Книга 28


4.V.133(1997)
Местност Божура – Странджа планина

НОВИЯТ ПЛАН


От 12 до 15 март т.г. и от 23 март до 18 април, един от свързаните с Елма гостува във Варна. Едва в разгара на крайно интересната и важна работа, за която е повикан там, той се сеща, че в едно от последните осияния е казано, че предстои важна работа във Варна, но с някоя си Елена. Тъй като на този етап там Елена не се появява, двамата приятели кръщават компютъра "Ленчето" и изработват на него множество красиви изображения. Овладяват се няколко програми за ху­дожествена обработка на снимки и картини и в резултат на първите успешни опити се записват два CD с общо над 350-400 изображения. Обогатяваме се със съвършено нови умения, завърта се нова компютърно-художествена терминология, която сама по себе си дава богати възможности за символни пре­води, паралели и асоциации в областта на психологията, окул­тизма и живота въобще. Затова е уместно да помолим Елма и за осияние в този дух: как например се проявяват или биха могли да се проявяват в живота ни опциите хю (промяна на всеки цвят сам за себе си), сатюрейшън (насищане на цветовете) и десатюрейшън (постепенно превръщане на цветното в черно-бяло изображение), цветови баланс, контрастност, просветляване, затъмняване, превръщане в негатив и още стотици възможности за най-различни ефекти и трансформиране на изображението във всички из­вестни художествени стилове. И заедно с всичко това, независимо от впечатляващите резултати и въздействия и въпреки невъз­можността да се разпознае една картина дали е рисувана от художник по класическия начин или е от обикновена снимка, пре­образена от компютъра, искаме да попитаме в каква степен намалява всичко това въздействието на асуина и не ни ли грози компютърът и в тази област с дехуманизация и победа на технотронното начало.


Ето някои от първите ни опити с Иво върху наши снимки. Личи си главната болест на начинаещите: пренасищането на цветовете...

По-долу се цитират записките на варненския млад приятел – нещо като негов дневник от този период, - за да отбележим някои от многобройните случки на помощ, присъствие и обаждане на Елма, като продължение на всичко това, което става вече толкова много години.

12.03.97г. Пристигаш, вечерта говорим с татко и той черпи с бяло вино. За пореден път съжалява, че твърдо не желая да на­руша вегетарианството и въздържателството си. По този повод, ти отвори един том от беседите на Учителя и пръс­тът ти се падна точно на следната мисъл:

"Преди години, един варненски свещеник, до­бър и интелигентен човек, споделяше своето разочарование от младото поколение: "Чудно нещо - казваше той, - младото поколение за­почна да става много непослушно. Имам един син, който постъпи тази година в гимназията. Докато беше в прогимназията, много слу­шаше: каквото му казвах, изпълняваше. Не само това, но уважаваше и мене, и майка си. А сега, каквото го накарам да направи, все от­казва - "Не мога татко, въздържател съм". Един ден го накарах да наточи малко вино от избата, а той отговори: "Ще ме извиниш, татко, не мо-га, въздържател съм. Ако е за друго нещо, готов съм 10 км. пеш да отида, но вино не искам да точа".


Друг ден го накарах да ми купи една кутия тютюн, а той ми казва: "Не мога, татко! Ако ме пратиш в гората за дърва, готов съм вед­нага да отида, но що се отнася до тютюн, не искам да купувам". - Чудно нещо, не ме слуша вече този син… Най-после го помолих да отиде на пазара да купи месо на майка си, да наготви. - "Татко, и месо не мога да купя". – Изправи се този ми ти син сред стаята - смел, решите­лен, и казва: "Всичко мога да ви направя, но месо, тютюн и вино не мога да донеса!" – Пог­леднах сина си, стана ми горчиво защо не е готов да направи една жертва за баща си и майка си. Исках да го наругая, но после се замислих: право е мом­чето! Той нищо не ми казва, не ме съди, не ме морализира, но намира, че има нещо непра­вилно в моя живот и не иска да следва този път. Когато помислих добре, дадох му правото и видях, че е на по-добър път от мене. Стана ми радостно и приятно в душата, че има ува­жение към мене и към майка си, но има убежде­ние в себе си, има висок идеал, на който иска да издържа". (Том "Учение и работа", Хел.`96г.,стр. 163-164)


Веднага след това, Г. получи импулс да отвори още един случайно попаднал том беседи от Учителя, като каза, че Той има да ни каже още нещо по този въпрос. Ето какво се падна:

"В този смисъл, когато казваме, че някой човек има характер, подразбираме нещо пос­тоянно, устойчиво, неизменно. Характерът може да се уподоби на извор, който тече де­сетки, стотици години, без да измени качест­вото на водата си. Колкото и време да извира, както и да се менят условията, водата му ос­тава чиста и неизменна. Това значи човек с характер! В него умът, сърцето и волята му през всички времена и епохи остават едни и същи" (Том "Методи на самовъзпитание", Хел.`94, стр.128).

Тук е мястото да се поясни, че цитираният дневник е от един много млад, прекрасен и възторжен приятел, който само за част от секундата разпозна кой е Учителят му, Школата, към която принадлежи от векове, и Словото - както в класи­ческия, така и в последния му вид (осиянията на Елма). Той съдейства с цялата си добра техника и таланти на Словото и Делото. За него е получено Ж.Л.О., в което се дава монад­ното му име (в превод "Брилянтен звън") и се очертава уни­калната му роля в Битието - основоположник на Евродорови класове (откриване на новите Евридики, Родопи и Орфеевци, и започване на работа с тях). Още преди запознанството ми с него физически, Елма му помогна чрез леля му по следния на­чин: той лежеше в болница преди операция на гръбначния стълб след тежка автомобилна катастрофа и се бореха за живота му. Тогава тя запита Елма чрез посредника Му какви са надеждите и може ли да се разчита на назначения хирург. Елма отговори, че в последния момент ще се появи друг хи­рург, млад, светъл, с красиви сини очи, и че той ще извърши операцията. И наистина, всичко станало точно по този на­чин. Сега И. е жив и здрав, макар и с голям белег през целия гръбначен стълб. Той дори изпълнява успешно своите упраж­нения по източни бойни изкуства. Ето продължението на за­писките му:


13.03.97г. - Сънувам, че ти си издал астрологическа книга, но с друга фамилия. Същата нощ ти ми разказа, че си сънувал как ме подготвяш по всички правила за космически полети. През деня се разхождахме с колата и кучето в Орешáк. После с тебе ходихме на пазар. Когато се върнахме вкъщи, ясно чух във въз­духа женски глас: "Дали съм се ударила или съм на пода?"… И после пак глас: "Не бива да ставаш!" Какво беше това, не те попитах. Дали не е станало някъде нещо с някоя приятелка?!

14.03.97г. - Сънувам компютърна музика, сякаш е разширение на един файл от компютъра. След това се черпихме в онази слад­карница - вече не насън…

15.03.97г. - Изпращам те за Б., след като не спахме цяла нощ за­ради чудесата с "Ленчето" (компютъра).

23.03.97г. - Второто твое идване. Идваш с Д. към 15ч. Разхож­даме се с нея.


24.03.97г. - Казваш ми, че под въздействие на разните програми, цяла нощ си сънувал как ме правиш на точки, как ме разсейваш в пространството и ме събираш и пр….

28.03.97г. - Пиша едно стихотворение. Сънувам ня­какъв човек и май си ти, само че си мюсюлманин с чалма; а аз, с някакви мо­мичета от бившия ми клас, ти идваме на рожден ден... Ти стоиш на някакво ка­напе и ми правиш разни смешки. След това се мес­тиш на друго канапе. Черпиш ни бонбони. На рафта ти забелязвам някакви книги, сложени на видно място - на някакъв мюсюлмански светец.

3.04.97г. - Сънувам, че ти, като посветен, нямаш нужда от по­вече от час и половина сън. Татко също се чуди - вече не насън, - че когато надникне в стаята, по всяко време на денонощието ви­наги те вижда на компютъра. А ти казваш, че си сънувал тази нощ как Учителят ни е нагласил на "максимум"...

6.04.97г. - Сънувам, че ловим риба: аз, ти, татко, брат ми, Зой­чето… Има само три въдици. Аз не желая да ловя - жал ми е, а брат ми хваща първата кая (действието се развива на вълно­лома във Варна). На сутринта, още преди да ти разкажа за този си сън, ти ми казваш: "Тази нощ сънувах, че с тебе и баща ти ловихме риба. Всъщност, само той ловеше, а ние ги поемахме и слагахме в лодката. Дълго задържàх в ръцете се една неверо­ятна, почти сферична риба, напълно прозрачна, с човешко лице - като дете или много чисто и невинно момиче. Рибата беше топла и се гледахме в очите с почуда и възхищение. Тя не умря - можеше да диша във въздуха”. Ти каза, че скоро ще дойде ново същество, вероятно нова приятелка или дете, за което трябва да се погрижим". Веднага отворих една от книгите на Ошо, за да видим какво ще ни се каже този път чрез него. Пръстът ми се падна на следния цитат от Евангелието: "И като вървеше Иисус покрай морето галилейско, видя двамина братя: Симона, нарицаемия Петър, и брат му Андрея, че хвър­ляха мрежи в морето, защото бяха риболовци. И рече им: - "Последвайте Ме и ще ви направя ловци на че­ловеци!" - И те тутакси оста­виха мрежите и Го последваха".


Ти ми каза, че си сънувал към сутринта кошмарен сън, за­щото си бил допуснал да заспиш малко преди изгрев Слънце. Едно хитро циганче, 12-13 годишно, с изцяло черни нокти на дяс­ната ръка, успяло да се метне на гърба ти и се залепило здраво. Ти ми каза, че такива същества от ада страшно трудно се изгонват, когато успеят да пробият аурата ни и да ни обсе­бят, но че Бог е дал свобода и на тях да ни нападат, ко­гато не живеем правилно.
Дълга разходка в Морската градина. Вечерта правиш хо­роскоп на татко.

8.04.97г. - Събуждам се в 4,40 сутринта. Ти си неизменно на ком­пютъра и ми говориш много интересни работи.

13.04.97г. - Следобеден сън - в преддверието на блока при баба ми съм. Както си стоя, изведнъж излизам от тялото си и поч­вам да летя нагоре. Замайвам се, мисля, че умирам; минавам през разни стени, после се връщам в тялото си като през ту­нел. Там ме срещат някакви познати, питат ме нещо, но не им отговарям - опиянен съм от това, което се е случило. Пак се озовавам във фоайето вкъщи, облягам се на стената и отново излитам. После вечерта се връщам при маминка; ти си там, разказвам ти какво се е случило, а ти ме питаш дали съм виж­дал хора и предмети наоколо след излитането по обикновения начин. Аз казвам "да". Тогава ти казваш, че това не е било ис­тинско летене, защото трябвало да виждам всичко по по-специален и фин начин. Интересното е, че не те виждам физи­чески като тяло, но в същото време говоря с някой и знам, че си ти. По-късно, в съня, двамата си лягаме да спим. Ти заспи­ваш. Аз се опитвам пак да полетя. Пред мене се появява квад­рат, нещо като рамка с три черно-бели или сиви фигури, "пор­трети": единият е с мустаци и прилича на баща ми или Учи­теля като млад. Трябва да подредя май фигурите в някакъв ред, за да мога да излетя. Не успявам. После сънувам руската имератрица. Нещо ми говорят на руски.


14.04.97г. - Работим с компютъра, но от време на време ни се падат, като отваряме беседите, мисли, които абсолютно от­говарят на конкретната ситуация и разрешават всичките ни проблеми. Удивлявайки се на това, ние изтръпнахме при отва­рянето на една от компютърните снимки с Учителя, в която Той сякаш оживя и ни трансформира енергиите. Веднага отво­рихме един том:

"В човешките души има много слабости, но въпреки това Господ е всесилен да извади от всичко доброто. Спомняйте си добрите ми­нути и посещения на Господа, когато ви е го­ворил и упътвал".

15.04.97г. - Телепатичното ни общуване с тебе става нещо обикновено. Днес си говорихме телепатично за пентаграма. Друго: днес, далече от теб, когато имаше условия за медита­ция, се яви ти и започна да ми обясняваш, че ако ядеш мед, мо­жеш да отидеш на Слънцето. Връщам се вкъщи - оказва се, че цял ден си ял само мед…

16.04. - 17,37ч. - Не знам как се чувства "Ленчето" като работи денонощно без почивка, но виждам, че и двамата с тебе сме на края на силите си. Тогава ти изведнъж отваряш първата книжка, която ти попадна - "Мисли за всеки ден" - и пръстът ти беше срещу следната мисъл на Учителя:

"Машината трябва да си почине! И в човека, по същия закон, настава същата реакция - той се уморява, иска да си почине поне една сед­мица, и след това отново може да почне ра­бота. Всяко нещо изисква своето време за ра­бота и за почивка."


17.04.97г. - След ставане – пак телепатия: Казвам ти да доне­сеш пентаграма следващия път като идваш, а в същото време ти гледаш пердето на прозореца и откриваш, че всички големи цветя са всъщност пентаграми надолу с главата, поради ко­ето незабавно трябва да го обърнем. Това и сторихме.
Заради нашите занимания, закъснявам за Университета. Отваряме пак "Мисли за всеки ден", и на стр. 18 четем: "Няма защо да бърза човек"…
Днес - извънредно интересни разговори с теб в Морската градина, и пак множество прояви на телепатия. След като ми разказа удивително интересни неща от разказите за чудаците и Пенталогията на Крижановска, заговорихме за това, че е много важно да останеш във Варна, че има условия да направим издателска фирма, че Учителят ти дава "само една седмица за почивка" - и се връщаш… Ти обаче каза, че изглежда се оформя нещо съвсем ново и че не знаеш дали скоро ще дойдеш във Варна. В същия миг аз виждам на земята късче хартия от няка­къв накъсан текст; две думи там са подчертани: "нов план". Изпращам ти това листче.
От бдения над компютъра ти се оплакваш, че вече имаш "пясък" в очите. Отваряш пак "Мисли за всеки ден" (в 21,48ч.) и ми прочиташ:

"Ако нещо в зрението ви не е в ред, всяка вечер преди да заспите, ще си кажете: "Щом си отворя очите утре, ще бъда по-добре".

После си говорихме какъв може да е този нов план и ще се намерят ли хора, които да го подкрепят. В 23,56ч., в отговор на този въпрос, отворихме същата книжка и се падна:

"Когато човек влезе в среда между свои при­ятели, всички му помагат." - стр. 51

18.04.97г. - Тръгваш си.

 

- Може ли Елма да вземе отношение по тези записки и да отговори най-вече на последния въпрос: Правилно ли сме раз­брали какъв е "новият план" на Небето и да се предприеме ли замисленото в най-скоро време? Наистина, наскоро, в един и същи ден, няколко души предложиха помощ и условия за реали­зиране на този евентуален нов план, а снощи една импулсивна приятелка, без да ú бъде казано нищо по този въпрос, нена­дейно каза: "Когато моментът узрее, се изпращат нужните хора и нещата стават лесно и незабавно".
Предупреждение ли е кошмарната безсънна нощ наскоро, след решението да се проведе един от вариантите на "новия план"? Защо един от участниците, веднага след разговора, си е скъсал ръкава на новото, скъпо яке?

16ч.08м.
- Помощни средства, дори и технически, с опре­делена мярка могат да помагат на Божественото, но в никакъв случай не трябва да изместват друж­бата ви с природата. Щом поискате, можем да гово­рим и за символите на компютъра, и по-специално на тези художествени програми, които ви въодушевиха. Ще изясним що е контраст, що е графика, що е аква­рел, що е насищане, размиване, ретуш и пр. в об­ластта на мислите, чувствата и постъпките. Човек може да се учи от всичко, мъдрецът взима примери отвсякъде.


Приятели, които вярват абсолютно на Божест­веното в себе си и в другия, привличат Присъстви­ето мигновено и тогава всичко става възможно. Вие виждате колко е приятно да сте с Бога нàедно.

Що се отнася до "новия план", наистина назря моментът за радикални промени. Цялото Небе ще помага! Бъдете спокойни, но и бдителни. Не се при­мирявайте с хора и обстоятелства, които прокар­ват на първо място своя план, а Божествения оста­ват за в бъдеще. Непрестанно се равнявайте със са­мите себе си и не излизайте извън строя - строя на мислите, чувствата и постъпките, продиктувани от Бога.

Сега казвам: Природата няма да търпи повече човешката цивилизация! Спретнете поли и крачоли, запретнете ръкави, и се хванете на работа. Работа и отдих, живот и учение, простор и път сред при­родата.


До края на тази година ще се види много. Кой каквото е избрал, ще му се радва или ще се притес­нява от него. Скоро искам да ви говоря на тема: "Оп­реде­лено и импулсивно". Обикновено повечето от вас каз­ват: "Ако е определено"… Определеното обаче идва от Майка ни и от Христа, когато я слуша. Ко­гато сме верни на Отца си, нямат значение опреде­лените неща. Самите ние се поддаваме на импулси, а после ясновселената ги определя. Ето защо, когато не усещате, че нещо е определено от Небето, смело се поддайте на импулса си, ако той е Божествен. С това ще определите последствия, добри за всички. Ако определеното или липсата на предопределение спре някого и подпуши импулса, това значи, че той още не е пробудил Пламъка. Синовете и дъщерите на Пламъка, т.е. на Отца, следват определеното, ко­гато го има, но се поддават на импулсите си, когато го няма.
С това искам да кажа: и сега следвайте определеното, доколкото можете да го схванете, но дори и да не го схванете никак, смело следвайте импулса си. Това ще ви направи щастливи и свободни.
Као, Као, Алкао!

Ако желаеш силно, изпълни го, за да не се каеш. Желанието е сърцето на Отца!
16ч.32м.

Една любопитна подробност: учените твърдят, че в центъра на всяка звезда има кондензирано желязо, а то е металът на желанието. Почти всичко червено съдържа желязо...


Автентични снимки от екскурзията в Орешак и разходките по вар­ненския бряг при следващото гостуване.
Когато едно приятелство е истинско и породено от високите иде­али, всичко върви по вода и всичко помага. Природата се отваря, хората се отварят, съществата от всички йерархии се надпревар­ват да ни разкриват чудни красоти и тайни. Някои хора пътуват нощем по звездите, на други им се решават ненадейно всички проблеми и им се изпълняват всички добри желания.


СЪДЪРЖАНИЕ
/