Книга 28


3.VІІІ.133(1997)
Велинград

ПОСЛУШАНИЕ, ВОЛНОСТ И ПЪЛНО ЩАСТИЕ

21,31ч.

Само няколко дни след като се изкачихме и разпънахме палатка на най-подходящото място в района на Белмекен, в близката хижа избухнал пожар и опустошил целия покрив и по­вечето помещения. Може ли да се каже има ли това връзка с някакви промени, които се очакват, поради присъствието на хора, свързани със Словото, Делото и Живота в този район, тъй като досега има стотици подобни примери за възбуждане и ускоряване не само на положителните, но и на кармичните събития в такива случаи? Може ли да се предположи, че след като тази хижа десетилетия е била средище на неща, които не е уместно да се описват поради крайно негативното им естество, е трябвало в сегашния момент да бъде подложена на това кармично следствие? Откакто я помним, до момента на пожара, въпреки радикалните политически промени, на най-видно място в нея на стената висеше портретът на Сталин, а сега точно това помещение единствено е пострадало до та­кава степен, че и подът му е се е провалил изцяло. След като се каза, че точно тази област на Рила е на същата източна дължина, както и един северен град в чужбина, поради ко­ето работата на Учителя сега тук определя съдбата на този град и тази страна, а от там - и на една много по-голяма страна с много народи - може ли този пожар да означава окон­чателно ликвидиране на опасността от реванш на предиш­ните политически сили?


На 23 юли двама приятели имат импулс да слязат в се­лото, за да вземат част от багажа и особено храните, оста­вени в едно ведомство. По пътя неочаквано решават, че ще отидат до близкия голям град, тъй като тук няма как да преспят без пари или евтино, а в него има приятели. Още една причина: да тръгне с тях приятел от този град, който да помогне евентуално на багажа. Искаме да попитаме, имало ли е някакви по-дълбоки съображения на Небето, за да отидат те в Пловдив. Защо - ако Учителят е предвидил и внушил този вари­ант - не се намери нито един от тримата приятели, при ко­ито може да се преспи? Дали това, за пореден път, не озна­чава отсъствие на будност у приятелите, свързани със Сло-вото там - или има някаква друга причина?
Две неща, които заслужава да се отбележат: срещата с едно циганче-просяче на един мост, чиято реакция беше взаимно изненадваща - вместо да изпроси пари, с внезапно движение и кой знае защо, с очарован и изненадан поглед то бързо целуна ръката на еди­ния от двама ни и отмина, без да каже нищо...
Впечатляващо е и преживяването на един от двамата приятели: странно защо, чрез всички сетива, дори и чрез ми­ризми, получава живото усещане за присъствие в други гра­дове - Несебър, Созопол, Варна и особено Русе. Само субек­тивно ли е това усещане?
Отиват на гости при една приятелка, четяща Учителя и осиянията, но тя им отказва да преспят в дома й. Преспиват върху шалтетата си на цимента на ЖП гарата и рано сутринта се връщат до изходното за планината село. Оттук за­почват такива перипети, заедно с големите помощи на Небето, от които човек не знае да се смее ли, да плаче ли, или те имат някакво дълбоко значение...


Вместо да послушат категоричния и ясен съвет от пос­ледното осияние - да се носи лек багаж в планината, двама души помъкват нагоре три безумно тежки раници и една кофа с мед, и съвсем сериозно обсъждат въпроса, дали да не се вър­нат  да вземат и останалия багаж, а и да купят още про­дукти, които да носят... на главата си. В резултат на това, а може и по други причини, те изминават една нищожна част от пътя за цели 9 часа... Единият е с разранен ляв крак, а десният му, опериран в коляното, отказва да ходи. Другият получава силни болки в гръбнака. Става ясно, че повече не може да се продължава. С последни сили се поставя палатка и с влиза­нето в нея завалява дъжд, който не ги пуска от там цели 4 денонощия! Както лошото време, така и физическото им състояние не им позволяват в никой случай да тръгнат по-рано нагоре, въпреки чакащите ги гладни приятели. С каква цел Небето ги задържа там толкова дни? Въпреки всичко, и в този период те констатират помощта и Присъствието на Небето и преживяват особени състояния, свързани с Неви­димия свят и скритите сили в Природата.


Най-после, на 29 юли, изнасят целия багаж на изгорялата хижа. Рано сутринта на 30 юли, в единствената най-малко течаща стая на хижата, те се събуждат в особено блажено състояние на духа, без да разбират причината за това. Като резултат, идва следното стихотворение:

Янтарна, недрална светлина
тая нощ в душата ти извира.
Господи! И тя, и тя позна:
волност и Любов роят всемира.

Странно. От дъха ти ли, не знам,
миг по миг светът опрозрачнява;
космосът, от мащерка пиян,
бясно планините налунява!

Странно. Изначална тишина…
Духна някой звездната жарава…
Бог, ако си имаше жена,
тая нощ навярно я познава.

30/31 юли 1997г..

Умората от непосилния багаж, както и всички болки и рани, са изчезнали като по чудо, без да оставят и следа. Какво беше това? А невероятното събитие в Небесата пред очите на единия, случило се предишния ден при изкачването: от сли­ването на два облака се ражда, облян в светлина, зародиш, който се развива в богиня с арфа?...


Вярно ли е предположението на другия приятел, че тази богиня е новородено на Земята Божествено създание, привле­чено от хармонията между присъстващите сега на Рила? Има ли връзка между тези два случая? Интересно е, че след раждането на богинята, се роди и стихотворението.
Освен това, каква е силата, която вече на няколко пъти осезаемо и много приятно загрява точно определена област от гърба на единия приятел, където има медицински устано­вен проблем с прешлените, в резултат на което през всич­ките следващи дни не престава да ходи с раница на гърба си. Между другото, силно засегнатият пръст на левия крак на другия приятел също е вече напълно излекуван и може да ходи без превръзка.


Вярно ли е предположението, че възбудените прозаични и нервни реакции в района на лагера са послужили като ускори­телно средство, използвано от Небето, така че същите двама прия­тели неочаквано да напуснат това място, с дълбокото усе­щане, че това е правилен и необходим ход?
Искаме да попитаме Източника дали тази екскурзия щеше да бъде излишна, ако взаимоотношенията в лагера на това свещено място бяха преизпълнени с тишина и благого­вение, като условие за контакт с чудните същества, които живеят там?
Следва Божествен ден по склоновете и върховете на планината, пълен с Присъствие, красота и чувство за необик­новена свобода. Увереността на двамата приятели, че са постъпили по единствено правилния начин, е пълна. Първона­чалната мисъл е да стигнат до един център, където да прес­пят и да се върнат обратно. Оказва се, че няма места. В съ­щия миг, на рецепцията се явява самият директор на цен­търа, който проявява голямо внимание към тях и им предлага всички услуги - идеално са обслужени в извънработно време в ресторанта, предложено им е да пътуват с него до най-близ­кия град, което съответства на вътрешния им импулс. В ресторанта едно прекрасно момиче им създава нов малък рай - не само с участието на готвача, но и със собственото си мило поведение.


За кой ли път вече в душите им бликва отново желани­ето да се запее "Благославяй, душо моя, Господа!" и поговорки от рода на "Дето обич и Любов, там и Господ е готов." Моми­чето дори им предлага собствената си стая в комплекса, но те слизат още тази вечер с колата на шефа в гр. Н1.
Въпреки пълната хармония и очевидната помощ и При­съствие на всяка крачка, по-късно тази вечер и на другия ден сутринта, между двамата се разиграва странна пиеска, ко­ято е в рязък контраст с пълната Божественост на всички ос­танали преживявания. Причините, подробностите и поуките остават за личен урок за двамата приятели и, слава Богу, след доста сериозното напрежение и с помощта на Този, Който постоянно ни говори, те успяват да излязат хармонично от този проблем. И двамата са удивени от начина, по който - за пореден път - Небето преподава един сгъстен урок на живо, нещо като психохирургическа операция, която инсценира и сублимира типични лични вътрешни проблеми у героите на пиеската, от които те са страдали дълги години и биха продължили да грешат, ако не беше предприета тази хирургическа стъпка. Пред очите им и с тяхното лично учас­тие се осъществява типичното за окултното ученичество кондензирано осъзнаване и ускоряване на личната еволюция, под прякото ръководство на Учителя. Това съкра­щава Пътя – вместо за десетилетия, урокът се взема за ми­нути. Ето ка­къв е специалният коментар на случая, даден чрез осияние.

1.VІІІ.133г., 12,58ч.

                         ПИЕСКИ И ВАГОНЧЕТА...

При допитването кой от трите варианта да предприе­мем, едва на четвъртия път се даде потвърждение за вто­рия вариант, но само за 1/3 от него. Какво означава това?

- Това означава не 1/3, а изпълнение на варианта след 3 дни. Аз поставих снощи и днес тази пиеска, за да предпазя много хора и същности от поредни не­щастия. Вашата несъвместимост или субективно третиране на различието нямат право да затриват благословението, на което  Небето разчита. Но не потвърдих нито първия, нито някакъв трети път, тъй като тези три дни вие трябва сами да си решите къде и как да прекарате. Ако бях казал трети вари­ант, щях да пренебрегна втория, който се очертава съществен, но не поради чувството за дълг на първия от вас, а по съвършено други, небесни съображения. Дори и след това сте свободни, но тогава ще видим.
Някой от вас още не е напълно освободен, и за­това не искам да го насилвам с конкретни указания и съвети, за да опита докрай теориите си.
Никога не съществува вина. Никога! Вината е по­нятие и инструмент на ада, въпреки че и в Словото понякога Бог съзнателно използва този инструмент за поука и назидание, ако няма никакъв друг начин. Вменяването на чувство за вина е работа на брата на Господа -  обвинителят, който играе прекрасно ролята си. Пълната и безусловна защита на всяка душа, дори и когато е почти безнадеждно затънала, е работа на Защитника - самия Христос. Много добре знаете, че прокурорската окончателна при­съда е по силите само на нашият общ Баща.
Очевидна е невъзможността на Н. да поеме воде­щата роля в момента поради противоречие между неговият работен план и това, което сега ви казвам. Затова, благо умолявам сестричката Ми да импрови­зира изцяло прекарването ви поне през тези три дни.
Това е. Оставам си с вас.
По повод четворката ще ви говоря допълнително, по­неже темата е изключително важна.
13,17ч.


Пътешествието продължава от гр. Н-1 към гр.Н-2, про­тивоположно на всякаква логика и на класическата практика и желание в тези дни на август да сме възможно най-високо в планината. Заедно с това, чувството, че са в пълна хармония с плана на Небето и че изпълняват някаква важна задача не напуска приятелите нито за миг. Това се потвърждава и от незабавно възстановеното Присъствие и помощ от страна на Онзи, Който ни обещава съдействието Си отново в края на последното осияние, поради възстановената хармония и пос­лушание. Така например, телефонен разговор, струващ пред­ния ден 2600 лв. (в навечерието на назряващия конфликт), на следващия ден - със същата или по-голяма продължителност - излиза само за 108 лв., веднага след възстановяването на хармонията. Оказа се още, че от гр. Н-1 до гр. Н-2, двамата са пътували с един билет, без това да направи впечатление нито на самите тях, нито на кондуктора.
Освен това, квар­тирата, която им се урежда в този прекрасен и извънредно скъп курортен град, е една от най-луксозните, но на изненад­ващо ниска цена, а хазяинът им по­дарява истински еделвайси, след като предния ден им е казал: "Вие сте Божи хора!". И тук, именно, за пореден път, се оказва, че хора, свързани със Сло­вото и водени вътрешно от Неговия Източник, се озовават в един и същи ден на едно и също място с президента на държа­вата, без да са знаели предварително за това. От подобни случаи през изтеклите години на пряка връзка с Учителя ние сме се уверили - както на практика, така и от Неговите обяс­нения, - че в навечери­ето на радикални промени в съдбините на един народ, Той из­праща свои хора в непосредствена физи­ческа близост до най-върховните светски ръководители, за да протекат някакви токове и да се осъществи определен Божествен план. По този повод, ние молим за специален от­говор.


Между другото, не минава ден без нарастване лавината от непрограмирани случки и явления, свързани с числото 4, чрез което Небето започва да работи с единия приятел още в края на миналата година. Сипят се понякога с десетки на деноно­щие в най-невероятни житейски ситуации. Най-изумителната е със самия президент на България, който е отседнал в гр. Н-2 точно за 4 часа. Указанието за връщане в лагера съв­пада с да­тата 4-и. Точно в 10,4 ч. двамата се уверяват, че на­истина са видели, при един завой, че пътническото влакче, с което пъ­туват, влачи точно 4 цистерни, което е рядко изключение, а заедно с машината се движат 4 вагона и прияте­лите са в 4-ия вагон, на четвъртия ред седалки. Стаята им пък в гр. Н2 е била с таван със 121 квадрата, което е = 4.
Номерът на паспорта на единия, чрез когото най-интен­зивно се работи с числото 4, е 1441414 (4 четворки), издаден през 1994 г., а ЕГН-то му завършва на 4 (и монадното число на Х. започва и завършва с 4, а сборът му е 14), докато на другия започва с 4. След като се уверяват, че номерът на локомотива се сумира до 4, а номерът на влака също има отношение към четвор­ката, двамата приятели тръгват нагоре през планината. Срещат благ, искрящ от доброта и любов местен човек, който им обяснява кой е най-прекият и кратък път през го­рите. Пътят започва точно край 4 копи сено и свършва до една четворна маса от 4 пъна с 4 столчета... Само след 4 ми­нути при­ятелите излизат на една ливада, където 4 помакини пластят сено... За този ден екскурзията завършва щастливо при една хижа без ток и вода, за сметка на което героите на тази по­вест са настанени не другаде, а в стая 103 (сумирано 4), която е с 4 легла...
Очебийно е също и странното повторение на числото 100. Какво означава това?
Прави впечатление ненадейната поява на бели коне по пътищата - това се увенчава и със случайното присъствие на два бели коня на корицата на тетрадката, купена от гр. Н-2, за да се опишат всички случки, свързани с митарствата на двамата приятели. Не е ли символ препускането на двата коня сред планини и гори в една и съща посока на спонтанното, постоянно и радостно съвпадение на мисли, чувства и реак­ции на две сродни души, стигащо до смайваща телепатия?


От какви глъбини на вечността и вековете може да е и връзката между двата "бели коня", които препускат и в мо­мента по пътищата на любовта и послушанието, описвайки тези приключения?
Може ли отсега да се каже какво означават думите на Диктуващия в цитираното последно осияние, че точно на тази дата трябва да се върнат в лагера и че след това при­ятелите ще бъдат пак "свободни"?
Заслужава си да се помоли за подробно обяснение и по следния случай: веднага след връщането в гр. Н-3 на 3.VІІІ, на автогарата в гр. Н-2 се провежда изключително важен разго­вор между двамата, който отразява колко верни са били ду­мите на Източника, че в тези дни ролите на машинката и на вагончетата се сменят. Новата "машинка" основателно кори­гира в последния момент субективния план и желание на "ва­гона" да се отиде на съвсем друго място, макар и много кра­сиво, и то точно в деня, когато те двамата, по инструкции, трябва да са в района на лагера.
Как да се обясни съвършената лекота на телепатич­ното общуване с буквалното съвпадение на думи и изрази, осъществявано без никакви специални техники и без да са го искали и очаквали?
Защо, още когато двамата, за които се говори тук, се срещнаха на Рила, този, чието име започва с IV-та буква от азбуката, задава ни в клин, ни в ръкав, въпроса на сестричката от последното оси­яние дали не е бременна, след като няма такова нещо във фи­зически смисъл?
Би ли желал Нашият Най-Голям Приятел да ни отговори сега на всички тези въпроси и да каже и нещо от Себе си?

4.VІІІ.133 г. 18,17 ч.

- Привет, утрешни пионери на пътешествията по звездите! Който пътува понякога с най-близките до Словото, Живота и Делото, може да преживее тол­кова фантастично приятни неща, че само един та­къв ден да му стигне за цял живот.
Първо - ще отговоря накратко на всеки от ва­шите въпроси, а после ще ви поднеса още една изне­нада.
И така, по първия въпрос. Присъствието, в Което ходите вие, патилите и препатилите от света, по­някога ревизира мигновено всичко наоколо, когато попаднете някъде. Тук се събираха не само страстни ловци, пияници, пушачи и насилници, извратени хора, но и бе досега една тайна база на хора от левия път, и то доста напреднали. Съвършено изключено бе всички те да не бъдат предупредени сериозно, че тук нещата се променят веднъж завинаги и че по опре­делени закони, óси и коридори, канали на сили, точно оттук сега се започва окончателно развързването на най-стегнатия възел. Всичко зависи от новите ученици, приятели и възлюбени на Христа, на които днес се разчита изключително много. От вас се иска само да живеете с всичка сила - свободно, доверчиво и без никакво замисляне. Замислянето е за други места на Рила и за друго време. Ето защо, дерзайте! Дързост в положителните мисли и чувства и оценки - както външно, така и вътрешно, - а плахост в обратното.
Последна проверка за будността и предаността  на Пловдив - това бе част от сегашната ви задача. Чутките, приемащи Новия Път, винаги усещат кога ще бъдат посетени от такива гости, а преданите изоставят всичко и тръгват след тях, ако трябва без нито стотинка и пеш, само и само да се отклик­нат на поканата. Освен това, те не оста­вят Сло­вото, Делото и Живота да спят направо на плочите в една такава гара. От това губят само те, а пече­лят онези, които още дълго ще стъпват върху този под.
Ако представители на П. и особено онази, която сънува Белмекен, бяха се интересували или бяха ин­формирани навреме, колелото на историята щеше да се завърти по малко по-различен начин.
Относно усещането за присъствие на други места. П. има 39 врати към просторите на Космоса и повече от 20000 - към важни места на планетата ви. По-чувствителните от вас могат да усещат при­съствието на тези врати. Правилно разбрахте, че това е свързано и с миризми, понеже в П. благоухани­ята на ангелите, които отговарят за тези кори­дори, са много силни. Ако поне 5 души в този древен център на Царството Небесно се откликнат смело на щастието, без да се плашат и бягат от него по­ради предразсъдъци и гордост и без да странят един от друг, ще открием 3 центъра на Живия Кос­мос в околностите му. Срокът за това е 5 месеца отсега на­татък. Прекъснати връзки между основни стълбове на Словото, на Вярата, на Живота във Филипополис, независимо от човешките претенции, обиди и симпатии или антипатии, избиват повече хора от този град и по света, отколкото можете да си представите. Затова Небето ви моли да оповес­тите по-нашироко нещата, които ви давам и които ви се случват чрез Мене, за да може по-младото по­коление да запълни местата, определени за предс­тавители на този много важен град за космическите училища.
“Чутовното” мъкнене на трите свръхтежки ра­ници плюс кофата с меда, по странния принцип "на камáра" или с прибежки напред-назад, бе не само една много смешна атракция за невидимите обитатели на Рила, ангелите и служебните същества, които ви помагат и съдействат, но и, естествено, сериозен урок. Понеже един от участниците се присмя на ня­кого и разказваше наляво и надясно как той изпил чаша мляко, секунда след като му било казано, че това било много вредно, сега пък трябваше над него да се посмеят от сърце интелигентни и не особено интелигентни невидими същества, знаещи как съв­сем наскоро съм му бил казал да се носи лек багаж по планините, но той незабавно прави точно обрат­ното...
Това - към хумористичния фолклор на братст­вото... Един ден можете да го изтипосате на сцената или на екрана, но заедно с това Бог наистина про­карва и други свои коригиращи дéйства, използвайки не само смешните и жалките погрешки и непослуша­нията на хората, но и много по-тежките. За случая може да се каже само, че това смехотворно непослу­шание също бе провокирано отчасти съзнателно, за да се постигнат две неща: интензивно поемане на остатъчна карма и забавяне на изкачването с тол­кова много дни, за да се провери огорчава ли се горе някой в лагера, става ли му криво, обвинява ли вът­решно, дава ли отрицателни оценки или не.
Мястото, където се настанихте, е тъй свещено и чисто, че най-малката прозаична мисъл или осъж­дане, недоволство, несериозност, простотия, непоп­равимо прогонва обитателите му за дълго време и предизвиква взривна вълна с огромна детонация. (Става дума за Равни чал, където е лагерът). Съдбата на хижата и свързаните с нея грешници можеше да бъде по-лека, ако нямаше нито сянка от проза и огорчение в ония места.
 Вие не попитахте за присъствието на домашни любимци - животинчета - в окултната Школа на Изгрева или на планините. Такива винаги е имало и ще има около Учителя, но ако някой вземе коте или куче със себе си в клас или в лабораторията с хиляди опасни реактиви, без да пита, какво ще каже препо­давателят? Може да е много мило, много трога­телно, че някой не може да изостави една такава душа, но винаги първо трябва да питате кои йерар­хии, на кои места, с какъв тип хора и животни си хармонират. В случая не е фатално, обаче има проблеми с изкривяване на фините токове, поради което Школата мигновено затвори портите си и ви остави отвън. Не е само това причината. Който бъде поканен там, т.е. тук, в най-святата обител на Орфея, той трябва да бъде поканен лично и никой няма право да се обижда. Под лична покана в такива случаи се разбира покана от Учителя или от Негов асистент на Земята. Самоинициативите са пох­вални; но след като са изяснени определени изисква­ния, а се явяват хора, които не отговарят на тях, ще ползвате само чистия въздух, водата, изгревите, паневритмиите и т.н. Това не е за упрек, а за разми­съл. Ако някои от вас тръгнаха на пътешествия, то не е само за да се проведат токовете при всички ус­ловия извън зацапаната зона, но и от липса на сам­чувствие. Щом те нямат самочувствие и преценя­ват, че им липсват необходимите качества, за да живеят на такова място, какво остава за други, на които им липсва самоконтрол и самопреценка? Съ­ветвали сме ви при такива случаи, при най-малкия конфликт и тъмно петънце в съзнанието на някого, мигновено да се разпръсвате радиално и да се съби­рате по импулс или уговорка на други места, където да продължите делото си. Това обаче не означава да оскърбявате или натяквате нещо на по-слабите си съученици, които временно са изиграли ролята на отходен канал, понеже и при най-малкия опит за по­добно назидание, вие ще бъдете следващите. Наис­тина, милост и любов и безкрайно търпение са не­обходими в най-високата Школа и Братство на тази Земя, а по-тънките въпроси на Истината и Прав­дата ще решавате с отсъствие, без много обясне­ния, и с много сърдечно и искрено отношение както при напускането, така и при завръща­нето, без да на­помняте с нещо за причините на ва­шето поведение, а също и без да се оправдавате.
Самооправдаването е много сериозна духовна бо­лест - не по-малко опасна от обвинителството и съдничеството. Затова си мълчете, усмихвайте се, приласкавайте и обласкавайте и напреднали, и грешнички ваши приятели, и непознати в рамките на вашите възможности, без да преломявате личната си свобода и съвест. Поглед, реплика или мисъл от някого, който ви принуждава да се самооправда­вате, са само провокация, за да се започне спор или цяла серия от позорни обяснения и контрааргументи, които провалят напълно плана на Небето. Знайте: който започне да се оправдава, е първият подстре­кател на нападението и на войната! Мълчание, при­ветливост, устой и духовно достойнство - ето какво се иска от ученика сега. Клапаните ви на всички нива във всичките ви тела, центрове и полета трябва да са устроени и да функционират така, че да пропус­кат навътре и навънка само доброто, милостивото, истинното, прекрасното. Да не издребняваме като кучетата и другите нещастни животни, които се карат и ръмжат при всяко помръдване на отсрещния. В края на краищата, своите остатъци от лошото настроение, нещастията и кривия ви характер не­дейте изхвърля и тука, ако не сте добили още духо­вен финес и култура, понятие и навици за душевен пиетет и хигиена. Виждаме на развалините от Изг­рева навсякъде по "братството", включително и на Рила, че тежките и нечисти хора отдавна вече не допускат да се провре светъл лъч във взаимоотно­шенията. Нека не носим тяхната миризма и тук.
Богинята с арфата, която се яви в небесата, е първата духовна рожба на приятели измежду вас, из­викана от тяхната любов. Това е невинният ангел Айа, който закриля Х. отдавна, но копнееше да се роди и да остане плътно около нея в атмосферата на Земята.

Като чува името "Айа", приятелката възкликва: та това е името на създаден от нея в медитативно състояние през 1993 г. образ на жена-светица! Приемащият осиянието не е запознат със случая.

Сега това стана възможно поради нали­чието на духовен баща и сливане на душите на ба­щата и майката. Такива духовни деца помежду вас се явиха вече не малко, понеже почнахте да приемате чистотата и целомъдрието на съществата от ця­лото Божествено Битие. Такова същество остава на Земята определено време, извикано от любовта на двама или повече приятели, и помага с всичките си сили, дарби и способности. Някои музи, някои ан­гели хранители са дошли и идват точно по този на­чин; но когато се прекъсне връзката между техните вселители на Земята, тези същества си отиват откъдето са дошли.
Ето какво излезе от интернет при написване на думите "Angel Aya":

ß

Айа свири на арфата на красо­тата, примирението и съзвучието между сърцата и душите. Отсега нататък не само ония, които я въп­лътиха в ментално и астрално тяло на Зе­мята, но и други наши приятели ще я усещат често. Тя именно се зае и с болката в гръбнака, внасяйки своята любов и топлина там. Викай я с това име при нужда или просто от любов - и тя незабавно ще ти се обажда. Не можете да си представите какво богат­ство е, каква радост и неизмеримо щастие е да имате колкото може повече такива духовни деца, които не могат да слязат на Земята по друг начин, освен чрез вашия правилен избор и правилната обмяна с прия­тели сродни души, ако напълно отсъства чувство за владеене на другия, за осъждане и за вменяване на чувство за дълг или [натрапване напостоянно присъствие.
На следващите ви два въпроса ще отговоря нак­ратко, че няма виновни за напускането на лагера на два пъти, както и за поредните ви акции отсега на­татък, тъй като сега най-важното бе да се даде шанс на президента на България да влезе в Школата - ни повече, ни по-малко. Той е древен посветен с пълното съзнание за своите посвещения и мисия, но трябваше да получи и отвън мощен заряд от аури в максимална физическа близост с неговата - аури на ученици. Ето защо, някои от вас могат да правят аб­солютно всичко, което си поискат, без да дават от­чет никому и без да се безпокоят кой какво ще си по­мисли. Тъй като в случая бе по-трудно да се докара президентът на Белмекен, решихме да ви изпратим там, където той отиде; още повече, че това е свър­зано с освобождаването на Македония. Не че няма да има и радикални политически промени, но сега ще бъ­дат освободени над 50000 духове на македонци от пъкъла, които са си платили с всички лихви за бив­шата грубост, отмъстителност, семейно-родови и интимен тероризъм и пр. Това е армия, която се включва в първите редици на Бялото Братство, и всичките до един сега ще искат да се родят на Зе­мята. Този процес се започна с изпращането на Ванга като техен закрилник и застъпник, поради ко­ето се наложи да предприемете три акции, свързани с правилното оттегляне на нейния многострадален и прекрасен дух.
Четворките, с които обсипвам пътищата ви, са предупреждение за свръхрадикални лични, общест­вени, български, международни, природни и космични промени до 4 месеца отсега нататък, на които един от вас, комуто се дава силата на това число в мо­мента, ще стане център и излъчвател за България и за света. Обещах да говоря подробно за това, но от­лагам още веднъж поради нуждата да наситя с още четворки около вас и него, тъй като кабалистич­ната трамбовка, т.е. кондензация на определени сили, изисква още по-високо напрежение в случая. Не възприемайте това явление напоследък пред очите ви само като демонстрация на Присъствие, понеже Бог има много по-дълбоки и комплексни методи и съ­ображения.
Относно стотиците, които ви се изпращат на­последък: наистина ви се дава власт върху човеш­кото общество, върху човечеството. Ще наблюда­вате от сега нататък как всички, без изключение, ще ви се подчиняват по Божествен начин - доброволно, с възхищение и с любов, без да разбират откъде им иде това "подчинение". Относно оперирането със стотицата, ще ви дам още указания, но те не бива да се записват, понеже са магически атрибут.


   Честотата на белите коне, с които ви срещам тия дни, наистина говори за най-древно и сегашно духовно единство между вас и устременост към обща цел. Телепатията ви е само следствие. С това искам да ви кажа обаче, че съществува много по-кон­кретна задача, символизирана от белите коне, а именно съвместна работа за Словото и за Братст­вото чрез Словото - като приятели, интелектуалци и специалисти в областта на най-съвършения език на Земята в момента.


Предпочитам сами да видите защо ви връщам в лагера в точно определен ден, а след това да го ко­ментираме.
Не винаги приемащите Словото са достатъчно стегнати, принципни и коректни при изпълнението на Словото. Затова именно съществува приятелст­вото и братството: по-чутките, по-изпълнител­ните, по-сериозно възприемате конкретните пла­нове и заръки на Словото, да внасят навреме своите корекции. Те трябва да правят това предимно за себе си, ако няма отклик и разбиране, ако има опас­ност от насилие или кампанийност. В случая обаче Небето отчита най-висок успех и от двете страни. Първият от вас в момента пое кормилото на навре­менното завръщане, а вторият не се възпротиви. Бих му писал едно мъничко минусче поради разводня­ването на сроковете и задачите много пъти досега, но Ние отчитаме положителните мотиви, а те почти винаги са били достатъчно чисти и високи. Наистина, една душа струва не по-малко от всички останали в Трите Вселени и си заслужава на нея да се поднесе специален дар, но има и общобратски, об­щочовешки мигове, когато по-голямата група има предимство.

Във въпроса ви за вашата телепатична връзка се съдържа и самият отговор: истинската телепатия протича винаги леко, непринудено и без предвари­телни настройки и специални усилия. Силови про­биви и постижения в тези тънки области съществу­ват, но те не са наш метод, а метод на изостана­лите школи. В Нашата Школа - Школата на Бялото Братство - постиженията са продукт на служене, почитание, благоговение, пълен отклик и Любов.

Бременността, за която питате, е наистина факт, но става дума за бременност на душата, ко­ято ще роди едно ново тяло. На теб ти предстои коренна външна промяна още в това прераждане, и то скоро, тъй като са налични в пълна мяра трите ус­ловия за микровъзкресение: абсолютна любов към Учителя, Когото разпозна и си Го избра завинаги; безпогрешен вкус и устрем, който вече няма да бъде пречупен от нищо.

С твоята слабост и отчаяние, с нежеланието да се живее повече в този нещастен свят се приключва веднъж завинаги. Бог прецени ясно и точно, че те не произтичат от слабост на духа ти, а от болезнено съпричастие, каквото е съпричастието на свет­ците. Ти постоянно състрадаваш и плачеш, защото плаче душата ти не за самата себе си, а за другите. Това ти извоюва окончателно благоволението на Най-Милосърдния и затова отсега нататък ще бъ­деш друга. Отсега нататък ще бъдеш себе си. Това е рядък миг в историята на женската еволюция, по­неже Ние знаем, че ти повече не искаш нищо само за себе си. Но по пътя на съвършенството остават още немалко стъпала. Най-важното е, че духът ти е вече кристален, а душата ти си остава милостива, и повече сърцето няма да завива към недостойни съ­щества и приюти. Ще завива, но под контрола на твоя дух и с пълно познание кой кого носи и колко ще го носи.

Аберúм, Аберýм, Аберáйла!

През горнилото на послушанието - към най-ди­вите степи на волността!
                                                                               20,46ч.

5.VІІІ.133 г.
Куртово - Белмекен

Обещаната приятна изненада от Елма след полу­чаването на горното осияние наистина дойде по възможно най-прекрасния начин - над всички очаква­ния!


А относно лавината от четворки, която Той обеща да продължи, поне досега - 15,23 ч., - може да се отбележат още три случки: С последните до сто­тинка пари от последното кафе преди изкачването, без да се натъкмяват по какъвто и да било начин,  на два пъти се купуват по 4 вафли; като "последни" аво­ари, два часа след това в един найлонов плик откри­ват 4 лева (2х2). Ошашавени от находката, двамата приятели щателно обискират и другата раница, в която, за куриоз, откриват също ни повече ни по-малко, а точно 4 лева (2х2), за които също въобще не са подозирали.

По време на скитанията нагоре-надолу, те непре­къснато си задават въпроса дали е правилно, че са слезли от планината. При отваряне на тома "Две све­щени положения" - Съ­борни беседи на Учителя, да­дени в В. Търново през лятото на 1925 г., на два пъти в два различни дни, първо от единия, а след това и от другия приятел, се пада една и съща ми­съл:


"Сега разбирам Божиите пътища! Господи, прати ме пак долу!" - И като слезе долу, той вече е пълен с онази велика сила на Любовта - отдето мине, носи благословение. Такива са великите братя! Все от този връх слизат, те там живеят. Като слязат, после отново се качват, защото все оттам черпят. Дойдат на Земята, пак се върнат. Слязат, пак се качат… Постоянно има слизане от върха и качване към върха. Сега по същия закон и вие започ­нахте да се качвате и да слизате - това е ве­ликото разрешение на въпроса". (стр.138, б.“Висо­кият връх" от 25 август 1925г.)

СЪДЪРЖАНИЕ
/