатели са също вътре в Бога, а не някъде вън от Него. Сърцата с роса, искра или частица от Бога се отличават с мощно електромагнитно поле и затова, при среща, между такива се осъществява мигновено привличане или мигновено заставане в орбита. Тези, които се привличат, стават едно, без да губят особеностите си и без да съдят нищо и никого; а тези, които са противоположни или крайно различни, светкавично се подреждат по орбити. По това [именно] ще познаете едно общество от същества с искра Божия или с росинка или кристалче в сърцето си. Съществата с искра се привличат и съединяват в ядрото на подобен всемирен атом; сърцата росни капки предпочитат да са в орбита; а сърцата-диаманти сега се създават, и за тях никой нищо не знае.
Сърцата, умовете и телата на същностите, кои

то имитират същества, нямат нито искра, нито капка раса, нито частица от кристал в същината си. Ето защо, те се движат почти изключително само между две чувства: животинския страх и животинската агресия. Има защо да ги е страх: ако някой им грабне притежанието, те остават без нищо. Децата на Бога имат разум, душа и дух; нещо повече - те имат най-мощните извори на Битието в себе си: Любовта, която дава, и Мъдростта, която не осъжда. С тези 6 висши тела, които са безсмъртни, те не могат да загубят нищо, ако някой им отнеме ума, сърцето или физическото тяло на Земята. Ако трепериш за здравето си, Бог също те поглежда изпод вежди и започва да те проверява истински ли си, или не си истински. Истинските същества са абсолютно, тотално безгрижни за здравето, живота и свободата на душата си. Неистинските същества, както 

и същинските, но заразени от неистинските, се разпознават по богатата палитра от страхове, мании и агресии, които ги гонят по стърнищата и стъгдите на човечеството. Те не могат и не желаят да се координират - и светът за тях е физическа или окултна касапница или постоянна мистическа война. И това за всички тях е точно така. Те не грешат ни най-малко, тъй като се страхуват и воюват по всички правила; нервите им треперят постоянно, страхът за собствената им физическа или духовна кожа е неуправляем. Но смешното се състои в това, че те воюват с въображаеми врагове...
Щом си въобразиш, че нещо или някой е "враг", ти създаваш реална мисъл-форма, реално чувство, подобно на гъсеница или дракон, и страхът ти се превръща в необуздана агресия: населяваш пространството около себе си с чудовища, на които сам ставаш 

жертва. Но ставаш жертва и на други, нищо неподозиращи същества, които са по-слаби енергийно от тебе в този момент, или на тяхната степен на ево

люция.
Служебните същности и механизми на Битието, наречени от вас "дяволи", "андроиди", "феминиди", "вампири", "елементали" и пр., както и повечето природни същества, се поддържат засега в тези форми и с техните функции в съзнанието на Бога, за да не се разпаднете съвсем. Нормалният организъм на Разумното Космично Човечество прилича на една съвършена и разумна Божествена машина, в която всички части се зацепват правилно и са съединени една с друга по закона на Любовта. Повечето хора и ангели обаче след грехопадението се заразиха от страх и грубост, от порочен индивидуализъм, егоизъм, тщеславие и самомнение, поради което изключиха магнитните си полета и се разпръснаха по един безобразен начин извън духовното и Божественото пространство. За да ги събере отново в Божестве

ната машина, според тяхното място и предназначение, Господ употребява неимоверни усилия да възвърне родовата им памет и да ги накара да си спомнят, че те имат Божествен произход и, следователно, трябва да бъдат или в пълно сливане и единение, или по местата на техните орбити.
Като не могат мнозина да самовъзбудят или взаимовъзбудят Божествените си полета, Бог им праща служебни същества - или по-скоро същности, механизми, които да ги сложат на мястото им. Тогава, щеш не щеш, ще стоиш до онзи, от който се страхуваш или който е от противоположната партия, защото вие сте част от едно Цяло. Тогава само винтът или скобата са в състояние да ви задържàт в един машинен възел; а когато се налага - и нитът, и заварката. Най-упоритите и бездарни негодници, които нямат понятие от любов към врага и съвместен 

живот на милиметри разстояние с хора от противоположния лагер, биват не само занитвани и заварявани за тия, които им са противни, но понякога кармата използва и тяхното сплавяне.
Да бъдеш кармическа сглобка - това все още е търпимо, макар и адски мъчително. Но да станеш кармическа сплав със същество от съвсем друга йерархия и със съвсем друг морал - това е последното средство на съдбата, за да се отучи един отцепник от мисълта за себе си и грубото потъпкване на колектива и чуждата истина.
Вижте колко е просто! Като се събудите и почнете да усилвате полето си; като изпитате жажда за Божествено сливане и Божествено участие в орбита, сам Бог или Неговите конструктори ще видят това и ще махнат винтовете и скобите, в които ви държат заедно. Ако видят, че вие си оставате на съ

щото място и машината работи безупречно, повече няма да ви пращат служебни същества, бурми, гайки и вериги. Ако обаче веднага побегнете, за да се ос-

вободите от своето строго определено място в Божествения организъм, дългите ръце на конструкторите ще ви върнат и пак ще ви закрепят където трябва, помежду малко или много различни същества; и, ако се налага, ще ви занитят и запоят!
Рано е още да се говори за свобода. Свобода има само там, където има непреодолим стремеж за сливане, съчетаване и живот в конструкция. Ако искате да си починете от конструкция, Бог ще ви направи алохим и вие ще полетите сам из просторите. Тогава възторгът се увеличава до максимум и примирението изчезва без следа. И това е предвидено в даровете на Господа, и един ден всички вие ще бъдете освободени от околните същества и обстоятелства, за да може частите на машината да си починат. Това е върховно щастие, необходимо потъване в нирвана; бесен летеж със скоростта на екстаза и 

свободата над всички закони и обвързаности. След това пак ще се включите в някакъв нов Божествен 

организъм и ще престоите там, доброволно и с радост, толкова, колкото е необходимо на Всевишния. Тогава няма вече да има отслабване на взаимната хармония и привличане, и затова няма да има нужда от служебни същества - съпруги и съпрузи, роднини, гайки, преси, калъпи и пр....
Като ви благодарим, че и сега сте се събрали без да се търкате и отблъсквате, ние удостоверяваме вашата принадлежност към един малък Божествен организъм, за който служебни същества не са необходими. Ако в някого отслабне любовта и благоговението пред Божественото в ближния, той непременно ще загуби усмивката си, и очите и веждите му, челото му, ще се превърнат в картина на проблем... Тогава Бог ще изпрати калфи и чираци от Ремонтното Битие  - игриви и неприятни духчета и хора, -  които да го понабият и поизпохапят вън от вашата 

дружина, та да закопнее да върне благостта и усмивката си...

Ето защо, приветстваме всички, които се събраха сега в тази Божествена къща и се откликнаха на поканата за участие  в първата Божествена паневритмия в града на Духа. От този ден, Пловдив започва да набира височина - и първите зрели плодове скоро ще паднат сами в кошницата на Господа. Измежду тях ще видите и докоснете три чудно хубави ябълки, узрели напълно, без червеи, поради вашата обич и хармония в момента. Останалите, които не бяха чутки или си намериха други занимания, също са обични деца на Татко ни; и те, рано или късно, ще си дойдат в нашето семейство, с повече или по-малко червейчета. Но и това е хубаво - няма да са заразени от химикали... Понеже пък има едни такива лъскави и сладки праведници и окултисти без следа от астрална гнидичка, но натъпкани с ментални, будически и атмически пестициди! Оставете тях за сим

позиумите, говорилните и пъчилните. Като се попъчат, те ще видят, че ония с раниците по върховете са по-близко до Космоса и безсмъртието, отколкото са ги мислили.
А сега, не се препъвайте повече да говорите зад гърба на ближния и да се оплаквате от бавнички и несъобразителнички, тъй като това са вашите братчета и сестричета, които още не са ходили на забавачка. Като минат през детската градина на съобразяването, и те ще престанат да се интересуват от себе си, ще захвърлят окултните залъгалки и мистичните свирчици и знаменца и ще се запишат в първо отделение. Заедно с това, те са и ангели от много висши йерархии, които още не могат да проходят по Земята. Да се научиш да ходиш, не са достатъчни само 9 месеца или 1 година. На някои особено дълбоки и съзерцателни ангели са необходими 9 живота на Земята, за да се научат да ходят по човешки. Да ходиш по човешки, а не по ангелски или дяволски, значи да се научиш да ходиш по пътища и по пътеки. Пътят има определена дължина и се изминава за определено време. Пътят, в духовен и Божествен смисъл - Христовият Път -  означава ходене в пътя на смирението с група от сродни и несродни души, под прякото ръководство на Учителя. Щом някой не се отклонява от предначертания маршрут и не завлича след себе си наивни души по сокаците, той няма да се загуби и да се надява само на себе си и на духовете си.
Съподреждане - ето основата на Христòвата, хипервселената! Отвътре сливане, отвънка – подреждане. Ако при това само за миг някому мине мисълта, че Тройният Ритъм е самото сърце на Божия Дух, той ще вземе думите насериозно и наистина ще се опита понякога да живее сам, понякога с друг, а понякога - с цяла група. Обичайте се и си услужвайте в това отношение, за да може Божествената Машина да мине без болтове и кармични стегачки.

Хар, Харáр, Ярáр!

Самомнението си отива, взаимомнението пристига.
16,06
Написано на Рила, хижа "Пионерска"

СЪДЪРЖАНИЕ
/