Книга 28


7.VІІІ.133(1997)г.
Рила, област Белмекен, лагер Равни чал

ЕДИН ВАШ ПРИЯТЕЛ


11,14ч.
- Тази сутрин се наложи да си изясняваме проблема с ко­тенцето, поради думите на Елма за него в предишното осия­ние. Приятелите бяхме на различни мнения по въпроса, дали то трябва да бъде свалено от Рила или не, мислейки, че каза­ното отгоре търпи тълкование. Всички много обикнахме това котенце и по човешки никой не би искал да се разделим с него. Още повече, че в осиянието е казано, че проблемът не е фатален.

Този път импулсът бе да получим отговор от Учителя чрез отваряне на беседи. Отговорът бе, че така или иначе се налага коенцето да си отиде вкъщи, дори и да поплаче. То­гава най-рационалният и бърз начин да изпълним заръката бе Чари да бъде взет от един приятел, който си слиза тази сут­рин в София, но тъй като всеки има свещената свобода да взема и сам решение, той не почувства, че може да направи това, тъй като е ангажиран с десетки задачи за най-кратък срок. Тогава приятелката, която го бе донесла, реши сама да си изпълни задачата. В случая, тя реагира както някои други приятели, имащи опит със Словото и Делото: ако ни се каже нещо ясно и категорично и го изпълним незабавно и с любов, последствията могат да бъдат само добри. В обсъж­дането на този проблем ние подчертахме позицията на Учи­теля - на Този с Когото общуваме постоянно: че неизпълнени­ето на дадена Негова заръка или съвет не води непременно до кармично наказание, тъй като това е Бялата Ложа, а не про­тивоположната, но просто неизпълнилият или закъснелият нямат шанс да се възползват от благото, което идва при из­пълнение на Волята Божия.

Тъй като вътрешното чувство на някои от участниците в тези обсъждания бе, че е много по-важно най-после да помо­лим за отговори по личните послания на същата приятелка, което се отлага вече много месеци, тя прецени, че това сега е най-важно, а свалянето на котето може да почака още малко.
Секунди след това се случи следното: приятелят, който вече беше тръгнал да слиза, не забеляза, че котето се га­леше в краката му, и внезапно, за да прогони една муха, стъпи върху крачето му. То изплака, закуцука, но след това бързо му мина. За наблюдаващите това бе ясно потвърждение на не­малкия ни досегашен опит, че когато приключи срокът на Не­бесната закрила над което и да е същество, човек или ситуа­ция, ако не се съобразим с новите инструкции или вътрешния си глас, не може да се даде гаранция за по-нататъшна про­текция.

Ето защо, сега искаме да попитаме как точно да се разби­рат думите от осиянието, че проблемът с котенцето не е фатален и че поради някои замърсявания и изкривявания в об­ластта на фините токове на това място, Школата се била мигновено затворила. Повечето от нас считат, че котето в никой случай не може да е първа и единствена причина за това. Нима то само не отразява некоректности във взаимо­отношенията и живота тук, произтичащи от хората?

В този смисъл, не би ли било то и едно благословение, ако имахме сили от сега нататък да не допуснем нито една отри­цателна мисъл, чувство, раздразнение, изискване, съветни­чество и пр.?

11,44 ч.
- Приемете, че сладкото животинче е един ваш приятел, който си е заминал наскоро и иска да бъде с вас навсякъде. Вие вече усетихте нещо подобно. Този приятел обаче още приживе обичаше да налага мне­нието си и да настоява да се изпълнят неговите же­лания и съвети, независимо, че се стремеше да следва Високия Идеал. По тази причина, неговото вземане тук може да засили тази тенденция сред ня­кои от вас, и както виждате, и сега резултатите са налице. Така, че правилно е желанието и разбира­нето той да бъде свален надолу час по-скоро.
Оттук следва, че с всяка секунда закъснение върви не само разваляне на времето, но и изостряне на ди­сонансите. Нямам нищо против да отговоря на ос­таналите въпроси, но със съответните натрупва­ния на последствията от закъснението.

И наистина, въпреки ведрата, слънчева утрин досега, в последните 15 минути Белмекен и Равни връх се покриха с тъмни облаци и започна да гърми, въпреки официалната прог­ноза. В осиянието преди бе казано, че причината е комплек­сна и от текста ясно следва, че не само котето трябва да си слезе от това място, но и някои от нас (ако не и всички), но директно Елма не може да каже такова нещо: предпочита да ни преподава на живо. Тук не става дума за виновни, а за недо­изясняване на условията за присъствие в тази зона  или не­достатъчно осъзнаване от всеки от нас какви отговорности поемаме, оставайки си хора от стар тип.

Дали ще ни се даде още един шанс да останем - още по­вече, че очакваме нови ентусиазирани приятели в петък и съ­бота - или Небето ще ни вкара сега в още по-сложни ситуа­ции, поради пристигането на хора, които се ръководят от вътрешни гласове, оказващи отклоняващо въздействие дори върху най-вътрешни последователи на Учителя

СЪДЪРЖАНИЕ
/