Книга 28


19.VІ.133(1997)
Бургас – Изгрев
Родопите – районът на село Зорница

ЗАКОНЪТ ЗА ТРИТЕ ЖИЛИЩА


Всички снимки в този текст, включително и на цветята, са автентични: от деня, в който минахме през село Зорница в Родопите – рая на Зе­мята. Някои от тях показват как се отваря там етерното зрение и човек може да вижда природата както я виждат различните видове елфи и феи в този абсолютно Божествен район.

7,53 ч.
От 2 до 13 юни - поредна серия от опитности, проблеми и житейски уроци. Още преди заминаването за град N., тук имаше крайно интересни случки, в които Присъствието и На­месата на Небето бяха, както от много години насам, оче­видни. Една от тях е типичен случай на реакция на Елма, свързан с нашата вяра или неверие. Нелеката драма на много обвързани хора, които са се събудили за духовното и за свобо­дата, но все още са зависими по най-различни начини от близ­ките си, се разрази още веднъж пред очите ни. Една близка приятелка, за която има Ж.Л.О. (Живоструйно лично осияние) от Елма, дойде за пореден път крайно огорчена от отноше­нието на близките си и вече не знаеше какво да прави. Имало е няколко подобни случая, в които Елма е реагирал остро и категорично, с ясни изисквания и прогнози, които са се осъ­ществявали дословно. Могат да се разкажат няколко десетки такива случая, но участниците в този контакт и изследва­щите осиянията могат да изброят стотици и хиляди. Не­бето рядко е така категорично, тъй като ценú над всичко свободната ни воля, но в определени случаи внезапно решава, че е дошъл моментът някой да бъде хванат от кармата или

освободен от нея. Тогава липсата на вяра и непослушанието обикновено дават печални резултати - и обратно.
Така и в този случай: докато споменатата приятелка пла­чеше и казваше, че така не може повече да продължава, из­вед­нъж ú бе казано, че ако не напусне незабавно така нарече­ното си "семейство", няма особено добри шансове нито за бъ­де­щето на детето ú, нито за жилището, нито за колата ú. Но не всеки има моралната сила да го изпълни. От този мо­мент, трите основни причини, трите мотива, заради които не само тя, но и милиони майки се гърчат, унижавани и оскър­бявани, бити и пр., престават да бъдат под покровителст­вото на Бога. За ясновидеца това означава, че едни черни, чо­векопо­добни и не с човешка форма създания, от мига на про­изнася­нето на подобни думи излизат от ада и се разполагат в обек­тите, причиняващи компромисното поведение. Бяха от­ворени три тома беседи от Учителя с надежда за потвърж­дение на казаното - и трите пъти се паднаха мисли за значи­мостта на вярата. За съжаление, повечето от нас трудно могат да про­менят веднъж завинаги житейските си обстоя­телства, дори и когато искрено казват, че вярват в Бога и Словото Му. Даже и крайно фини духовни хора, все още при­тиснати от об­стоятелствата, забравят фаталността на неспазването на закона за индивидуалния жизнен радиус (ИЖР). На всяка крачка срещаме пълна слепота по този въп­рос - дори у хора, които четат от години беседите на Учи­теля или са общували лично с Него. Явно, за неразбирането и непослушанието в такъв случай трябва да се дадат скъпи жертви, за да разбере дадена душа, че законът за отсъстви­ето, гостуването по приятели и по-рядкото присъствие в собствения дом спасява в много по-голяма степен и близките, и душата, и здравето ни, от­колкото постоянното присъст­вие. Когато гледаме живота си на кино, след като си заминем от този свят, стотици, сто­тици и стотици пъти ние виж­даме все едно и също: тъмните  

сили ни натикват в близки по дистанция взаимоотношения с несродни души и поради нераз­биране на основни закони в жи­вота, ние не смеем да ползваме свободата за себе си или да даваме свобода на близките си; от зле разбрано чувство за дълг, милосърдие и служене, ста­ваме причина за развъждане на егоисти, тирани и хора с не­щастна бъдеща съдба.
От 2 до 13 юни т.г. наблюденията в този план продъл­жиха на друго място. За трети път се отива в един град, къ­дето има душú, жадни за Словото, вярващи в Учителя, че­тящи и осия­нията, но обвързани от предразсъдъци, близки и обстоятел­ства. В случая не говорим за вина, а отново за трудност творчески да се реши въпросът относно т.нар. И.Ж.Р. Съг­ласно немалко ясни примери в лекциите и беседите на Учи­теля и в живота на Изгрева под Негово ръководство, чети­рите основни изисквания за допускане в О.О.К. (Общия Окул­тен Клас) - в очите на Небето, а не на разни ръководи­тели и организатори, - категорично, са следните: Приемане на Сло­вото, вегетарианство, въздържателство - неупотреба на ал­кохол, цигари и други наркотици - и неосъдителство, некри­тикуване, неодумване. Една много важна особеност, ко­ято се изпуска от много привърженици на Учителя, които си мислят, че са влезли в О.О.К.: те са и вегетарианци, и въз­държатели, и много способни и добри хора, но в дома им, в хладилниците им има месо, алкохол, цигари, които се ползват от близките им; или имат куче или котка, на които, по неиз­бежност, се доставя месо. Други считат, че любовта към близките им позволява известни компромиси в това отноше­ние, за да има мир: готвене на месо, пазаруване, или - най-мал­кото - изтър­пяване. Учителят не е краен и дава отговори и разрешения за най-различни случаи при подобни проблеми на ученика, но ка­тегорично разграничава оглашения от външния кръг на Пен­таграма от истинския ученик, който вече е влязъл 

в преддверието на Школата - Първото Посвещение.
Оглашеният може да се разтяга от милосърдие и толе­рантност или неизбежност в доста големи граници. Особено ако кармата не го пуска по никакъв начин и сам Бог, Учите­лят, намира за по-добре, в продължение дори на цяло едно прераждане, нещастницата да търпи мъжа си алкохолик, който изтезава нея и децата ú душевно и физически. В та­кива случаи, жертвата не може да прегризе въжето си по ни­какъв начин - тя е в плътен кармичен затвор и преждевремен­ното бягство от него, дори и да е възможно, води до изпадане в още по-голям ад. Най-малкото, ще я преследват й отнемат живота; или – в по-лошия вариант – пак ще се свърже да жи­вее с някой егоист, понеже не може сама. Това означава, че всички жертви в един такъв дом или ситуация сами са били насилници в предишни прераждания и сега трябва да си пла­тят с лихвите. Друга причина, поради която законите на кар­мата и небесните възпитатели не позволяват излизане от менгемето на кармата, е необходимостта лошите и несъ­вършените хора, чрез постоянни търкания и сблъсквания, взаимно или едностранно да шлифоват характера си. Тирани­нът, ревнивецът, тщеславният, лицемерът и пр. трябва да намери непременно своя кармичен майстор в лицето на друг или други майстори на злото и егоизма, за да бъде в посто­янна тревога и единоборство и по този начин да плаща кар­мата си. Така получава своите житейски уроци и наблюдава великия космичен принцип, според който представителите на доброто стават безсмъртни, а представителите на злото се взаимоунищожават.
            Както отбелязах по-горе, трета причина, поради която Бог допуска и изисква много хора да не бъдат освобождавани от интимните, родовите и обществените клещи, е опас­ността да си причинят и да причинят още по-голяма карма, ако  бъдат  преждевременно  освободени.   Хората  без  висок

идеал, подтиквани само от страх, егоизъм, материализъм и амбиции, е по-добре да си седят в обстоятелствата, в които се намират, и там да получават своите уроци от Съдбата и да прилагат своите усилия да се самоусъвършенстват и слу­жат. Ако принципът на удоволствието, притежанието, страха, вторачването и пр. е все още водещ в живота на една душа, Бог не съдейства за нейното освобождаване от зат­вора, понеже, ако излезе от него, тя автоматично си търси друг затвор, според старата приказка за гарджетата…
Следваща причина човек да си седи в ограничителните окови на обстоятелствата, е окултният закон за развиване на индивидуалността. Само неимоверните преси на страда­нието превръщат въглена в диамант и роба в индивид. Както зародишът, плодът в утробата или недоносеното яйце не бива да излизат преждевременно от условията, в които ги е поставила природата, така и незрялата душа трябва да бъде мътена достатъчно време, за да се излюпи най-после пилен­цето - т.е., индивидуалната сила, която повече не разрешава на обстоятелствата да я програмират и асимилират, а сама ги ръководи, в съгласие с високия си идеал и космичните за­кони. Види ли Небето, че един дух, един пътник, вече е узрял за свободата и че излизайки от затвора той повече няма да си строи обители на личното удоволствие с ниски мерници и да заплита нови карми, Заповедта за освобождение е гаран­тирана.
В светлината на Школата, такава надежда за свобода се появява още в живота на ученика от Общия Окултен Клас, ако той действително отговаря на основните му изисквания: Приемане на Учителя за единствен и най-голям свой Учител (самоопределение); изучаване и непрестанни усилия за прила­гане Словото Му; помагане на бременните, кърмещите, де­цата, болните, нещастните и възрастните; участие в ко­лективните  форми  на  живот (планинските лагери, екскурзи­-

ите, посрещане изгревите на слънцето, паневритмия, Неде­лен и Общ Окултен Клас, грижа за братските градини, кул­турни, обществени и научни мероприятия, общи закуски, обеди и вечери, изпълнение на нарядите и пр.). Изискванията за нов тип индивидуални вкусове, навици и потребности ка­саят не само категоричен отказ от употреба и присъствие в дома на месо, риба, алкохол, цигари, наркотици и други пък­лени стоки, но и съзнателно ликвидиране на нуждата от ле­дени и студени ястия и напитки, от солени, готвени, сладки, тестени, млечни и пикантни храни, както и от консерви, ком­поти и всякакви други преработки. Неотклонно спазване на правилата за неядене преди изгрев и залез слънце, за продър­жително дъвчене с добро разположение на духа, неприемане на големи хапки храна и на големи количества, съблюдаване на астрологическите часове за хранене и на дните и седмиците за режими и постения, пиене на гореща, преварена вода от възможно най-чисти извори, отказ от силните чайове и от кафето - с много редки изключения. Излизане нависоко или в полето в търсене на по-чист въздух и слънце; излагане тя­лото на слънчевите лъчи, най-много до 10 ч. сутринта (11 по лятно време). Абсолютна забрана за плаж и слънчеви бани от 11 до 5-6 ч. след обед), занимания с интелектуален труд или развлечения не повече от 3 чáса в денонощието; минимум два часа дневно физически труд в градината; изпълнение на инди­видуалните упражнения от беседите на Учителя; съзерцаване на звездите вечер поне 15-20 минути, миене на краката в го­реща вода до коленете всяка вечер преди лягане - и още мно­жество, множество най-конкретни правила и съвети, които ученикът се стреми да изпълнява съзнателно и с любов.
 Всички тия правила са канарата, на която се гради осно­вата на окултното ученичество. Ето защо влизането в Об­щия Окултен Клас на Школата под ръководството на Хрис­товия  Дух  или  Учителя  съвсем не значи само посещаване на

лекциите и духовните събрания в сряда. Но дори и да изпъл­нява до едно всички правила и правилца на Общия Клас, дадени в беседите, ако кандидатът одумва и осъжда някого, той бива изхвърлен от Школата за години и векове. И най-малката за­бележка, казана шепнешком, определя автора ú като "огла­шен" - светски човек, който отреагирва душевния си ад в сре­дите на Братството. Устно, писмено или мисловно, всяка клюка, клевета, измислица, критика или осъждане, особено ко­гато са породени от слухове, без човек да е сигурен в случая, пораждат яростен отпор от страна на Съдбата и определят кармични наказания за виновните. Властничеството, амбици­ята, честолюбието, съдничеството, користта, злобата, горделивостта, тщеславието, гневът, гешефтарството и пр. имат своите цветове, миризми и форми - и никой Посве­тен не може да бъде заблуден, когато се сблъсква с носите­лите им.
Тук няма да се описват събитията в споменатия период, понеже касаят изобилното производство на подобни непоно­сими вони, цветове, линии, форми и елементали. Търсещият Пътя няма право да ги възпроизвежда, освен в много редки случаи и с голяма любов.
 Може да се каже, че от 2 до 13 юни имаше и много явле­ния и чудеса на чистата красота и Присъствието, на сле­пота за злото и недостатъците, на изслушването на ближ­ния докрай и благоговението пред Божественото в него. Явиха се и трудно обясними разминавания на обещано с дейс­твително: например, на 4 пъти, при спонтанно отваряне на томовете с лекции и беседи, Учителят обеща пълен успех на начинанията за основаване на домове, комуни и братства сред природата, в съгласие с твърдението в последните оси­яния, че сега има рядка възможност за това. Но и четирите пъти, подобно на опитите в други градове и места, надеж­дите пропадаха (поне засега). Останаха само незабравимите 

преживявания на срещите със съвършено нов тип елфи и ан­гели на незабравката и бледожълтата теменужка, който ис­каха да поднесат своите дарове на гостите по тия девст­вени места; но това не можа да стане с пълния състав на групата, тъй като всеки имаше своя цел и свой план за ней­ното провеждане и нямаше предварителни разяснения и наг­ласа за срещата ни с Родопската Агарта. Още два или три дни преди тази екскурзия, един чувствителен приятел, спон­танно, на два пъти, бе възкликнал: "Сам духът на Зорница (най-прелестното родопско село по височините преди Чепе­ларе) сега е тук! Той е женски и сам дойде чак дотук, при нас, с покана да посетим неговите предели и да ги заселим". Впе­чатляващо е, че местността, природата на Зорница и хижа "Изгрев" (какви имена!) се считат за съвършено уникални - тамошните насекоми и цветя се отличават с ендемити, как­вито няма никъде по света. Идвали учени от цял свят да се дивят на тези чудеса и да ги изследват. Учителят изрази този факт абсолютно точно при отварянето на единия от томовете с въпрос за Зорница: дава ни се това райско място не само за да му се наслаждаваме, но и за да правим "своите изследвания" - цитатът е почти точен. Като се имат пред­вид резултатите от прилагане на "Звездни приказки", "При­казки за цветята" и пр. у нас и в чужбина, и тук се явява на­деждата за съвършено уникални опитности за пътувания чрез цветя, дървета, животни и хора по най-далечни и неизвестни звезди. Още в първите секунди, с първите крачки по пътя от разклона към Зорница, това стана ясно. Абсолютно попадане в рая! Учителят твърди, че на Земята има кътчета, по-кра­сиви и от рая. Ние попаднахме в такова кътче! В низините, пък дори и по най-високи места в Пирин и Рила или Балкана тревите са други. Тук, в този месец, на една височина от 800 до 1400 м. над морското равнище, още от самото начало, чо­век бива облъхнат от такава кристалност, нежност и све­

жест, от такава покъртителна невинност на природата, че загубва ума и дума! Неземната, копринена и неоскърбена зеле­нина на родопските къси треви по тия места не може да се сравни с нищо. Контактът с природните и ангелските ду­хове тук е мигновен и потресаващ, изумителен. Човек може да изпадне в кома от красота и Присъствие. Неизказуемо с думи! На Рила се преживяват съвършено други неща - може би много по-върховни и грациозни, но нирваната, която може да се изпита в Родопа, е несравнима. Може би съвсем неслучайно някои от нас са заченати в този живот и са се вселили в май­чиното си лоно именно в недрата на Родопите; неслучайно си­гурно е дошъл и онзи, най-странен фантастичен разказ "Ле­генда за Зорницата", дълго преди да стане известно на ав­тора ú, че има такова село и област в България. Това дейст­вително е една от базите на Венера на Земята, видяна и пре­дусетена от сърцето на някого още преди 22 години - и опи­сана много точно. Имаше един сън, описан в стихотворение: приятели от Венера идват ненадейно от небето на гости, кацат на балкона, катерят се голи като диваци, със смехове и веселия, по къщата, за да стигнат до своя приятел, изпратен тук с някаква мисия и с душа, "скръбна до смърт": на тази планета тука от устите, очите и челата на хората дено­нощно излизат змии, жаби и гущери; жестока смрад на озлоб­лението, наглостта, слепотата и самомнението; ледени струи от непризнание, осъдителство и унижаване, строящи около хората цели здания от лед и изолация… Прияте­лите от Венера идват на посещение и питат: "Кога ще се върнеш, кога?!" - а ти им отвръщаш с думите на Учителя: "Странник съм във този свят, никого не познавам…" - И прия­телите на Зорницата си оти-ват, понесли в сърцето си част от тежката ти мъка. Казваш на някого, че животинското мляко е виновник и за диабета, според последните изследва­ния - и този някой само след 5 минути изпива с наслада пълна чаша с мляко; надяваш се, че ду-

шевната нежност и сърдеч­ната мекота ще те съпътстват по целия ти път, но от ус­тите и очите на хората се отделят едни такива неща, ко­ито не са красиви за описание. Мистикът много трудно може да живее или пътува с хора, тъй като те не могат да виждат и не разбират общуването му с така наречените "неоскър­бени светове" и си гонят своя собствен план и понятия - и ти ставаш виновният, "обърканият", "неадекватният"... Повежда те някой прелестен елф навътре в морáвите да ти покаже сво­ето царство и ти лягаш, смаян от дивната му музика - а си обвързан с хора, които не са с нищо виновни, че искат други неща в момента. А и ти не си виновен, тъй като не си очаквал наистина сама Господарката на Зор-ница да те хване за ръка и да те води насам-натам из своите владения. Ти почти вече не виждаш физическия свят на фокус и едва следваш пътя, за­щото плуваш в цяла вселена от танцуващи същества и бла­гоухания, а когато се налага да отго-вориш на някой въпрос, съвсем не си "в час" и изричаш най-неопределени и объркващи обяснения и планове. За половин ден сменяш решенията и плановете си по пет пъти и на теб не може вече да се раз­чита нито за секунда. Идва момент, когато всеки кораб тръгва по пътя си - за съжаление, оставяйки не винаги благо­уханен дим след себе си… Приятелките имаха уговорка да слязат навреме в Смолян, защото ги чакаше Никола Гигов. И аз много исках най-после да се запозная с него, но Господарката на Зор­ница е имало друг план…
Небето не за пръв път провокира объркващо поведение, с някаква своя особена цел. Но този път програмираното "объркване" е по-голямо от всякога. От една страна, Домаки­нята на Зорница не се интересува от нечутките, неделикат­ните и неинтересуващите се и иска да я следваш; от друга – Наблюдателите отново вървят с небесните си магнето­фони, мислографи и камери, за да заснемат мислите и разго­ворите, оценките на хората, които не са доволни от поведе­нието на 

някого. От този материал духчетата моментално почват да строят крепости и зандани за перспективите на неделикатните, изтеглят тъмни и грозни нишки и обвързват все повече и повече жертвите на самите себе си с техните собствени оценъчни пипала и корди, които миришат лошо. Ако не последва раздяла, става много опасно. Природата може да пусне змия, небето - да потегне буря, пропастта - да отвори паст. И долу, по къщите на хората, е така: останеш ли някъде повече, отколкото им е възможно да издържат на хармонията и благостта, на истината, изведнъж по пода плъпват змии, във въздуха избухват ментални микроби, от устите почват да излизат странни гадини и гадости, които миришат отвра-тително, а хората ги наричат "поучения", "съвети" и "назидания" – набиване на акъл в главата. Очите на околните стават стъклени и ококо­рени, те са вече изпълнени с проблем и святкат мъртво от гняв. При всички случаи трябва да се из-мисли "виновен", за да може "животът" да продължи… В този вакуум от често­любие, прокурорство и мигновени присъди, чиста еманация вече не може да диша. Не че хората са лоши, но те се уморя­ват много бързо да стоят най-горе в черепа си: прилошава им от благоговението пред Божественото в ближния. Тези редки мигове, когато ослепяваме за недостатъците на врагове, безразлични и близки и се съединяваме в сладка хармония с Божественото в човека, са единственото време, в което ду­хът на човека е живял. Целият останал арсенал от време е именно арсенал: готовност за битка, за оскърбяване, за по­рязване! Готовност за бавно самоубийство и състаряване и убиване на собственото благоухание, поради ужас от обмяна с Божественото, поради поддържане на осмъртяващи бли­зости и дистанции, поради съучастничество с пъкъла в стръвното или тихо и подло търсене на своето право и ос­кърбяване на чуждото право. Човек представа да плува сред ближните като предкласика и яростно сече с брадвата си на­

ляво и надясно, побеснял от оценъчна циклофрения. Не може и не желае да слуша музиката на душата ти повече от втория такт, но те държи в мъртва хватка, принуждавайки те да из­слушаш неговата какафония, без паузи и във форте-форти­симо до края (ако има край…). И не дай си Боже да се опиташ да го прекъснеш, защото искаш да слушаш феята, а не него...
Където и да отидеш - все едно и също… Тукашните хора се взаимоосмъртяват чрез непрекъснато съжителство в за­печатани микрогрупи или чрез преобладаваща мъчителна са­мота. Из целия Космос безсмъртието се дължи на "Закона на Трите Жилища": по жребий периодично в едното сам, в дру­гото - двама, в третото - останалите. Сатанинските рели­гии поддържат препарирането на духа и душата в морални смолú и хербарии, защото имат сметка. На тази тема писа­тели, мъдреци, Посветени и Учители са говорили и говорят непрекъснато. Тук няма защо да се продължава този лайтмо­тив и на беседите, и на осиянията, защото няма смисъл. Рано е на тази планета, наистина е много рано. Истината за Трите Жилища, чрез които се попада в Трите Вселени, наис­тина е табу за туземците.

12,30ч. Истинско време

- Законът за Трите Дома е Закон за добиване и поддържане на безсмъртието. Той е причината за съществуването на физическата вселена - универ­сума. Законът за Двата Дома поддържа духовната супервселена; а Законът на Единия Дом е плод и ос­нова на Божествената Вселена. Ето защо, истинс­ката астрология бива "еднодомна", "двудомна" и "тридомна"…

На нашата планета спазваме всички тия неща и затова сме безс­мъртни. Ето, отзад се виждат къщите ни. Отвънка са хълмове, но отвътре навън се вижда всичко – абсолютно прозрачно е. Да не мислите, че във всяка къща тука има човек? – Не, обитаемите хълмове са на големи разстояния, а останалите служат за друго.

Родените от Отца са "еднодомни"; родените от Природата - "двудомни", родените от Учителя - "тридомни" и "многодомни". Всяко същество, всяка йерархия се дължи на различно количество домове. Като се имат предвид атомите и техните "час­тици", представете си колко домове имат различ­ните същества от атомната вселена!
Науката за гостуването на други в собствения ви дом се усъвършенства в моновселената - Божест­вения свят. Роденият от Отца е толкова чист и свят, че няма нужда да ходи по гости: където и да застане, той образува собствен дом, в който остава абсолютно сам или приема всичко и всички, които му изпраща Бог. При това, желанието на Баща му съв­пада напълно с неговия собствен вътрешен импулс и не може да има никаква неприятност и неудоволст­вие от общуването с всяко същество, което Бог му праща. (Гостуванията по безбройните други домове и све­тове е "хостуване" - животът на една немалка част от хос­тонните йерархии - б.п.)
В онзи миг, когато някой изпита и най-малката студенина и нежелание за пълна обмяна с което и да е същество, което Бог му праща, такъв съвършен 

дух, даже и да е елохим, разбира, че е дошъл момен­тът да се потопи във Великата Разумна Природа. Това не винаги е вина - обикновено е съзнателна го­товност да служиш на Природата. Така в теб се явява желанието да си имаш “другарка” - "сродна душа". Тогава вие заживявате в два дома и започвате да си ходите на гости. Няма случай две души да жи­веят неразривно в един дом през цялата вечност! Който е измислил това, които ви е измамил, че и на Земята в една къща могат да живеят двама до края на живота си, без да се обезобразят - той е изказал една голяма лъжа и затова и досега [хората] остаря­ват и умират.
И така, ако ти заживееш с някой друг - дори и в две къщи - но не и със сродната си душа, налага се да слезеш от духовния свят във физическия. Там един­ственото спасение е Законът на Трите Дома. По­неже си послушал Змията и си изменил на сродната си душа - избързал си да се свържеш с някой друг, - Небето ти отнема безсмъртието и те пуща по Зе­мята да си изкарваш прехраната с труд и пот. Така ще е, докато изпълниш Закона за Трите Дома. Във физическата вселена има много сродни души - не само една. Като ги намериш и се обмениш с всяка по Закона на Трите Дома, ти имаш шанс да възвърнеш своето безсмъртие и пак да се съединиш със срод­ната си душа. Престанете ли веднъж за винаги да си изменяте, поддавайки се на връзки и неща извън ва­шата велика обич, вие ставате едно и се връщате в дома на Отца 

си. Тогава заживявате в едно тяло и в един дух - продължавате да слушате Баща си и да изпълнявате Неговите повели. Тогава ще приемате всички, които Той ви праща, и няма да ги пъдите от дома си! Бог знае кога да ви остава сами да почи­вате - и кога да ви изпраща по-малко напреднали души, които се нуждаят от Хляба на Словото и от Бащиното огнище на Любовта. Откàжете ли топ­лина и подслон на едного от "тия, малките", сърдéте си се сами. Бог веднага ще ви раздели на две и вие ще започнете да тъгувате за "сродната си половина", която е вашата собствена душа. Значи, ония, които са пропаднали и не могат да обичат всички, са съ­щества без душа. Радвайте се, ако сте от ония, на които душата отсъства само временно. С всяко при­ласкаване на някой "беден и окъсан" - дете на Бога, което играе ролята на несретниче, - вие придърп­вате собствената си душа от Небето, за да ста­нете един ден пак същество с душа. Намерите ли така един ден себе си, Баща ви "заколва" "най-тлъс­тото си теле" и го посвещава специално на вас. Пре­веждайте правилно - да заколи Отец телеца е едно, да се пожертва агне или овен – друго; да си готов да принесеш в жертва собствения си първороден син - трето нещо. Тия неща в Библията имат символи­ческо значение. Да заколиш Телеца в себе си, значи да ликвидираш с жаждата за притежание на неща и души - дори на собствена, единствена сродна душа. На мистичен език казано, това е жаждата да прите­жаваш и собствената си душа. 

Ето защо всеки, който не е готов да изгуби душата си в името на Любовта, няма да си я възвърне. Това е правилният превод на Христовите думи. Да заколиш овен, значи да ликвидираш с нагона си да си винаги пръв и да под­чиняваш; да заколиш агне, значи да премахнеш зави­наги робското овчедушие пред тирани, роби и нес­родни души и да престанеш да им се подчиняваш. Американците колят пуйка на Коледа, защото са крайно тщеславни; българите колят прасе, защото са големи материалисти и освинват Божиите пъ­тища повече от всички. Те са интелигентни и сан­тиментални като прасето, но ще оквичат орталъка за собственото си право и неправото, недостатъ­ците на другите. Затова душата им затлъстява и черепът им надебелява отгоре: няма разпознаване на Учителя им, няма отклик на Истината и на Лю­бовта.
Сега, като ви обещавам разни неща и ви отварям най-добрите пътища, недейте мислете, че ви говори някой човек, побъркан от притеснения и тщеславие. Покрай вас е пълно с такива, но рожбата познава гласа на майка си. Лъжепророците, самозванците, болните хора не винаги са слуги на дявола - понякога и те свалят и чисто Слово Божие. Но когато видите някой, който се стреми да превръща Словото в Дело, а Делото в Живот без да осъжда другите, помнете, че с него е Бог! Щом някои не се обявява за единст­вен син на Бога - с него е Бог! Щом някой спазва За­кона на Трите Дома - сигурно е от безсмъртните или 

скоро ще стане безсмъртен. Престане ли да умира, той ще възвърне най-после душата си и ще поживее известно време с нея в две отделни, различни тела. След като поживеят така в рая, за да се насладят на небесното съпружество и да наплодят и намножат още много души, верни на Бога, те могат да се събе­рат пак в едно тяло и да се върнат в Царството Бо­жие.
И на Земята да си, ако духът и душата ти са в тебе и имаш само един дом, в който благо и пламенно приласкаваш всякоя душа, пратена ти от Бога, а в свободното време работиш сам и си почиваш, ти си съвършен - смирено дете на Бога. 15,11ч.

СЪДЪРЖАНИЕ
/