Книга 28


27.VІ.133(1997)
Бургас - Изгрев

ПРОБЛЕМИ НА БОЖЕСТВЕНАТА ЦИТОЛОГИЯ

Еукариотна, висша клетка: има ядро

Това въведение трябва да се разпространи между инте­ресуващите се и специалистите, четящи Учителя, осияни­ята и окултизъм, за да го допълнят със собствени въпроси и предложения. Едва тогава Елма би отговорил по-обширно.
Тия дни се наложи да се помага на един кандидат-сту­дент за изпита му по биология. Бе използван един метод от мнемотехниката - чрез синтезиране на информацията в ри­сунки и съответни знаци, "йероглифи", и чрез свързването им в "приказен" вид. В учебника за ІХ клас има ред грешки и не­верни твърдения, но все пак човек добива, общо взето, предс­тава за напредъка на науката в края на века ни.
Тук ще бъдат изложени някои сведения и размисли във връзка с разработените уроци, с надежда за осияние по тези въпроси. Припомняме си, че "прокариотните" клетки нямат ядро и мембраната им е обикновено много проста и едноп­ластова, а високоорганизираните в съобщества еволюирали клетки на висшите организми имат ядро и мембраната им е многократно нагъната, за да охранява оазисите на живота. Не е ли наличието на ядро белег за искра Божия - способност за антипаразитно, колективно съществуване? Това не значи, че прокариотните клетки са "прокълнати", "дяволски" - те са допуснати да изпитват еукариотните доколко са верни на ядрото си (единството на съзнанието, творчеството, основ­ната идея, космическия вкус и избор, доброто сърце и пр.). Еукариотните увеличават в оптимална степен количеството на химическите реакции и постоянно еволюират, за разлика от прокариотните (закон за многообразието и творческото разнообразие в съществата с монада). Те са способни да регули­рат и съгласуват процесите в себе си и извън себе си - пак Божии качества (стремеж към съвършенство и социалност). Значи, ако не се обособим в един оазис на душата си, предпазен чрез множество "воали", огради, подобно на напредналите клетки, няма да се обособим като ин­дивиди и личности и няма да оживеем в променящите се усло­вия, въоръжени с високоадаптивни способности. Следователно, само простите и елементарни същества без искра Божия не умеят да създават оазиси на живота и да се съобразяват с околните и зова на еволюцията, понеже нямат висок идеал и мисъл за общото. Затова те стават обикновено хищници - "единаци" или "глут­ници" - които се стремят да атакуват висшите съ­щества: да унищожат ядрото им, за да ги превърнат в лежачи и ядачи като себе си, за сметка на живия организъм – и като ги угоят по този начин, да ги изядат...
От урока за РНК се получава потвърждение, че тази ки­селина и нейната молекула е Луно-Юпитерова (способна да греши и да поправя погрешките си; да има свободна воля и да еволюира), а ДНК е Слънчево-Сатурнова: вярна на себе си и на заложената Божествена или наследствена прог­рама. Това, че информационните РНК са само 2%, транспор­тните - 10-15 %, а рибозомните - 80%, също е твърдение, ко­ето би трябвало да се обясни окултно.
Особено силно впечатлява сведението, че за да се обра­зува "кодон", трябва да се свържат три нуклеотида, а за да бъде разпознат този кодон, са нужни съответно още три сродни, но с обратна полярност нуклеотида, предварително самосинтезирали се в "антикодон". Подобни тройки от "сродни души", обединяващи се в по-големи групи, срещаме и другаде в клетката, подобно на множество фундаментални явления в микросвета (квантовата механика) и в макросвета (небесната механика). Един от най-удивителните и най-кра­сиви примери е видът на органелата "центрион" - спирала от 27 "тръбички", съставена от девет съобщества с по три тръбички. Много подобни примери потвърждават базал­ността на тройката и нейните агрегати, за което Елма постоянно ни говори.
Потвърждава се и универсалността на закона за регули­ране на ИЖР (Индивидуалния Жизнен Радиус): не само звез­дите нямат право да се разрастват повече от определен ра­диус и затова хлътват навътре в имплозия, но и РНК и ДНК биват постоянно орязвани от Природата, за да не набъбват безк­райно. Тя синтезира, "трамбова" или компресира информаци­ята подобно на съвременните компютърни програми, чрез подменяне на по-големи с по-малки участъци РНК.
Изучаването на културата и науката на човечеството има огромно значение, за да разбираме по-добре Словото - и обратно. А специално в сферата на цитологията можем да очакваме "потресаващи" нови сведения от Елма - примерно, съответствието на йерархиите и телата на човека не само с органите на тялото или химичните елементи и строежа на атома, но и със строежа и функциите на органелите в клет­ката и на отделните видове клетки.
Остава и въпросът, съвсем "адски" и "нисши" ли са безяд­рените клетки, след като в самите нас еритроцитите и тромбоцитите са безядрени? Ако сърцето (сърдечно-съдо­вата система) е Бог-Отец или Тот в нас, а кръвта, течаща през Него и движена от Него е Сам Учителят (Универсал­ният, Космическият Дух) с Неговите ученици, не е ли безядре­ността един символ на липсата на своеглавие, аутизъм, гор­дост и самомнение, за да може един дух да се смири до пот­ребността от ученичество и необходимостта да бъдем сателити, служители и даже слуги, когато е необходимо? Да не ставаме винаги фактори и функционери. Може би безядреността е Божествена, когато служи на Цялото и поддържа живота на Цялото?
Или това са служебните същества без монада, които са определени само да стимулират и изпитват живота и живеят само един сезон? Тук са предимно бактериите (сферичните са ”коки”). Повечето прокариоти са хетеротрофи – сапрофити и паразити. Не са ли такива и хората без монада? Сапрофит е организъм, който използва за храна разлагаща се материя от умрели животни или растения. Сапрофитите имат сапрофитно хранене. Не са ли сапрофити и всички месоядци и ядачи на преработена храна, тъй като всяко нещо, което не е взето направо от дървото или корена, започва да се разлага мигно­вено? И най-дълбокото замразяване не го спасява, а и да за­бавя процеса, то изгонва моментално живота – етерното тяло. Това става и чрез термичната обработка. Общо взето, прокариотите са много прости и затова са невзискателни към храната. Освен това, повечето са анаероби или обичат да дишат воня - безразлични са към чистия въздух и екскурзи­ите в планините... Карат хората да пушат и да се завират по кръчмите и кафенетата. Паразитните клетки и хора се раз­множават много по-бързо от пълноценните, но не могат да се размножават полово. Създават цели философии за това. Не­зависимо от всичко, те са нашите предшественици и дължим много на тях.
Ето и един съвременен цитат за домашно. Да направим паралел с двата вида хора: ефективните в света - и хората с космически стремежи.
“Прокариотната клетъчна организация, при която всички жизнени процеси протичат едновременно и на едно място, осигурява тяхната бързина и съгласуваност. В резултат, прокариотите се приспособяват към промените в [конюнктурната] среда с немислима за еукариотите ефективност. Достатъчно е да се посочи, че при идеални условия типичната прокариотна клетка се удвоява за 30 минути, а типичната еукариотна – за 24 часа. Следователно, прокариотите не са по-нисши от еукариотите, а са възприели друга стратегия на адаптация. Заради ефективността, те са пожертвали заложбите си за по-висока организация.”
Прокариотна клетка – без нея сме загубени. Ако не желаем да се развиваме като висши същества и да общуваме с висши същес­тва, тя е длъжна да ни нападне и да ни унищожи. На Космоса не му е необходимо шкарто.

Ето въпроси, за които си заслужава да питаме Елма!

Днес, когато се редактира този текст, са минали 13 години. Еукариотите не могат да си публикуват книгите с такава скорост като прокариотите. За за даде предимство на еукариотна книга и дейност, а не на своята си или на друга прокариотна, човек трябва да има ядро, монада. Трябва да има отношение към Бога и Божественото. Може да пише за Бога колкото си иска и да си мисли, че е свързан с Него, но не знае, че тук има йерархия. Йерархия - и разпознавателен белег. Ето го най-основния:

“Някои казват: “Духът ми говори.”- Духът говори само на онези, на които Господ е говорил. Господ е говорил на онези, на които Учителят е говорил. Не ви ли е говорил Учителят – и Господ няма да ви говори. Не ви ли е говорил Господ, и Духът няма да ви говори. Ако Духът ви говори – и Господ ви е говорил, и Учителят ви е говорил. Говорят ли и тримата в душата ви – вие сте ученик”.

Това е едно от най-фундаменталните положения в Учението на Учителя, мнозна го знаем анизуст, но ни се губи къде точно е казано, в кой том и беседа. Затова тук се използва книжката на Влад Пашов, който започва точно с този цитат (“Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят”, ИББ’2006, стр.5.)

За сметка на това, разполагаме с не един и два точни цитата и разказани случаи по още един въпрос, кръвно свързан с тази фундаментална мисъл. Те са за един от главните шперцове на Небето и Школата. Няма да ги цитираме тук, защото не е позволено да се набляга на тази тайна – въпреки че я има черно на бяло в отпечатаните беседи. Същината й е следната: Учителят говори само на онзи, комуто е говорил ученик. Затова множество духове от невидимия свят и от це­лия космос молят за контакт с ученик, за да бъдат приети от Учителя.

СЪДЪРЖАНИЕ
/