Книга 28


9.V.133(1997)
Велинград

СЪЩИНАТА НА НОВИЯ ПЛАН


Пътуваш с някого към Велинград, правиш се, че гледаш панора­мата, а всъщност гледаш едно отражение... Има и друго, но то в момента не те интересува... Уж снимаш навън, но има Господ...

8,30ч.
Въпреки забраната на Елма - определен човек измежду вярващите в Него да престане да пише и да организира, - сега тече поредно нарушение на забраната: за втори или трети път. Но как иначе да си изясним действията на "новия план" и на кого да се остави организацията?
Нещата в последните дни протекоха така: обстоятелст­вата в Б. затегнаха примката около шията до максимум - ни­къде ни следа от кътче за отдих, тишина, индивидуален жиз­нен радиус и работа. Не става дума за виновни - всяка душа също има право да диша и да живее свободно, но скупчеността на 4-5 човека в една малка градска квартира, и то в 18-етажен блок, постоянната отровна миризма на нефт, градският и къщният шум и пр. правят живота безсмислен, човек изпада в нещо като ипохондрия или депресия и го удря денонощно на спане, но и за това няма условия; нещо повече, отдавна е ясно, че на гости толкова време е направо безочливо да се стои - човек става "углавно" съучастен в едно от основните прес­тъпления от космическа гледна точка: сгъстяване на жизне­ното пространство.
И така, при наличието на информацията от Небето за "Нов План" и при едновременната поява на 4-5 и повече пред­ложения за ново местоживеене, естествено е човек да се при­готви за скок. От София има писмо с покана за три места из­вън града, от чужбина - също; от Б. - също.


Последното вагонче на теснолинейката отзад е винаги отворено. Ако успееш да се вредиш, може да изснимаш цял филм.
При отварянето на три тома беседи от Учителя, още първия път левият па­лец се падна на чертеж: отляво къ­щичка, отдясно - дърво. Както бе казано в началото, преди осиянието "Новият план”, една приятелка улови какво става сега, без да ú е казано нищо отвън: позна, че в момента се по­явяват нужните хора в нуж­ния миг, за да предложат условия и съдействие. Планът се потвърждава удивително от още един знак: снощи попад­нахме в ресторант, в който на пердето до нас имаше мотив с ивица от повтарящи се фигури: отляво къщичка, отдясно - дърво…


И тези фотографии в текста са точно от тази дата и година – ар­хивът е в перфектно състояние... Е, сложих и снимки на тия места и от други автори.

Във вторник трябваше да се пътува с една приятелка до едно диво място в Странджа, където тя има къща и наследс­твен имот от 80 декара. Уговорката беше твърда и желани­ето за ново начало - силно и взаимно. Случайността или Съд­бата се намеси с непредвиден ход - баба ú почина неочаквано. Това, разбира се, прекрати инициативата и я отложи за неоп­ределено време, но заедно с това, изпълнението на плана трябва да започне в строго определен миг. Не сме се съобра­зявали външно с астрологическия момент, защото действаме от послушание и по вътрешен импулс, но ето, снощи видяхме, че е точно новолуние. Щафетата бе поета по друг начин, в друг състав - и в момента се намираме в един от най-хуба­вите български градове между Пирин, Рила и Родопите. Вчера видяхме най-високата гара на Балканския полуостров и се­лото до нея, от което се открива обширна панорама. Казаха ни, че наскоро е идвал някакъв турчин от Измир, който също търси земи за заселване. Той възкликнал, че никога никъде не е виждал подобно нещо: кристален въздух, бели планини от всички страни на хоризонта, океан от борови и елхови гори, поляни, върхове, хълмове! За съжаление, досега не е имало случай там, специално в това село, някой да продаде къща или земя и не дадоха никаква надежда. Свързахме се с една фирма, която каза, че при всички случаи ще намери хубави места спо­ред изискванията ни, но не се знае дали точно тук е възможно - хората още нямат нотариални актове.


Сега сме на кръстопът, не знаем какво да правим, какъв точно е "новият план". Къде да бъде мястото? Реални възможности съществуват, но какъв е планът: поединично ли да се спасявам - или да се търси повече земя, с цел основаване на Братство? Противоречията и колебанията ми са големи. От една страна, и у нас, и по света вече има такива духовни и християнски общини с определени успехи; а от друга, в едно осияние, свързано с Башкирия, Елма нарече този модел "феодален". Първо, не е известно дали няма да пренесем недостатъците и взаимоотношенията си на новото място, и, второ, светът все още е пълен с военни, търговски и престъпни апетити. Всеки, който си пожелае, може да ти вземе имота, както стана с местото ни в Симеоново и както става навсякъде в България. Ето, сега възприемаме "новия план" като повик за заселване сред природата, а в едно осияние напоследък се казва: по-добре е да си седите всеки на мястото и да се примирите с това, което имате, отколкото сврачетата да си отнесат задничетата на ново, чисто място - и него да оц­въкат. Обикновено наричаме отшелниците "индивидуалисти" и считаме, че те са се откъснали от колективния принцип, щом не участват в братския живот в някое голямо селище; набедили сме двойки и семейства, че не са подходящи за новия модел на новата култура, която идва. Но каква е гаранцията, че Бог не предпочита първото или второто и не присъства с цялото Си благословение при отшелници и двойки, които из­пълняват Волята Божия, след като в останалите случаи раз­дорите и неразбирането са тъй големи, че Той се отдръпва? За нас е безразлично как и къде точно ще живеем - важното е сега да знаем какъв е, наистина, планът в конкретния мо­мент.


Въобще, това е най-райското пътуване с влак в България. Като мине Света Петка, спира на Аврамови колиби – най-високата гара на Балканите (1440 м). Но засега сме на път към Велинград.

9ч.11м.

- Цялото Небе сега желае да намерите отдих, покой и условия за нов живот! Планът ще се изпълни и се изпълнява, но това няма такава проекция във времето и пространството, каквато търсите вие. На­пълно разбираема е мечтата ви да живеете в рая на Земята и Бог съдейства на отделни места да се съз­дадат такива кътчета, но при вас всичко това е временно, условно и твърде нестабилно. Тенденцията да не позволявате Любов и Свобода едновременно, още дълго ще ви лишава от райските условия на земята.
Ето защо си остава в сила вечният закон: раят е възможен и се осъществява на всяко място и във всяко време, когато едно или повече същества изпълняват волята Божия - т.е. Импулсът на Любовта – незабавно, без лични редакции, предразсъдъци и корист. Къщи, къщички, владения, имоти, като условие за слизане на рая на Земята, са една пълна фикция – раят е в сърцето на всеки, който жертва личното, за да бъде щастлив ближният, ако е необходимо.


Най-доброто е да няма нужда от жертва, а сърцата да са в пълен синхрон и всяко да отдава всичко, което Бог иска от него, без да задържа нищо за себе си. Най-доброто е сърцата да се ръководят от Високия Идеал: измежду всички налични сърца и души около нас, да се отдадем на най-съвършените, на най-прекрасните, а не на други, но без да искаме да ги задържаме за себе си. Собственост, недвижим имот, нотариален акт, ограда, алармена система – всичко това е една пълна фикция, квадратна лъжа, страх и стремеж с адски произход! Единствено адските духове и хората, заразени от тях, си представят, че личната собственост може да им донесе нещо друго, освен старост, грозота, болести и смърт. Същевременно, има и ангелски илюзии: много ангели, и някои божества даже, си въобразяват, че животът по двойки или по йерархии, братства, дори и в райски условия, може да продължи вечно и безконфликтно, ако не се изпълнява волята Божия, т.е. импулсът на Любовта.


Който разбира, не пропуска да се качи на това влакче.
Хваща се от гара Септември.

Наистина, това което правят разумните хора, подсигурявайки един минимум от жилищна и природна площ, за да може да се живее нормално, е нещо, което не трябва да пренебрегвате, когато имате възможност да го подсигурите. Това обаче не трябва да стане самоцел и да се отдава живот и здраве за придобиване на имоти, с цената на съществени лишения и компромиси. По-добре е човек да бъде скитник и да яде диви шипки и дренки, да спи под небето, но да остане здрав, сравнително млад и прекрасен, отколкото да се изгърби или да затлъстее, отколкото да почернее от тревоги и усилия - и в крайна сметка да си отиде от тази Земя както всички други - грозен, безобразен, отвратителен.
Външната красота извира от вътрешната, а вътрешната красота има един съществен елемент - това е безгрижието. Чувството за отговорност е другият полюс на вътрешната красота. Ако тези два полюса се уравновесяват и редуват правилно, от човека ще извира вътрешна красота, и тя ще построи външната му форма в съответствие с нея.
Запомнете: разберете ли правилно що е чувство за отговорност и що е безгрижие и как те да се редуват и уравновесяват правилно, вие ще имате всичко! Първо, ще бликне изворът на вътрешната красота и незабавно това ще се отрази на външните ви форми - на лицето, на черепа, на тялото. Като види Небето такъв човек, такова прекрасно същество, което се е отказало от прекаленото безгрижие и прекаленото чувство за дълг, То му казва: "Посегни, вземи си от всичко, от което имаш нужда!" На такова същество всеки е готов да подари всичко: беднякът - последния си къшей хляб; красавецът или красавицата – сърцето си; богаташът - всичките си имоти.


Ето защо, "нотариалният акт" на невинните се крие в нотите, които извират от сърцето им... Невинният е безгрижен за себе си и за ближните си, но в определени граници. Извън тези граници, той оставя едно огромно поле за действието на волята Бо­жия. Ако живеете така, ако разбирате живота, религията, морала и обществените си функции по този начин, няма защо да се безпокоите от нищо. Тогава ще бъде безразлично на собствено или на чуждо място провеждате импулса на Любовта - или някъде из необятната природа, която е притежание на Господа. Сам човек в молитва или двама в единение; братство което пее и работи и всеки гледа да услужи на другия, това са все форми на проявление на Божията Любов - не е важно дали си отшелник, влюбен, слуга или господар.


 Аврамови колиби

Ето защо, казвам ви: и сега въпросът стои така - Бог чака с нетърпение и с голямо, неизтощимо търпение, кога някога някъде да се яви същество, което се е отрекло от себе си. Когато се отричаш от себе си в името на ближния, ти спасяваш своята и неговата душа наполовина. Когато се отричаш от себе си в името на Бога - ти спасяваш душата си напълно, а на Бога помагаш да спасява душите на другите според Неговите методи и съображения. Този, който се е самоотрекъл в името на Бога, е чувствителен за зова на всяко същество, което има нужда от помощ, от хляб, от покрив, от грижа, от приласкаване. Това самоотречение се нарича подвизаване на територията на Отца, на територията на волята Божия, която е извън границите на вашата лична собственост. Бог няма нищо против да си имате собствен имот, собствена къща, собствени близки - мъж, жена, деца, родители и пр., - дори собствена сродна душа. Той съизволява и в това и ви остава свободни да упражнявате своите илюзии за собственост, докато не ви омръзне да ставате грозни, стари и непотребни никому, освен на близките. Но дори и с тези имоти на гърба, дори, и с тези илюзии в очите ви, напълно реални (Това изисква изясняване – б.х.), ако вие сте ученици на Христа и деца на Бога, помнете, че има и една голяма територия извън нищожните ви владения, която се нарича "воля Божия" или "Царство Небесно". На славянски е съвсем ясно: това е Царство, в Което не могат да влязат "бесните"... От космична гледна точка, бесни, луди, ненормални са всички, които искат да завлекат нещо и някого в своята частна обител и да не дават благата си на никого. В Небес­ното Царство такова нещо няма. Там съществата не са бесни - отдават всичко на всекиго без никакво изключение, тъй като живеят на територията на Отца, в която има изобилие, мир, радост и щастие за всички. Ако някой се замисли за себе си или за "ближния" си, дори за "сродната си душа", той моментално изчезва от Царството Божие - престанал е да бъде безгрижен. Престанал е да бъде отговорен към първия закон на Царството Божие: "Раздавай се с всичка сила на всички страни, без да се замисляш!"
Оставям ви с тези фундаментални Христови положения - за поука и за размисъл. Христос въобще не се тревожи за вашите напъни да изпълните "новия план" по външен начин, без да изменяте сърцето и ума си. И райска планета да ви се даде, напълно девствена и невинна, тя пак ще стане невидима за вас и моментално ще изпаднете отново в ада, в който живеете, ако само за миг там помислите за себе си или за някакви си души, по-близки от другите. Има и райски обители на сродните души, където пак живеят по двойки, по семейства, по родове и по цели йерархии, но това е още етап. Това не е раят в Божествения смисъл на думата. Това са все училища в различен обхват и на различни степени, в които съществата се учат да отдават и обменят любов, да се самоусъвършенстват и взаимоусъвършенстват. И това е хубаво, прекрасно е, но Бог не е създал света с тази цел. Светът е създаден, за да се слее накрая отново с Бога - с Онова Начало, Което извира Любов и Обич, Мъдрост, и Истина, знание, доброта, и блага с всичка сила и на всички страни, без да се замисля. Ако само за миг възприемете това състояние на Бога където и да се намирате - в собствения си имот, на връх планината или на дъното на ада, - вие мигновено ще създадете цяла вселена, в която райският живот ще започне незабавно.
Ако някой ви е учил на друг морал, на друга религия, на друга философия или вероучение, той ви е лъ­гал.
    Гон, Гоáн, Горонóн!
    Същината на Новия план е самоотречението.

10ч.36м.

СЪДЪРЖАНИЕ
/