Книга 28

18.VІІ.133(1997)
Рила - Белменен

СВОБОДА И НЕОБХОДИМОСТИ В БРАТСКИТЕ ВИСОКОПЛАНИНСКИ ЛАГЕРИ ОТ "Е-КЛАС"

Всички снимки са от това време и място –
първо по пътя за Белмекен



17,15ч.

От няколко дни се оформят и синтезират правила за подготовка и провеждане на високопланинските братски лагери. Днес, в 17,12 ч., Елма потвърди неотложността да се запише изяснението, с обещание да коментира текста. Тъй като мястото, където сме дошли, отговаря на изискванията за лагер от най-висш клас и на досегашните инструкции на Учителя в беседите, в личните разговори и осиянията, уместно е да не говорим за "правила", а за "необходимости" - правилата не са за най-вътрешния клас.
Преди да се изредят тези пожелания по точки, добре е да се споменат по-интересните случки и преживявания досега. Въпреки "забраната" за писане и организиране, напоследък тя се нарушава по неизбежност; при това - с разрешение.
На 14 юли се наложи изпращане на приятелка до гара Костенец. В приятни разговори, времето мина неусетно: само това ли го съкрати - или Нещо помогна? На слизане видяхме 

младо сръндаче на един завой в гората, което ни гледаше. На връщане, то се появи на същото място. На животните трябва да се говори с любов: те разбират много повече, отколкото предполагаме. И наистина, красивото животинче ме слушаше без да помръдне, гледайки тъжно и с интерес. След последния въпрос: "Разбра ли всичко, което ти казах - кажи ми, разбра ли?" - то отривисто поклати три пъти глава по български.... Може би досадна муха? Или не? Дали в него не е вселена душата на някой местен ловец, за да го гонят сега приятелите му бракониери и да си плати? "Еленово царство" на Георги Райчев фантазия ли е?
Сега раницата бе лека - не повече от 8-10 кила, пълна с ябълки, праскови, локум, фъстъци и др. Затова изкачването стана бързо, за разлика от "щурма" в началото с три раници, който отне цели три дни. Пристигане в 11 вечерта само по къси гащета - да не се губи фóрмата в доста студената въздушна и дъждовна баня. Без тренинг, после човек трепери. Добре че е останал опит от преди: не едно и две изкачвания в същия вид под лифта до "Алеко", даже и в снежна виелица. Това са описания не за някакво самоизтъкване, а като предговор за тренинга, който би трябвало да имат поканените в специалните лагери на Рила и другаде, за да издържат на су­ровите условия. Такива примери знаем и до 1945 г ., както и в живота ни около Ястребец и под Сфинкса под ръководството но Венно, без когото нямаше да сме способни сега на нищо по­вече от стандартното лагеруване, тип "ІІ езеро".
Какво още за изминалите няколко дни? - Най-важното е, че открихме може би най-прекрасното място за нов, специа­лен лагер в Рила. Едва ли може да се намери нещо по-хубаво дори и в Алпите и в Кавказ. Учителят ни е приготвил тук ед

но девствено място с невероятна панорама, отговарящо на всички условия и спасително при настъпилата невъзможност за нормално и мистично лагеруване в класическото местоп­ребиваване на 7-те езера. Освен трите съборни дни, когато все още може да се преживее нещо, и то твърде рядко и с го­лямо присъствие на духа, лагерът на ІІ-то езеро от няколко години вече е един пазар в най-лошия смисъл на думата. Венно предвиди това още преди 10-15 години и затова ни завеща Благословената долина (Студеното дере) - източно от Сфин­кса при Мусала. Той не може да не е познавал и околността, където сега се намираме, но не ни я препоръча устно. Веро­ятно, днес и той има пръст в това голямо разкритие за нас, следствие на послушанието ни. Ако не бяхме изпълнили Ди­рективата на Небето да дойдем точно тук, една удивителна възможност щеше да остане закрита. Тук има всичко, но в де­сетки и може би стотици пъти по-обширни размери откол­кото на ІІ-то езеро: изгрев, "страхотна" панорама от всички страни, вода, височина над 2500м. и пр.
Както винаги в продължение на повече от 3 десетиле­тия, и сега Учителят подаде за четене и изучаване том с беседи, които по най-изумителен начин съдържа почти всичко, което ще ни се случи, случва ни се или вече се е случило. Съ­вършено конкретни "съвпадения"! Например: когато се офор­мяше в мисълта необходимостта тук да идват само прия­тели от Специалния Клас (неженени и неживеещи често или постоянно с предпочитан човек), се падна мисълта:

"Ако си женен, в тебе живее жената, която те обича. В жената живее мъжа, който я оби

ча. Следователно, мъжът прави това, ко­ето жената в него прави; жената прави това, което мъжът в нея прави. Мъжът мисли, че е господар на себе си, че той се проявява. И же­ната мисли същото. Ако им се каже, че друг се проявява чрез тях, ще се засегнат..." (Том "Новият светилник", стр. 121, редове 8-14, беседа "Трите свещи" от 6.Х.1943 г., изд. "Алфадар`96)

На други места Учителят обяснява, че плътното прог­рамиране на поведението на повечето хора иде не само от съпруга или съпругата, но въобще от семейството, рода, об­щественият морал - по принцип  от "Стария Адам" и "Ста­рата Ева". Като се има предвид желателността да се подси­гуряват ежедневно места и палатки за един, за двама, за трима и за четирима според последното осияние, човек със стария манталитет абсолютно не е подходящ за лагерите тип "Е" (Евро­доров). Такъв клас се заражда още докато Учителят е на Зе­мята в официалната Си мисия до 1945 г. и ние познаваме хора, които са участвали в подобни ядки. За това, че не само тройки, но и четворки от обичащи се души се лансират от Учителя, четем в същия том на стр. 40. Това по удивителен начин съвпада с холизацията, дошла само преди няколко дни, но преди да ни стане известен следният цитат:

"Вярвайте, че има кой да ви обича! Не един, но трима ви обичат: единият е от най-доб­ри-

те, вторият е от най-умните, а третият - от най-силните. Това да бъде вашето верую! И тогава, където и да сте, казвайте си : "По­неже трима ме обичат - най-добрият, най-ум­ният и най-силният, - и аз искам да бъда като тях." (Пак там - стр.40, р.9-14, б."Умен, добър и силен" от 13.Х.1944)

В такива групи, инициативи и места, Учителят е канел почти изключително ученици от най-вътрешния Си клас, по-вътрешни дори и от тези, посещаващи Младежкия (Специал­ния) Клас. Както в беседите, спомените и разговорите с Учи­теля, така и от пребогатия опит с Негови най-напреднали ученици ние можем със сигурност да заключим, че такъв най-вътрешен клас винаги е съществувал, съществува и ще съ­ществува. Това са ученици, които в максимална степен отго­ворят на високия идеал за ученика: че трябва да бъде "добър, умен, силен, здрав и красив".
Изискването за здраве и сила независимо от възрастта, естествено изключва от участие в най-вътрешните групи и планински лагери всички ония, които ползват коне или приятели да им изкачват багажа на Рила. Това изискване важи на-равно и за жените. Понякога Учителят е ускорявал ход, и с много тежки раници такива ученици и ученички са Го следвали в недостъпни обители, където са преспивали над 2500 м. - без палатки, без спални чували и одеала - направо на земята и на  снега! Традицията да се ядат манджи и консерви не се отрича от Учителя даже на Рила – понякога Той дори настоява за тях. Но в свещените обители, където Агарта живее не само 

вътре в Рила, но и по върховете и най-високите била, един режим само на сурово жито или жито и плодове незабавно от­варя латентните центрове - и мечтаното става възможно. Който не може да издържи, подобно на месоядците, алкохоли­ците и пушачите, сам ще си отиде от такова място, дори и да е попаднал по някакъв начин там. Това е още един филтър.

Именно по повод на сухото, неварено и дори ненакиснато жито (за чиито огромни качества Учителят говори още във втората беседа от Неделния Клас - "Житно зърно"), дойдоха и размислите преди няколко дни при изкачването на един све­щен връх в мъглата. В описанието на този случай обаче към предишното осияние бе пропусната една много интимна част: дойде представата как ученикът тук може да извика Духа на пшеницата и да разговаря с него не само мисловно, но и слухово и видимо. Учителят е дал немалко насоки за по­добни бèли действа в лекциите и беседите Си, а ние позна­ваме и такива Негови ученици, които са "унаследили" от Него в Школата някои прийоми и магически дарби от този род. Вдъхновяващото и при нас сега е пак това, че само 1-2 дни след размислите и инструкциите за хранене със сурово жито (имаме 5 пакетчета в раниците) и за действа с него, се пада от същото томче следната мисъл - не е ли "сащисващо"?:

"С един килограм жито годишно човек може да направи много нещо. Имаш нужда от хляб. Какво ще направиш? Ще вземеш едно житно зрънце, ще го покриеш отгоре с една кърпа, ще туриш ръката си върху нея - и след 5-10 ми­нути ще имаш готов, пресен хляб. Искаш ябълки... - Ще вземеш друго житно зърно, ще го покриеш с една кърпа, ще туриш ръката си отгоре - и след няколко минути ще имаш ябълки! Каквото пожелаеш, ще имаш. Какво по-лесно 

от това? Така животът ви ще се улесни. Ти седиш и мислиш отде да купиш зарзават… - Вземи десетина зърна в джоба си, заший ги в една кърпа, тури ръката си отгоре, помисли малко, отправù ума си нагоре - и зарзава­тът ще дойде". (Пак там, стр.9:17 – 10:1-21, беседа "УДС" от 6.Х.1943)

Че Учителят сам е извършвал такива "чудеса" със стотици и хиляди, ние знаем както от най-близки очевидци, така и от изобилните, отпечатани вече, спомени. Но че Не­гови ученици са били, са и ще бъдат способни да извършват някои от тях - това е по-малко известно и обикновено се счита, че няма такива. Обаче приятелите, които участват от много години в по-вътрешните кръгове на някои от последо­вателите на Учителя, могат да разкажат доста неща. Много такива случки и преживявания са описани и разказани в текстовете и аудиозаписите, свързани с осиянията (холи­зациите).
В предишния материал от Рила се говори, че само "спе­циална" ръка може да посее едно житно зърно на такава висо­чина - и то да порасте и даде плод. Дали непременно изклася­ването в случая е целта, или самото присъствие на жито по тия места - това е въпрос. Но и раждане на зърно над 2400 м. височина на нашата ширина, при толкова къс вегетационен период и със снежни бури дори и през август е напълно възможно – наистина, зависи какви ръце го посяват. Това са ръцете на прохождащия в но­вия Орфически, Евридикин и Родопин 

Клас на Учителя - ръ­цете на щастливите. Тези, които не са способни да излязат от квартирата или палатката си заради друг, те са болни, слаби, нещастни. Които не смеят да ходят неуморно по гости според призива "Където Бог ни прати", те също са обикновено нещастни. Тава са хора, които могат да живеят само с някой най-близък или в тесен кръг от ограничени хора и за­това неизбежно стигат до болести и задънени улици. Ако не живее плътно с предпочетения, то едновалентният човек мечтае само за него и постоянно се терзае от мисълта за него: безпокои се, осъжда го, критикува го, поучава го, назидава го, ревнува го - с една дума, топи се като восък в пещта на вторачването, на монофиксацията. И такива Учителят е подкрепял и подк­репя с голяма любов и понякога спасява здравето, душата и живота им, но ги допуска само в Неделния и най-много в Общия Окултен Клас. Той предварително от пръв поглед определя, че за Спе­циалния, Елитния или Върховния Класове те нямат още нуж­ната еволюция: не могат да живеят сами с всички, да отс­тъпват имуществото си и да ходят интензивно на гости и да приемат гости. Те са пълни с тревога, самоизяждане, вътрешни упреци и назидания; те предимно искат, а когато дават - дават с умисъл. Това личи и от черепно-лицевата им конструкция. Ето защо, за такива е опасно да бъдат канени или сами да проникнат в светая све­тих на Нова Агарта, която тук е на повърхността. И да попаднат, Съществата ще развалят времето и ще създа­дат хиляди пречки, за да не се наруши святостта и тишината. Отваряме пак напосоки – и ето какво се падна:

"Щастливите хора имат широко и високо чело. Лицето им е открито, светло. Те се раз­ли-

чават от онези, които са дошли ненавреме и без позволение. Щастливият човек има ху­баво чело. Онзи, който казва, че няма щастие, е твърд по характер, упорит, неотстъпчив. (Пак там, стр.32:26 - 33:6-8)

Ние имаме предостатъчно подобни приятели, неприя­тели и близки, които се явяват навсякъде ненавреме и без позволение. С високата си мнителност, критичност и тревожност, вечно искайки или давайки само с умисъл, те сериозно разкъсват ниш­ките на Хармонията и Присъствието. А това се отразява крайно неблагоприятно и в света, и в природата, и в космоса. Такова сборище от няколко години насам е и лагерът на вто­рото езеро в Рила. Неговият кредит свърши. Не само общите тоалетни (поради липса на ИЖР - индивидуален жизнен ра­диус) там отдавна развъждат и извикват от ада тъмни ду­хове, но и платеният обяд, близостта на палатките, кавгите и споровете, изгонването на някого от паневритмия или от лагера. Също и нефункционалността на Молитвения връх, грамадните па­невритмии (колкото и да са "филмогенични" и впечатляващи), конете, шпионите, търгашите, крадците, любопитните, видеооперато­рите... Умножиха се и “дъновистките” членски значки и карти, кошчетата за боклук, сил­ното оперно пеене, подвикванията, мрачните и злобни погледи. И - не на последно място – почнаха да проникват ярко вра­жески магически групи, целящи провала на Братството и зомбиране на хора. След командирите, пъдарите и продавачите на беседи, песни, снимки и музика, те са най-опасните.
Въпреки всичко това, от съвест и по инструкции от Учи- 

теля ние не можем да не присъстваме поне в съборните дни на това класическо място, защото трябва да се видим с много стари и нови приятели и понеже трябва да се даде не­видим отпор. Освен това, и най-вътрешните, и най-"елит­ните" и "върховни" групи - още по време на Учителя - винаги са се смесвали с народа и на Изгрева, и на Рила, и в света, за­щото те са знаели, че... (пак отваряме том напосоки точно в този момент):

"Помнете: всички хора - добри и лоши - са проводници на Божието бла­гословение! Понеже искате да знаете исти­ната, казвам ви: всички хора, без изключение, са проводници на Божието благословение! За­кон е: ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате - благословението няма да дойде. Лошият човек, като умивалника, взема лошавината на хората. Ако не намери лошо, той взима добро. Ето защо, добре е вся­кога да имаш и по малко лошо в себе си, за да има какво лошият да вземе от тебе... Лошият се задоволява и с лошото. За него е важно да вземе нещо. Вземе ли от доброто, ти страдаш и казваш за него, че е груб човек. - Той е груб, но и ти си груб! (Пак там, стр. 36:19 - 37:12)


И така, в този том беседи се намериха отговори на всички въпроси, които възникнаха напоследък. Дори и на проб­лема за мухите в планината... Предишния ден стана дума за една интересна повест от американска журналистка, попад­нала сред аборигените в Австралия (“Вечерната молитва на Вселе­ната” (Съвременник`96). Между другото, те ú обясняват защо е толкова чиста, мека и прекрасна кожата им, въпреки че рядко се къпят: разрешават на мухите да ги облазват и да ги чистят. Само ден след този пример, попадаме на съ­щата мисъл от Учителя:

"Вие не знаете, че мухите помагат на хо­рата: като кацат по тях, те ги освобождават от отровните вещества, отделени чрез потта, както и от някои микроби.”

Това изложение така и не стана по точки, но трябва още да се допълни, че за класическите и специалните братски ла­гери, от тази година нататък са абсолютно нужни и изклю­чително топли и устойчиви палатки, яки и удобни раници, ви­соки непромокаеми обувки с нужните мазила, повече чифтове чорапи, включително вълнени, поне 5-6 фланелки за преобличане при изпотяване, без което окултно ученичество няма. Трябват и газови котлони или сух спирт поради забраната на огъня и многото горски пожари напоследък. Палатките повече не бива да се окопават - екологията не позволява: нужни са палатки с повдигнато от всички страни непромокаемо дъно 

и с двоен покрив. Закъсалите по пътя да се увиват в палатките и да ча­кат да спре дъждът, ако нямат специални платнища. Огън може да се пали само в скали и сред камъни далече от расти­телност, и то само в мъгливо време - и после да се угаси на­деждно. Дори и най-опитните и "елитни" ученици-планинари трябва да си носят много сладки храни, без които не може: южни су­шени плодове, локум, мед, бонбони, захар. Само на жито умеят единици - то се дъвче или смуче зърно по зърно, само тогава дава сила. А може би в бъдеще ще се появи и ученикът на Христа, който за пръв път от 2000 години насам ще докаже на дело, че човек може да се храни само със Слово Божие. Ако някой се опита, нека си остави за всеки случай поне три локума, за да може да се върне... В екс­трени случаи, вършат работа и елхови и клекови млади връх­чета, и киселец, и корени, и дори трева. А ягоди, малини и бо­ровинки, шипки и даже трънки - с тях може да се изкара без нищо друго, когато се появят. Чистият зехтин, дори само глътка, дава 2.5 пъти по­вече енергия от захарта,
Има още важни неща по тези въпроси, но те остават за устно или интуитивно предаване на онези, които са опреде­лени за новия живот и специалните обители.
Сега може да се сподели само още една опитност - при­нос към символогията в Школата на Учителя. Тази сутрин (18 юли) изгревът на Слънцето даде образ на папури с ярко зе­лени листа. Времето беше топло и слънчево, но към 9,30 из­веднъж върхлетя дъжд и буря, а ние бяхме на върховете. Друг път ще помним папурите…
Още една опитност, потвърдена веднага след това от том с беседи: запознанство с едно момче от К., излязло на­горе по билото. Първо исках да се скрия, да не се заговарям с 

него. После реших да тръгна насреща и да се запознаем. В тая пуста планина, на височина 2500 м., Бог ми прати човек, при когото мога да остана да преспя в Костенец при нужда, когато посрещам приятели - нямам друг познат. Само защото се сприятелихме, му казах кое момиче да предпочете - не краса­вицата, в която е влюбен, а по-семплото момиче, което го обича… Откъде ще знам за това нещо? Ето какво се падна в беседата веднага след тази среща. Присъствие, Присъс­твие, Присъствие!:

"Без обмяна не може. Никой не може да из­бегне закона за обмяната. Избягва ли човек този закон, ще дойде по-голямо зло. Важно е обмяната да бъде правилна. Срещнеш ли един човек, пита те нещо - не го избягвай. Погледни го добре и го поздрави! - "Не го познавам…" – Познаваш ли го или не - поздрави го. Сегаш­ните хора се поздравяват, само ако се позна­ват […] Следователно, поздравявайте Бога, Който живее във всички хора. Той е навсякъде". (Пак там, стр. 37:20-25 - 38:7-8)

И така, това момче от селото, получило импулс да се качи самичко толкова нависоко сáмо по риза, ме видя отдалече и се колебаеше дали да се упъти да си поговорим. Аз първо исках да се скрия в палатката или между клековете, но след като помислих, сам тръгнах към него и сърдечно го поздравих. 

По­питах как се казват върховете наоколо, а после - от дума на дума – то дори спомена думата "карма" (защо не му вървело с кра­сивите момичета...). Освен съвета, който му се даде (да се спре на по-скромното момиче, което не ходи по барове и го обича), това, че Бог го праща, дава шанс да се сприятелим и за идейна работа - да има база за нашите неща в неговото село и близкия град. Дори и да са го пратили да разузнава "кои са тия горе с палатките и какви са им намеренията", той е чиста душа.
Ето, сам предложи да се преспива у тях, когато се на­лага. Там можем да оставяме и багаж, ако трябва.
Оставянето на багаж на гарата или при някои хора или в  почивна станция е един от начините човек сам да изнесе на гърба си на 2-3 пъти или повече нещата, които обик­новено качва един кон. Така дори и по-сла­бите имат шанс да участват в "Е-лагерите"; а по-честото им слизане и качване, естествено, ще ги засили, подмлади и разхубави. Поначало, почти всеки ден един от братята - по ред или по жребий - би трябвало да слиза за храна. Пресните пло­дове не бива да липсват тука нито ден!

Една сутрин тук се събудихме с много голямо разположе­ние на духа - душите ни пееха! После целият ден бе слънчев и ведър. Веднага след това от беседите се падна:

"Ако мухите силно хапят и ви безпокоят, не излизайте този ден; ако имате сърбеж по тя­лото - не излизайте; ако умът и сърцето ви не са в съгласие, ако сте неразположени, също не 

излизайте. А някой човек е добре разположен, радостен. Това се забелязва в случаи, когато времето започва да се подобрява. Тогава в ат­мосферата има повече топлина, повече маг­нетизъм. Това показва, че разумните същес­тва ни помагат." (Пак там стр.31:11-23)

В заглавието на тези записки се говори не само за необходимости, но и за свобода. Към необ­ходимостите спада и нуждата да имаш не обикновен, но моде­рен спален чувал, който издържа до минимум -18°. Инак е много студено в палатката, ако не спиш с всички дрехи, въл­нени чорапи и шапка. Друг съвет: който не може да си качи сам багажа или няма екипировка - да спи на хижата. Тук има поне 60 места. Който не приема да участва в упражнението за самота и в комбинации по жребий,  нека си разположи палат­ката където иска и да живее както разбира. Свещено право и на съпрузите тук е да участват в разпределенията по жре­бий, ако отношенията помежду им са такива, че всеки от тях е дал пълна свобода на другия и не се безпокои ни най-малко за него. Ето защо, непоканването на обвързани не винаги е канон.
В Евродоровите Класове и лагери свободата е тъй ши­рока, че никой не е задължен да участва в посрещане на изгре­вите, в песните, паневритмията и другите духовни дей­ности без вътрешно желание. Достатъчно е да не пречи. Желателно е да няма критика, осъждане, висок смях и много говорене. Тук е място, където около нас живеят много възви­шени същества и те предпочитат безмълвието, кратките и тихи 

разговори по същество, тихото пеене. Беседите се че­тат или всеки за себе си наум, или няма само един четец, както в традиционното братство. Чете се от всички присъстващи (който желае) абзац по абзац, - ако се чете на глас. Когато има чужденци, беседата е предварително преведена и те си четат малко по-встрани. Все пак е хубаво да има програма, точно в коя секунда коя песен или молитва ще се изпълнява, за да може различните индивиди или групи, пръснати на големи разстояния, да са в синхрон. Наистина, сутрин се съ­би­раме на различни върхове и поляни, в зависимост от съот­ветствието им с деня от седмицата, но ще има и приятели, които предпочитат понякога да са сами или на малки групи. Палатките се поставят според най-високия идеал, даден от Учителя: на големи разстояния една от друга - да няма видимост и чуваемост от една палатка до друга. Това е основно условие за Божествен живот. Ако Учителят още някога се е примирявал с някои извращения и неизпълне­ния, то е понеже не обича насилието и се съобразява с нивото на човешката еволюция. Има и други, крайно съществени неща, които Той е казал още в самото начало за устройст­вото на Изгрева и Рилските лагери, но никой не Го е послу­шал. Ние пък ще се опитаме да приложим това, което знаем. Изключено е да допуснем някой от старата школа да дойде и пак да ни командва, да злослови, да възвръща прозата и ха­оса или привидния "ред". Учителят не иска устави, коман­дири и "дъновистки попове". Нека сега не говорим пак за ант­ропология, физиогномия и френология - няма да позволим на ония, които не търпят мира и хармонията, отново да въвеж­дат униформи, "бдения" на Молитвения връх, свиреп контрол и казармен ред. Това тук е изключено. Езотеричните ни групи имат принцип: който ис-

ка, търпи и такива, защото са нужни и хора-клозети; но който не иска, се вдига и отива на друго място. Така възстановяваме изгреви, молитви, панев­ритмия или лагери на уговорени други места, а лудичките, фюрерите и навлеците остават сами и си отиват. Има метод: ако някой чепат от "братството" или от света се е лепнал за нас, един или двама се жертват и го занимават, докато другите тихичко се изтег­лят. Но понякога нещастният човек е крайно необходим, кол­кото и да е неприятен, понеже на всеки 12 души трябва да има един за отходен канал. Именно такъв подвиква, ревнува, злослови, поучава, налита като нахална муха, хапе с остроти, непрес­танно говори, гледа с осъдителен поглед или пръв подхваща песни, молитви и инициативи - за да бъде “водещ”. Хората с несъвършени уши и чела винаги са чувствителни, ако някой се опита да им се намеси в инициативите, лидерството, "работарст­вото", сферата на влияние. Те говорят лошо зад гърба на другия и обикновено се разменят любезности за принадлеж­ност на конкурента към "черната ложа". Хората с особено не­изработени черепи, уши и др. са в постоянна параноя за наличи­ето на обсебващи, "вампири", хора с лоши влияния и пр.
А сега, въпреки още много важни съображения, нека чуем какво ще каже Учителят, ако пак благоволи да проговори. Преди това може да бъде споделена още една най-прясна опитност от тази сутрин (19 юли 133 г). При изгрева, слън­цето даде две неща: образ на загаснал светофар и метод за някой човек в групата. Угаснал, неработещ светофар значи, че ни е дадена пълна свобода на волята да пресичаме всякакви нере­гулирани от “братски” полицаи кръстовища и духовни територии. А методът за помагане на ближния е следният: отпра-

вяш чрез образа на слънцето положителна мисъл за него, а то я връща, обогатена с един лъч право към него. И човекът се възражда – в този или в другия свят. За такъв род работа, веднага се падна мисъл от беседите:

"Аз съм правил опити да се свързвам със съ-

знанието на хората, да влизам в положени­ето им, да им помагам […]. Чувам за някой да казва, 
че не му се живее, защото работите му са объркани. Аз му изпращам мисълта, че ра­бо-
тите му ще се оправят. Като възприеме тази мисъл, той се насърчава, успокоява се, и животът му се осмисля. В него се събужда же­лание 
за работа, за учене". (Пак там, ст. 33:11-18)
Първият отговор на Елма относно изискванията  и свободите в новия тип Божествени планински лагери е пак чрез 
мисъл от беседите (същия том):
"Не давай мнението си за Истината - живей в Истината, без да говориш за нея. Не давай мнението си за Мъдростта - живей в Мъд­ростта, без да говориш за нея. Не давай мне­нието си за Любовта - живей в Любовта, без да говориш за нея. Ако те питат нещо за Лю­бовта - мълчи, нищо не казвай! Ако те питат нещо за Мъдростта - мълчи! Сегашните хора страдат, защото се изказват за Любовта, за Мъдростта и за Истината". (пак там, с.5:8-17)

Елма сега няма да говори за тайнствата, които са под­ходящи по тези места и върхове. Той само казва:

- Откривам Новия Клас - класът на Доброто и Любовта. Канете, но първо всеки да прочете тези предварителни бележки и Моите думи накрая. Господ е жив, Ние сме живи - Небето благославя смелата ви инициатива и послушанието ви!
Който гостува и отдава сърце, жилище и имот, той и ще се подмладява. Който осъжда и живее само в своята си къща, в своята си палатка - неизбежно ще остарява все повече и повече.
Правете каквото ви се прави, обичайте, любете и се обменяйте. Който иска да прави опити с житно 
Равни чал, където ни беше лагерът
зърно - дава му се. Но, ако някой издаде, че той го е направил, и да дойдат плодовете, в тях ще се все­лят тъмни духове. Нека трапезите ви отсега ната­тък са тайни действа, тайни походи на пазар и до братските градини. Не някой да изсипе раницата и всички да видят, че той ги е купил, той ги е донесъл.
И не носете повече тежки раници! Небето и пла­нината не се превземат изведнъж. Като имате при­ятели навсякъде, както и поетапни базови лагери с повече отивания и връщания - това е напълно въз­можно. Прекаленото товарене иде или от необходи­мост, или от суета и тщеславие, или от склонност към самоизмъчване. Не товарете така своето конче, за да ви се отблагодари. А като ходите повече на­го-ре-надолу, ще бъдете по-здрави, ще се подмла­дите.
Постепенно ще основем няколко лагера из Рила и по целия свят - но по новите правила. Това са правила на свободата, където никой не осъжда никого.
Сега нека нашият Баща е с всички нас - и да се отклонят от нас повечето бури и изпитания, които очакват следващите пътя на старото.
Мир вам, Свобода и Любов – много Любов!
 АЛОМ!
 ТЪЙ Е!
8,13 ч

СЪДЪРЖАНИЕ
/