Книга 5

8.ІІІ.121(1985)г.
София – Изгрев

БЛАЖЕНАТА СЛАВА НА ТРИТЕ ВСЕЛЕНИ

(осияния за млечната майка)

 (ЗА А. И МАЙЧИНСТВОТО)


Хранú тази душа, тя е росно създание на любовта и свободата! Работете с нея и получете силата на ясновселената, от която тръгва новата книга.
      Топи сърцето си, блажена светице на Любовта, в приказното осияние, наречено ранно майчинство! Зарите на радостта не са по-светли от тебе, която носиш славата небесна и славата на земята с леко сърце на ръцете си! Цялото Сътворение не е по-важно сега от камъка скъпоценен, който прекрачи прага на небитието и влезе в живота чрез тебе. Умното и сладко дете, което се появи сега на света чрез царските двери на твоето тяло, по-скъпо е на Трите Вселени от всяко човешко притежание - дори от всички вселени, украсяващи пътя на човека през тях, но нямащи жива монада.
          Заради пътешествия и открития; поради жажда за приказни богатства; от импулс за слава и признание, не малко същества имат печалната съдба да пренебрегват творението на човека - разумното и най-свято създателство, наречено от хора и ангели “сливане”, “блаженство”, “рождение”. На вас ви се струва нещо не особено сложно това, което е върхът и венецът на всички разумни човечества във вселената - способността да зачеваш и раждаш. Представете си, че трябваше да синтезирате новороденото по някакъв неприроден, научен, технически начин. Съобразявате ли се каква гигантска математическа работа, какъв сложен физико-химически план трябва да се разгърне и реализира, за да стигнете само до една органична молекула; какво необхватно и велико търпение трябва да имате като учени, за да обедините всички тези програми и модели в една органела, в една клетка, в една тъкан; каква неизмеримо сложна техника и мощна енергия ви е необходима, за да можете да получите органи, системи и съчетания от системи? При това, представете си, че с помощта на най-силните учени и институти, най-после, сте успели да синтезирате един организъм. Каква е гаранцията, че този организъм ще почне да диша? Най-голямото заблуждение на материалистическите цивилизации, които се мъчат да правят изкуствени хора е, че тези “хора” ще могат да получат разумна монада или “искра Божия”, както я нарича народът.
          Ето, на вас ви е дадено едно великолепно и прелестно тяло, един плод на всеотдайния труд на множество природни и духовни царства и йерархии - труд, продължил вече повече от 300 милиарда години! Нито за миг през тези 300 милиарда години нито едно живо създание, участващо в построяването на човешкото тяло, не е преставало да работи с най-трескаво усърдие!
 И, при всичко това, вие си представяте, че човекът е завършено творение. Нищо подобно - човешкият вид е още в процес на синтезиране и е далеч от онова, което предвижда планът на ясновселената. Просто, необходимо е още време и много усилия, за да кажем най-после, че “създаде Бог человека по образ и подобие Свое.”
          Това обаче, което става в утробата на всякоя майка, е един сюблимен процес - период, в който взимат участие с най-ясно и съсредоточено съзнание творците на човека от всички нива на Трите Вселени! За вас това е “природен механизъм”, сляпо стечение на съчетанията и силите в една мъртва вселена, но онзи, който може да вижда, само с един поглед на тройновселенското зрение ще види, че зад всяка секунда и зад всяка вълна и частица на това, което се оформя в утробата, трептят удивително количество будни съзнания, управляващи синтеза, наречен от вас “бременност”. Хладът на Битието, извиращ от тъмната част на физическата вселена, създава благоприятни условия за кристализиране на планетарни форми. Може да се каже, че всеки атом, всеки елемент, е получен при сложното съчетание на това, което наричате “студ”, с великото извиране на вътрешен огън. Именно тотвселената носи огъня, силата и енергията, с която са надарени съществата, наречени от вас “неутрони”, ”протони”, ”фотони” и пр.; докато ясновселената пуща "студените" частици с естеството на електроните, управляващи структурата на атома, молекулата, съединението, веществото. Сега сигурно вече се сещате, че нивото на определеност в едно атомно движение се управлява именно от ясновселената, докато неопределеността се импулсира от тотвселената - тази, която твори и създава.
          Питието на боговете, наречено “амброзия”, сàмо отчасти дава представа за огъня и същността на онова, което нарекох “тотвселена”. Но амброзията има свой образ и свое въплъщение на физическото поле: това не е нищо друго, освен майчиното мляко. Сънищата на ясновселената, за които съм споменавал и друг път, не са само поетичен образ. Те имат математически вид, но се сънуват - именно се сънуват, понеже ясновселената не е в онова състояние, което вие наричате “съзнателно”. Механизмът на ясновселената е най-сложният механизъм на Трите Вселени и управлява Трите Вселени, но ясновселената - или “Мировата Душа” - не прави никакви съзнателни усилия, създавайки математическите плетеници - модели на Битието. Тя прави това насън - сънищата й са нещо толкова прекрасно и потресаващо, че учените ви биха хиляди години работили с всичката мощ на изчислителните си машини, за да създадат поне един модел с точността и красотата на тези, които сънува ясновселената!
          Искам да приключа този урок за Великата Майка, с Която започва и завършва всичко в пределите на Определеното Битие, със следната мисъл: оставете жрицата на Мировата Душа - сладко оплодената и бременееща същност, наречена ваша любима - да се отпусне мирно в сънищата на своята Майка - ясновселената! Подгответе й всички условия - духовни, материални и сърдечни, - за да бъде максимално най-щастлива и задоволена, - и оставете на Битието да върши своето си. Една целувка на бременна, една усмивка на майката, наречена “плодна”, една топла ласка на млечната майка струва повече от всички богатства на света, взети заедно!

СЪДЪРЖАНИЕ
/